Защо се превъплъти в парка Земя? Защото системата има нужда от теб

Земята не е училище, както мнозина вярват, а сложен енергиен механизъм, матричен парк, в който душите се превъплъщават не за да учат, а за да служат — да служат на система, която се храни от тяхната енергия, страхове, желания и страдания. Ти не си тук, защото си избрал свободно да дойдеш; ти си тук, защото системата има нужда от теб, защото тя винаги ще ти намери работа, винаги ще те държи зает, винаги ще те върти в цикъла на оцеляване, труд, пороци, желания и страх. Ти си просто работник в огромна фабрика за енергия, роб на матричната структура, която използва твоите емоции като гориво. Ти си и енергийна хранилка за тъмни същности, които се хранят с ниските вибрации, които хората произвеждат — страх, гняв, ревност, алчност, болка, отчаяние, зависимост. Тези същности не могат да съществуват без човешката енергия, затова поддържат системата такава, каквато е — свят на страдание, борба, разделение и заблуда. Вашите земни материални желания, плътски връзки, зависимости и пороци ви държат приковани към плътното ниво, към земната честота, към ниските вибрации, които ви приковават към материята. Души с ниско съзнание, материалисти, непробудени, които живеят само за земното, за удоволствията, за пороците, за тялото, за работата, за парите, за секса, за алкохола, за зависимостите, за гнева и за страха — такива души след смъртта си преминават в ниския астрал, в онова, което много традиции наричат Ад, но което всъщност е копие на земния живот, само че по-грубо, по-тъмно, по-ужасно, по-оголено от илюзии. Там има работа, алкохол, сексуален разврат, сатанизъм, зло, контрол, манипулация, страх и болка в различни размери. Там душите се кланят на тъмни същности, защото вярват, че това е тяхната реалност. Там няма свобода, няма светлина, няма пробуждане. Там има само повторение на земния затвор, но без тялото, без защитата на материята, без заблудата на ежедневието. В истинския духовен свят при Бога, при Източника, при светлината, душата не е роб, не е зависима, не е ограничена. Там няма работа, няма пари, няма пороци, няма зависимости, няма страх. Там ти си творец — чрез мисълта си създаваш всичко, което искаш. Искаш храна — появява се. Искаш облекло — появява се. Искаш да летиш — летиш. Искаш да се телепортираш — телепортираш се. Там владееш своята Меркаба, своето светлинно тяло, своята истинска форма. Там си светлина, съзнание, творец. Но ниският астрал е копие на земния затвор — всичките му лоши неща, пороци, разврат, сатанизъм, контрол, ниско съзнание, непробудени души. Там душите вярват, че са още хора, че още трябва да работят, да страдат, да се борят, да се напиват, да се карат, да се страхуват. Там те не знаят, че мислите им творят. И ако някоя душа се пробуди и разбере, че в астрала мисълта създава реалност, тя бива наказана от демоничните стражи, защото ако душите си спомнят силата си, царството на тъмните сили ще рухне. Какъвто си сега, каквото вярваш, там ще отидеш след смъртта си.

Души, които вярват само в земния живот, които се страхуват от смъртта, които мислят, че има само един живот, които живеят за плътта, за храната, за секса, за алкохола, за работата, за парите, за пороците — такива души попадат в капана на астралния матричен затвор. Души, които обичат земния плътен живот и не са пробудени към духовните сфери, ще попаднат в астрална матрица, копие на земния живот. Каквото вярваш и мислиш, след смъртта си там ще идеш. Всичко зависи от вибрацията, вярата и мислите. Повечето земни души просто отиват на място, което съответства на техния земен живот и вяра. Затова се казва, че преди да умрем, трябва да се изчистим от земните желания и плътски връзки, защото те ни теглят обратно към Земята или към ниския астрал. В истинския духовен свят при Бога няма страдания, няма работа за пари, няма пороци, няма месо, няма ниски честоти. Там си творец — искаш ябълка и тя се появява. Не е нужно да строиш, да работиш, да се трудиш — ти просто създаваш чрез мисълта си. В ниския астрал демоничните сили държат душите в затвор, за да не си спомнят духовните способности, защото ако си спомнят, системата ще рухне. Астралните души са под контрол — тяхната вяра е като земната: работа, пари, коли, пороци, жени. И това виждат. Ако знаеха, че могат да творят, да станат по-млади, по-силни, по-свободни, щяха да се освободят. Но те вярват в плътната материя и това се проявява. Те са като земните хора — плътни, контролирани, роби. Ако можеха да си спомнят, че мислите им творят, щяха да си спомнят, че са могъщи. Ние можем да създадем всичко, което поискаме в астрала — всичко зависи от вярата. Представи си души, които не вярват, че могат да творят, и вярват, че са просто земни хора — и това се проявява. Те живеят като хора, без да творят. Информираният, осъзнатият, пробуденият човек може да се измъкне от капаните на тъмните сили, особено ако си спомни своята Меркаба, която го предпазва от всякакво зло и може да го прехвърли в света, който желае. Някои казват, че Земята е училище, че учиш уроци, че след смъртта отиваш в отвъдния свят и там учиш от духовни книги и библиотеки. Но ако Земята беше училище, защо след смъртта пак трябва да учиш? Защо пак трябва да четеш книги? Защо пак трябва да се връщаш тук? Защо ти трият паметта и губиш всичко научено? В истинския духовен свят не е нужно да учиш — цялото знание е в теб. Ти си го знаел винаги. Ти си творец. Ти можеш да летиш, да се телепортираш, да създаваш. Ако вярваш, че горе ще учиш уроци, ще попаднеш в астрална матрица, която отговаря на тази вяра. Ако вярваш, че трябва да изплащаш карма, ще попаднеш в система, която те връща отново и отново. Ако вярваш, че си грешен, ще попаднеш в свят, който наказва. Ако вярваш, че си творец, ще се освободиш. Ние сме многоизмерни души. Живеем много животи едновременно, във всички възможни избори — положителни и отрицателни. Ние сме светлинни създания, творци, но сме го забравили. Време е да си спомним кои сме, да избягаме от земния затвор и да се върнем при Източника, в духовния свят, където е нашият истински дом.