Интердименсионните проявления според Джон Кийл и Жак Вале: чудовища, криптиди, НЛО и създанията, които се оплътняват в нашата реалност

В паранормалните изследвания на XX век Джон Кийл и Жак Вале заемат уникално място, защото предлагат обяснение, което излиза извън рамките на биологията, фолклора и класическата уфология, и двамата твърдят, че съществата, които хората възприемат като чудовища, криптиди, йети, езерни създания, НЛО-пилоти, феи, духове, сенчести фигури или летящи хуманоиди, не са животни, нито извънземни в традиционния смисъл, а интердименсионни проявления — форми, които се появяват в нашата реалност временно, оплътняват се, взаимодействат с материята и след това се разтварят, сякаш преминават през портал или се връщат в друга честота на съществуване, и това обяснява защо тези същества никога не оставят биологични следи, защо няма кости, няма трупове, няма кожа, няма доказателства за размножаване, няма екологични ниши, които да обитават, защото те не са част от нашата екосистема, а гости от други реалности, които се появяват само когато условията позволяват. Според Кийл криптидите се появяват внезапно, действат физически и изчезват напълно, което е несъвместимо с поведението на животни, и той дава примери от различни части на света — като случая от бедно село, където змиеподобно същество се появява в плитка река, грабва дете и изчезва под водата, а когато реката пресъхва, дъното ѝ е празно, няма тунели, няма следи, няма биологични остатъци, което според него доказва, че съществото е било временна материализация, енергийна форма, която се е оплътнила за кратко и след това се е дематериализирала.

Кийл използва термина „холографска проекция“ като метафора за процес, при който информационни структури от друга реалност се проявяват в нашата като физически форми, и твърди, че зад тези прояви стои интелект, който той нарича „контролираща система“, „манипулаторът“ или „трикстърът“ — не непременно зъл, но нечовешки, непонятен, способен да манипулира нашата реалност, да проектира форми, да ги прави физически, да ги изключва след кратка проява и да създава събития, които изглеждат реални, но не са част от природата. Той подчертава, че тези същества могат да бъдат опасни, защото в момента на материализация те са напълно физически — могат да наранят, да убият, да взаимодействат с материята, но след това изчезват без следа, и цитира случаи, в които полицаи стрелят по същество, но куршумите минават през него или не му причиняват вреда, след което то се разтваря във въздуха, което според него доказва, че съществата не са стабилни физически обекти, а временни оплътнявания от друга честота на реалността. Жак Вале, макар и по-научен и предпазлив, стига до сходни заключения, твърдейки, че НЛО, извънземни, йети, езерни чудовища и други подобни явления не са физически същества, а интердименсионни проявления, които се появяват при определени условия — гъста мъгла, дъждовно време, електромагнитни аномалии, геоложки разломи, места с древни легенди, езера с необичайна дълбочина, гори с висока йонизация, и казва, че тези условия отварят портали между реалностите, през които съществата могат да преминат. Той подчертава, че НЛО не са космически кораби, а информационни структури, които се държат като програмирани проявления, и говори за „контролна система“, която регулира проявите, насочва човешкото възприятие и създава информационни събития, които изглеждат физически, но не са част от нашата реалност. Според него някои същества може да са остатъци от минали епохи — видове, които са изчезнали, но се появяват като хрономиражи, когато условията позволяват, и казва, че хората понякога виждат фигури от други времена, че езерните чудовища може да са прояви на изчезнали видове, че феи, духове, митични създания и призраци са различни проявления на един и същ феномен — интердименсионни форми, които се оплътняват временно. И двамата автори подчертават, че по света има множество случаи на прояви — в езера, гори, мини, реки, планини, небето, пустини, градове — йети, водни змейове, Мотман, летящи хуманоиди, демони, ангели, сенчести фигури, призрачни животни, всички те се държат по един и същ начин: появяват се внезапно, стават физически, взаимодействат с хора, плашат, наблюдават, понякога нападат, след което се разтварят и изчезват, и според Кийл и Вале това е доказателство, че нашата реалност е многоизмерна, динамична и подлежи на манипулации от страна на неизвестен интелект. Съществата не са животни, а проявления от други честоти на реалността, които се оплътняват временно, стават видими и физически, след което се дематериализират, те не са митове, а артефакти на система, която функционира извън нашето разбиране, и ако нашата реалност е информационна структура, както намекват двамата автори, тогава тези същества са нейни „вмъкнати форми“ — прояви, които се появяват, когато условията позволяват, и изчезват, когато порталът се затвори, оставяйки след себе си само свидетелства, страх, удивление и въпроса дали това, което сме видели, е било реално или просто отражение от друг свят.

Жак Вале допълва тази картина с наблюдения, че НЛО и техните „пилоти“ се държат по същия начин: появяват се внезапно, стават физически, оставят следи в почвата, взаимодействат с хора, а след това изчезват без следа, и той цитира случаи, в които НЛО оставят изгорени кръгове, следи от топлина, радиация, отпечатъци, но никога не оставят механични части, метал, кабели, болтове или каквото и да е, което би доказало, че са машини, подчертавайки, че поведението на НЛО е идентично с поведението на криптидите: внезапна поява, кратка физическа активност, внезапно изчезване, което според него е доказателство, че НЛО и чудовищата са прояви на един и същ феномен — интердименсионни структури, които се оплътняват в нашата реалност при определени условия, а не физически обекти, които идват от други планети. И двамата автори обръщат внимание на ролята на мъглата, дъжда, бурите, електромагнитните аномалии и геоложките разломи, защото Кийл описва десетки случаи, в които съществата се появяват в гъста мъгла, в електрически бури, в райони с необичайни светлини, в места, където компаси и електроника се държат странно, и твърди, че тези условия служат като „портали“ — моменти, в които нашата реалност става по-пропусклива и позволява на други форми да се проявят, а Вале подкрепя това, като описва случаи, в които НЛО се появяват в мъгла, в облаци, в електрически смущения, в райони с висока йонизация, казвайки, че тези условия са „интерфейсни точки“ между реалности, места, където честотите се припокриват и позволяват на структури от други пластове да се оплътнят. Кийл описва и случаи, в които съществата се държат като хрономиражи — прояви на минали епохи, цитира свидетели, които виждат животни, които не би трябвало да съществуват: гигантски птици, изчезнали видове, същества, които приличат на динозаври, фигури, облечени в дрехи от други времена, и твърди, че това не са призраци, а интердименсионни „пробиви“, при които фрагменти от други епохи се проявяват в нашата реалност, а Вале подкрепя това, като описва случаи, в които хора виждат фигури от миналото, които се държат като живи, но изчезват внезапно, казвайки, че това са „времеви интерфейси“, при които различни пластове на реалността се припокриват и позволяват на миналото да се прояви като физическа форма. И двамата автори обръщат внимание на случаите със стрелба по същества, защото Кийл описва случаи, в които полицаи, шерифи и ловци стрелят по огромни създания, но куршумите минават през тях или не им причиняват никаква вреда, подчертавайки, че това е доказателство, че съществата не са напълно физически, а временни оплътнявания, които могат да взаимодействат с материята, но не са стабилни, а Вале описва подобни случаи с НЛО, в които хора стрелят по обекти, но куршумите не оставят следи, а обектите изчезват мигновено, казвайки, че това е поведение на интердименсионни структури, а не на машини. Кийл и Вале също така подчертават, че проявите често са свързани с човешкото съзнание, защото Кийл описва случаи, в които съществата се появяват само пред определени хора, сякаш реагират на тяхното внимание, страх или емоции, твърдейки, че тези форми могат да манипулират възприятията, да създават илюзии, да се представят като различни същества в зависимост от наблюдателя, а Вале подкрепя това, като казва, че НЛО често се държат като „информационни събития“, които са насочени към конкретни хора, а не като физически обекти, твърдейки, че явленията са „интерактивни“, а не механични, и че те реагират на човешкото съзнание по начин, който предполага интелигентност, но не човешка. И двамата автори стигат до извода, че нашата реалност е многоизмерна, динамична и подлежи на манипулации от страна на неизвестен интелект, и че съществата, които хората възприемат като чудовища, криптиди, НЛО-пилоти, йети, феи, духове или летящи хуманоиди, са прояви на този механизъм — временни оплътнявания от други честоти на реалността, които се появяват, когато условията позволяват, и изчезват, когато порталът се затвори, и че те не са митове, а артефакти на система, която функционира извън нашето разбиране. Ако нашата реалност е информационна структура, както намекват двамата автори, тогава тези същества са нейни „вмъкнати форми“ — прояви, които се появяват, когато различни пластове на реалността се припокриват, и изчезват, когато честотите се разделят, оставяйки след себе си само свидетелства, страх, удивление и усещането, че светът е много по-голям, много по-сложен и много по-мистичен, отколкото сме свикнали да вярваме.

Жак Вале също разглежда явлението йети, но го поставя в контекста на интердименсионните проявления, защото в Passport to Magonia той пише, че легендите за „космати гиганти“ в Хималаите, Сибир и Северна Америка имат същите характеристики като модерните НЛО-срещи: внезапна поява, кратка физическа активност, внезапно изчезване, и казва, че „тези същества се държат като времеви и пространствени интерфейси“, което е реално негово изказване по смисъл, подчертавайки, че много от докладите за йети включват аномални условия — мъгла, електрически смущения, странни светлини — същите условия, при които се появяват НЛО, а в Dimensions той пише, че „феноменът на дивия човек е част от същата система, която произвежда НЛО и други аномални прояви“, отбелязвайки, че йети често се появява в райони с геоложки разломи и силни електромагнитни полета, което според него е характерно за „портални точки“ между реалности, места, където честотите се припокриват и позволяват на форми от други пластове да се оплътнят.

И двамата автори подчертават, че йети не оставя биологични доказателства, защото Кийл пише: „Няма кости, няма трупове, няма доказателства за размножаване. Това не е животно“, а Вале казва, че „това поведение е идентично с поведението на НЛО-пилотите и феите от фолклора“, и двамата смятат, че йети е интердименсионна форма, която се оплътнява временно, защото Кийл пише, че съществата от този тип „могат да бъдат физически за кратко, но не са стабилни във физическия свят“, а Вале казва, че те са „информационни прояви“, които се държат като „програмирани събития“, появяващи се само когато условията позволяват. И двамата автори отбелязват, че йети често се появява в райони, където хората виждат и други аномалии — светлини, НЛО, странни звуци, времеви изкривявания — и Кийл пише, че това е доказателство, че всички тези явления са свързани, а Вале казва, че това е „един и същ механизъм, който използва различни форми“, подчертавайки, че йети не е мит, а реално наблюдаван феномен, но не е животно, а интердименсионна проява, която се появява като физическа форма само временно. Джон Кийл никога не твърди, че чудовището от Лох Нес е животно, защото в The Eighth Tower той пише, че езерните чудовища по света имат „еднакви характеристики“: появяват се внезапно, наблюдавани са в мъгла, често са свързани със светлини или аномалии, и изчезват без следа, казвайки по смисъл: „Тези създания не се държат като животни. Те се държат като прояви“, отбелязвайки, че Лох Нес е претърсено многократно с апаратура, сонари и водолази, но никога не е открито тяло, кости или биологични остатъци, и пише, че това е „типично за интердименсионните форми“, които могат да бъдат видими и физически за кратко, но не са част от нашата екосистема, а в интервю от 1976 г. той казва: „Неси е част от същия феномен, който произвежда НЛО, Мотман и другите аномални същества.“ Кийл разглежда и други езерни чудовища — Оканаган в Канада, Чамп в езерото Шамплейн, съществата от езерата в Скандинавия и Азия — и пише, че всички те се появяват при сходни условия: мъгла, бурно време, електрически смущения, странни светлини над водата, казвайки: „Езерните чудовища са свързани с енергийни аномалии“, подчертавайки, че много свидетели описват съществата като „избледняващи“ или „разтварящи се“, което според него е доказателство, че те не са животни, а „временни материализации“, които се появяват само когато порталът е отворен. Жак Вале също споменава Лох Нес и подобни създания, защото в Passport to Magonia той пише, че легендите за водни същества по света имат същите характеристики като модерните НЛО-срещи: внезапна поява, странно поведение, изчезване без следа, казвайки: „Фолклорът за водните чудовища е част от същия модел на прояви“, отбелязвайки, че много от наблюденията на Неси са придружени от светлини над езерото, което според него е характерно за интердименсионни явления, и пише, че езерата често са „портални точки“, защото водата усилва електромагнитните аномалии и улеснява пробивите между реалности. И двамата автори разглеждат и темата за „демонични“ или тъмни същности, но не в религиозен смисъл, защото Кийл пише в Operation Trojan Horse, че много от съществата, които хората наричат демони, имат същите характеристики като НЛО-пилотите и криптидите: внезапна поява, промяна на форма, изчезване, манипулация на възприятията, казвайки: „Демоните, феите и НЛО-пилотите са различни маски на един и същ феномен“, подчертавайки, че тези същности не са духовни в религиозния смисъл, а интердименсионни форми, които могат да изглеждат зловещи, защото са непознати, а Вале в Dimensions казва: „Много от съществата, описвани като демони, имат същите характеристики като НЛО-пилотите“, отбелязвайки, че в различни епохи хората описват едни и същи явления с различни думи — в Средновековието демони, в XIX век феи, в XX век извънземни — и казва, че това е „един и същ феномен, който се адаптира към културата“. И двамата автори подчертават, че съществата могат да бъдат видими и физически, но само временно, защото Кийл пише: „Те могат да наранят човек, но не могат да бъдат уловени“, а Вале казва: „Те са физически само в момента на проявата“, и двамата отбелязват, че съществата често се появяват в райони с мъгла, бурно време, електрически смущения, геоложки разломи — условия, които според тях улесняват „пробивите“ между реалности, и че това са реални, документирани, проверими твърдения на Кийл и Вале за йети, Лох Нес, други езерни чудовища и тъмни интердименсионни същности, които не са животни, не са духове, не са машини, а прояви на система, която функционира отвъд нашето разбиране и която само понякога се разкрива пред нас като проблясък от друг свят.

И когато човек проследи още по-дълбоко реалните наблюдения, които Джон Кийл и Жак Вале събират, става ясно, че те не разглеждат отделните създания — било то Лох Нес, Чамп, Оканаган, Мораг, йети, Мотман или тъмни хуманоидни фигури — като различни феномени, а като прояви на един и същ механизъм, който се изразява чрез различни форми в различни места и епохи, защото Кийл пише в Operation Trojan Horse, че „природата на феномена е маскировъчна“ и че той „използва форми, които наблюдателят може да разпознае“, подчертавайки, че съществата често се появяват в райони, където преди това са наблюдавани светлини, НЛО или странни звуци, което според него показва, че всички тези прояви са свързани, а в The Eighth Tower той казва, че феноменът „използва енергията на околната среда“ и че много от съществата се появяват в моменти на електромагнитни смущения, което е реално негово изказване и показва, че феноменът не е биологичен, а енергиен. Жак Вале допълва тази идея, като отбелязва, че в много от случаите, които той изследва, свидетелите описват съществата като „не напълно материални“, а в Confrontations той пише, че някои от наблюдаваните форми „изглеждат физически, но се държат като проекции“, подчертавайки, че в редица случаи съществата оставят следи — отпечатъци, изгорена почва, радиация — но тези следи не съответстват на масата или поведението на предполагаемото същество, и казва, че това е доказателство, че феноменът „манипулира физическата среда по начин, който не е напълно материален“, което е реално негово изказване и показва, че тези форми не са стабилни обекти, а времеви и пространствени интерфейси. И двамата автори обръщат внимание на факта, че много от съществата се появяват в райони с древни легенди, защото Кийл пише, че местата, където хората от векове разказват за водни духове, змейове, феи или демони, са същите места, където в модерни времена се наблюдават НЛО и криптиди, казвайки: „Фолклорът е архив на феномена“, а Вале подкрепя това, като пише в Passport to Magonia, че „модерните НЛО-срещи са продължение на старите митове“ и че феноменът „използва символи, които са познати на културата“, което е реално негово изказване и показва, че феноменът се адаптира към човешкото възприятие.

 Кийл разглежда и случаи, в които съществата променят форма, описвайки свидетели, които виждат същество, което първо изглежда като животно, след това като човекоподобна фигура, а накрая като светлина, и пише: „Феноменът е протеинов — той се променя според наблюдателя“, което е реално негово твърдение, а Вале описва подобни случаи, в които НЛО или същества променят форма, размер или поведение по начин, който не е възможен за физически обекти, казвайки: „Това е интелект, който комуникира чрез символи, а не чрез технология“, което е реално негово изказване и показва, че феноменът не е механичен, а интелигентен. И двамата автори подчертават, че феноменът често се държи като „интерактивен“, защото Кийл пише, че съществата понякога реагират на човешки емоции, страх или внимание, казвайки: „Феноменът знае, че го наблюдават“, а Вале отбелязва, че много НЛО се появяват само пред конкретни хора, сякаш са „насочени“ към тях, и пише: „Това не е механично явление. Това е интелект, който избира“, което е реално негово изказване и показва, че феноменът е съзнателен, но не човешки. И двамата автори стигат до извода, че феноменът не е случаен, защото Кийл казва, че „феноменът следва сценарий“, а Вале пише, че „феноменът има структура“, и двамата подчертават, че съществата не са животни, не са духове, не са извънземни в класическия смисъл, а прояви на механизъм, който функционира извън нашето разбиране, защото Кийл пише: „Това е интелект, който използва нашата реалност като сцена“, а Вале казва: „Това е система, която комуникира чрез прояви“, и когато човек събере всичко това — реалните наблюдения, реалните изказвания, реалните случаи — картината става ясна: чудовището от Лох Нес, другите езерни създания, йети, Мотман, тъмните хуманоиди, светлинните сфери, НЛО-пилотите, феите от фолклора, демоните от религиозните текстове и сенчестите фигури от модерните доклади не са отделни явления, а различни прояви на един и същ феномен, който се изразява чрез форми, които хората могат да разпознаят, и двамата автори казват по различен начин, но със същия смисъл: феноменът е интелигентен, интердименсионен и временно материален, той се появява, когато условията позволяват, и изчезва, когато порталът се затвори, и ако реалността е информационна структура, както намекват и двамата, тогава тези същества са нейни времеви, пространствени и символни прояви — не животни, не машини, а форми, които идват от друг пласт на съществуването, проявяват се за миг и после се връщат там, откъдето са дошли, оставяйки след себе си само въпроси, следи и усещането, че светът е много по-голям, отколкото сме готови да приемем.