СИЛАТА НА ИЗРЕЧЕНИТЕ ДУМИ – ВНИМАВАЙТЕ КАКВО ГОВОРИТЕ

Думите са най-фината, най-невидимата и най-мощната сила, която човек притежава, защото чрез тях той създава своята съдба, оформя своя живот и определя посоката на своята енергия; който търси щастието, трябва да знае, че то започва от неговия говор, защото всяка произнесена дума е като семе, което пада в почвата на бъдещето и рано или късно дава плод, добър или лош, според това, което сме изрекли. Когато човек говори, той или благославя живота си, или го проклина, и ако това не беше така, нямаше да е казано, че за всяка празна дума ще отговаряме в Съдния ден; всеки човек е проводник на Божието благословение и ако не му даде път чрез добри думи, той сам носи отговорност за това. Една добра дума, казана от сърце, отваря врати, лекува, успокоява, привлича светлина, а когато кажеш на някого, че работите му ще се оправят, ти не само му помагаш, но и самият ти се издигаш, защото доброто, което изричаш, първо минава през теб; ако пожелаваш добро на ближния си, и твоят път се изчиства. Когато говорим добро или зло за другите, ние подхранваме същото добро или зло и в тях, и в себе си, защото думите са като огледала — всичко, което изпращаме навън, се връща обратно към нас; затова не трябва да говорим за злото, за да не го храним, а когато говорим добро, ние засилваме доброто в себе си. Когато говорим добро за другите, ние печелим, а когато говорим лошо, те печелят, защото им даваме от собствената си енергия. Достатъчно е да чуеш една дума от човек, за да разбереш характера му, защото думите издават вътрешния свят; още щом станеш сутрин, първата дума, която изречеш, определя целия ден — дали ще бъде светъл или тежък. Думите са магически сили и трябва да разбираме техния окултен смисъл, защото всяка дума може да помогне или да разруши; многото говорене е хабене на енергия, а окултната наука не търпи излишни думи — малко ще говориш, но ясно, точно, разумно, защото многословието е качество на тъмните сили и когато говориш много, ти се свързваш с тях. Господ е определил колко думи да кажем всеки ден и Христос е казал, че за всяка дума, която не е поставена от Бога в устата ни, ще отговаряме; ако кажеш точно думите, които Бог е вложил в теб, животът ти ще се подреди. Човек не трябва да говори много, защото при многото говорене грехът е неизбежен; не си губи времето да отговаряш на глупавия, защото думите ти ще бъдат пропилени. Говори само онова, което си преживял, което си проверил, което си изпитал поне десет пъти; който много говори за себе си, губи, защото думите разпиляват силата. 

Истинският ученик трябва да стигне до разумното мълчание — никой да не знае какво носиш в себе си, защото силата обича тишината. Духовният човек трябва да говори малко, да мисли дълбоко, да чувства чисто и да работи много; никога не говори за неща, които не са станали или които мислиш да правиш, защото думите убиват бъдещето. Когато даваш обещание, не го казвай никъде, защото щом го изречеш, вероятността да не го изпълниш става огромна; неразумното обещание не е задължително за изпълнение, но разумното трябва да бъде изпълнено без отлагане. Никога не говори за себе си — нито добро, нито лошо; хваленето и хуленето са еднакво опасни, защото и двете разпиляват силата. Похвалиш ли се, веднага ще бъдеш поставен на изпит; кажеш ли, че можеш нещо, ще бъдеш проверен; затова пази дарбите си в тишина, защото щом ги изкажеш, те отслабват. Не хвали прекалено нито човек, нито животно, за да не го урочасаш; всяка дума, казана на място, става — кажеш ли „от мен човек няма да стане“, така и става; кажеш ли „ще стане“, и това става. Говори с любов и не мисли — думите ти ще се сбъднат. Каквато работа започнеш, мълчи за нея, никому не казвай; в окултната наука има правило: каквото вършиш, никому не говори, само плодът трябва да се види. Каквото искаш, може да стане, стига да го желаеш непрекъснато и да не го изричаш пред никого. Когато чакаш нещо, не говори за него, защото щом го изкажеш, то няма да стане. За миналото не говори — нито добро, нито лошо; говори само за настоящето. В пространството има тъмни сили, които подслушват и щом чуят, развалят; затова опитностите, дарбите и постиженията не се казват никому, защото са дадени лично на теб и ако ги изявиш, могат да ти бъдат отнети. Истината се казва само на Бога; опитностите — само на онези, които могат да ги разберат; на другите не се говори, защото ще се почувстваш ограбен. Това е закон, който не се изнася пред света, защото който го изнесе, губи благословението. Говорете малко, мислете дълбоко, пазете думите си като свещени семена, защото всяка дума е съдба, всяка дума е сила, всяка дума е магия, а който владее думите си, владее живота си.

И още нещо, което малцина разбират, но което е закон в духовния свят: дори когато споделяш нещо дребно, нещо лично, нещо радостно, дори когато го казваш на приятел, който смяташ за близък, трябва да знаеш, че не всеки човек може да понесе чуждото щастие, защото ако животът му не върви добре, ако е в труден период, ако е наранен, ако е празен отвътре, той може да завиди, без да го иска, може да те прокълне в мислите си, без да го осъзнава, може да ти пожелае зло, докато се усмихва, защото ревността, злобата, завистта, алчността и манията за сравнение са като невидими стрели, които пробиват енергийното поле на човека, който е споделил твърде много. Затова не говори за плановете си, не разказвай за успехите си, не споделяй за новата работа, за новото гадже, за новата възможност, за намерените пари, за спечелената лотария, за доброто, което ти се е случило, защото думите ти стават мост, по който чуждата завист влиза в живота ти. Има хора, които външно са приятели, но вътрешно кипят от ревност, защото ти върви, а на тях не; има хора, които се усмихват, но мислят зло; има хора, които те прегръщат, но в сърцето си те хапят; има хора, които те слушат, но в мислите си те проклинат. Има хора, които крадат късмета само като чуят какво си направил, защото думите ти им дават достъп до твоята енергия. Същото важи и за клюкарството — то е най-опасната форма на енергийно източване, защото когато някой говори за теб зад гърба ти, той не само хвърля мръсна енергия към името ти, но и отваря врата, през която тъмните сили могат да се закачат за живота ти. Клюкарството е като отрова — разпространява се бързо, влиза навсякъде, разяжда всичко, до което се докосне, и най-лошото е, че често идва от хора, които наричаме „приятели“. Затова пази думите си, пази тайните си, пази плановете си, пази успехите си, защото не всеки, който те слуша, ти желае добро; не всеки, който те хвали, е искрен; не всеки, който се усмихва, е чист; не всеки, който е до теб, е с теб. Думите са сила, но и оръжие; думите са светлина, но и сянка; думите са благословия, но и проклятие. И ако искаш животът ти да върви, ако искаш късметът ти да остане при теб, ако искаш щастието ти да бъде защитено, трябва да говориш малко, да мълчиш много и да споделяш само с онези, които носят светлина в очите си и чистота в сърцето си. Пази се от завистта, пази се от клюките, пази се от фалшивите приятели, пази се от хората, които се радват на чуждото нещастие, защото думите, които изричаш пред тях, могат да станат вериги, които да те вържат, или ножове, които да те наранят. Пази думите си — те са твоят щит, твоята сила и твоята съдба.