РОДЕН СЪМ 200 ГОДИНИ СЛЕД ГОЛЕМИЯ ПОТОП: ИСТИНАТА ЗА ЗАТРИТАТА ИСТОРИЯ, ИЗТРИТАТА ПАМЕТ И МАТРИЦАТА, КОЯТО КРИЕ ПРОИЗХОДА НИ

Роден съм 200 години след Потопа – така казва граф Калиостро, човек който не е бил нито луд, нито шарлатанин, а посветен, велик копт, носител на знание което днес е изтрито, подменено, погребано под пластове кал, лъжи и фалшива хронология, и ако приемем за миг че думите му са истина, тогава Потопът не е бил преди хиляди години, а само преди пет века, около 1543 година, и това съвпада с геологията, с археологията, с разрушените градове, с калните пластове, с изчезналите цивилизации, с внезапното прекъсване на историята, с липсата на документи преди 1650 година, с празните векове, с фалшивите летописи, с измислените династии, с подменените карти, с изкуствено удължената хронология, която е създадена за да скрие истината за катастрофата която е унищожила стария свят. Геоложките пластове говорят по‑силно от всички книги, защото калните слоеве, натрупани като торта, не се образуват от време, а от вода, от потоци, от катастрофа, от масово заливане, и когато човек разгледа напречните профили на хълмовете, вижда че те не са естествени, а натрупани, донесени, отложени, и че това е станало внезапно, не за хиляди години, а за дни, за седмици, за миг в мащаба на историята. На юг древните руини са заровени под шестметрови слоеве кал, камъни, отломки, кости, цели градове са погребани, цели цивилизации са изтрити, и само слепец може да повтаря мантрата за „културен слой“, защото културен слой не погребва храмове, не затрупва колони, не погребва цели улици, не залива градове като море. На север е още по‑страшно – бреговете на Арктика са осеяни с бивни на слонове, не на мамути, защото космати бебета слонове изглеждат като мамути, а възрастни мамути няма, и никой слон не би оцелял в Якутия, освен ако климатът не е бил друг, по‑мек, по‑топъл, по‑жив, но след Потопа всичко е замръзнало, всичко е умряло, всичко е застинало, и хумус няма, защото земята е била отмита, изтрита, оголена. Населението на Земята също говори – ако проследим параболата на растежа, виждаме че тя започва около 1500 година, сякаш човечеството е било рестартирано, сякаш е започнало от нула, сякаш е оцеляло малко ядро което постепенно се е увеличило, и това съвпада с Потопа, защото преди 1650 година няма вестници, няма списания, няма документи, няма нищо, само легенди, само митове, само празнини, и това не е случайно, това е следа от катастрофа която е унищожила стария свят. Думата „допотопни времена“ не е измислена от учени, а от селяни, от хора които са помнели, от хора които са чували от прадедите си, от хора които са знаели че преди няколко века е имало бедствие, и те не говорят за 4000 години, а за 200, за 300, за нещо близко, за нещо което още е било в паметта на народа.Историята преди 1650 година е мъгла, измислица, фалшификация, защото хронологията е създадена от хора които са имали интерес да скрият истината, да изтрият Потопа, да заличат стария свят, да подменят миналото, да създадат нова версия на реалността, в която хората да вярват че цивилизацията е древна, стабилна, непрекъсната, а всъщност тя е била прекъсната, разрушена, рестартирана. И въпросът е защо крият Потопа, защо го изместват в далечното минало, защо го превръщат в мит, защо го правят недостижим, защо го покриват с хиляди години, защо го изтриват от паметта на човечеството, и отговорът е прост – защото ако хората знаят че Потопът е бил преди 500 години, те ще започнат да задават въпроси, ще започнат да търсят, ще започнат да виждат несъответствията, ще започнат да разбират че историята е фалшива, че властите лъжат, че науката прикрива, че Матрицата контролира, и тогава илюзията ще се разпадне. Потопът е бил близо, толкова близо че следите му още са навсякъде – в геологията, в руините, в картите, в легендите, в празните векове, в изчезналите градове, в погребаните структури, в калните пластове, в костите на животни които не би трябвало да са там, и ако човек събере всички тези косвени доказателства, картината става ясна – Потопът е бил реален, бил е глобален, бил е разрушителен, и е бил скрит. И хората не могат да не знаят това, но Матрицата ги държи в сън, държи ги в невежество, държи ги в лъжа, защото ако знаят истината за Потопа, ще започнат да се съмняват в всичко останало – в хронологията, в религиите, в науката, в историята, в системата, в самата реалност. И когато човек види че Потопът е бил само преди 500 години, той разбира че светът е бил рестартиран, че цивилизациите са били унищожени, че миналото е било изтрито, че паметта е била заличена, и че ние живеем в свят който е построен върху руините на стария, свят който е изкуствено поддържан, свят който е подменен, свят който е Матрица. И тогава въпросът вече не е кога е бил Потопът, а защо го крият, кой го крие, какво се е случило преди него, каква цивилизация е била унищожена, какво знание е било изгубено, и защо днес ни карат да вярваме в измислена история, в фалшиви дати, в подменени събития, в лъжи които служат на онези които управляват Матрицата. И когато човек започне да вижда през тази лъжа, той разбира че Потопът е само една част от по‑голямата картина, част от цикъл на унищожение и рестарт, част от контрол върху човечеството, част от механизъм който поддържа хората в неведение, и че истината е много по‑страшна, много по‑дълбока, много по‑скрита, отколкото официалната история допуска. И тогава започва пробуждането, защото човек разбира че живее в свят който е построен върху забрава, върху лъжа, върху изтрито минало, и че задачата му не е да вярва, а да вижда, не е да приема, а да разкрива, не е да се подчинява, а да се пробуди.