Как животните разчитат вашето биополе и реагират на високи и ниски вибрации 

В света на фините енергии, който пулсира около нас като невидима мрежа от светлина, звук и вибрации, животните се движат с лекота, защото за тях тази мрежа не е тайна, не е загадка, не е теория, а реалност, която усещат с всяка клетка, с всяко дихание, с всяко движение, и затова поведението им никога не е случайно, никога не е каприз, никога не е просто инстинкт, а е пряка реакция към честотата, която излъчвате, към биополето, което носите, към енергията, която вибрира около вас като аура, която те „виждат“ по-ясно от всичко материално, защото финият свят е наблизо, винаги е бил наблизо, и животните го четат така, както човекът чете книга, която сам е написал, но е забравил. Финият свят работи чрез енергийно четене, което не изисква думи, не изисква логика, не изисква обяснения, а само присъствие, защото всяко човешко биополе е електромагнитна структура, която се разширява, свива, пулсира, променя се според емоциите, мислите, намеренията, и котките и кучетата са естествени приемници на тази вибрационна информация, те улавят промени в миризмата, в гласа, в пулса, в начина, по който стъпвате, в начина, по който дишате, и когато вътрешната ви честота се промени, те реагират мигновено, без колебание, без съмнение, защото за тях енергията е по-реална от думите, по-истинска от усмивките, по-честна от всяко човешко обяснение. Когато вибрациите ви са високи, когато сте спокойни, благодарни, любящи, когато биополето ви е плътно, стабилно, сияещо, животните се приближават, търкат се, мъркат, лягат върху гърдите ви, върху коленете ви, върху сърдечната чакра, защото усещат топлина, защита, хармония, и в тези моменти те не просто търсят внимание, те се настройват към вашата честота, резонират с вас, укрепват аурата ви, подхранват ви, защото високите вибрации са като светлина, която ги привлича, успокоява и лекува, и затова котката ляга точно там, където енергията ви е най-чиста, а кучето се отпуска до вас като страж, който е намерил покой. Когато вибрациите ви са ниски, когато сте ядосани, уплашени, депресирани, когато биополето ви е тежко, назъбено, пробито, животните реагират по обратния начин, котката може да избяга, да съска, да се скрие, кучето може да ръмжи, да се върти неспокойно, да лае без причина, защото усеща дисбаланса, усеща тежестта, усеща хаоса, който излъчвате, и някои животни, особено котките, започват да се търкат хиперактивно, да лягат върху определени места по тялото ви, да мъркат силно, защото се опитват да „закърпят“ биополето ви, да изтеглят негативната енергия, да ви стабилизират, да ви върнат към центъра, защото те са естествени лечители, пазители на фините структури, които човекът често пренебрегва. Котките са пазители на аурата, те усещат пресечните точки на енергийни потоци, те лягат точно там, където има проблем, където има блокаж, където има болка, и мъркането им е вибрационна терапия, нискочестотен звук, който прониква дълбоко в тъканите, успокоява нервната система, намалява тревожността, лекува, защото котката не просто лежи върху вас, тя работи върху вас, тя ви пази, тя ви чисти, тя е страж на биополето, който не спи, не се разсейва, не се колебае. Кучетата са огледала, те отразяват вашето състояние, ако сте нервни, те стават нервни, ако сте спокойни, те се отпускат, ако сте болни, те усещат, ако сте в опасност, те предупреждават, защото кучето е социален енергиен индикатор, то вижда аурата ви като цветна карта, то знае кога честотата ви пада, кога се издига, кога се променя, и реагира така, както би реагирал най-добрият приятел, който усеща всичко без да пита, защото кучето е свързано с вашето поле чрез лоялност, чрез привързаност, чрез древна връзка между човек и животно, която е по-дълбока от думите.Когато живеете дълго с животно, биополетата ви започват да резонират, да се синхронизират, да звучат в унисон, и ако вашето поле е слабо, животното ви подхранва, ако вашето поле е силно, вие подхранвате животното, и тази взаимна връзка е древна, мистична, космическа, защото животните са мост между видимото и невидимото, между човека и фините светове, които той е забравил. Поведението на домашния любимец е диагноза, енергиен монитор, който показва истината за вас и за хората около вас, ако животното се гушка в някого, този човек носи чиста енергия, ако животното бяга, съска или ръмжи, този човек носи ниска вибрация или скрити намерения, ако животното спи на главата ви, умът ви е претоварен, ако лежи на корема ви, там има блокаж, ако стои на краката ви, там е източникът на напрежение, защото животното винаги знае, винаги усеща, винаги предупреждава, и ако се научите да слушате неговите реакции, ще разберете истината за собственото си състояние. Вашите вибрации влияят на целия свят около вас, на хората, на животните, на атмосферата в дома ви, на начина, по който се развиват събитията, защото биополето ви е реална сила, която променя всичко, и когато повишавате вибрациите си, котката става спокойна, кучето става послушно, домът става светъл, а животните започват да ви следват като към източник на топлина, защото вие излъчвате светлина, а светлината е най-чистата форма на енергия, която животните разпознават мигновено. Животните знаят повече за вас, отколкото вие самите, защото те виждат онова, което човекът е забравил да вижда, и ако се научите да слушате техните реакции, ще разберете истината за собственото си състояние, за хората около вас, за енергиите, които ви заобикалят, защото животното никога не лъже, никога не се преструва, никога не играе роли, то просто реагира на вибрациите, които излъчвате, и тази реакция е най-честното огледало на вашата душа.

Животните не само разчитат биополето ви в момента, те проследяват неговата еволюция във времето, защото за тях енергията не е миг, а поток, който се движи през дните, през нощите, през сезоните, и когато честотата ви се променя, те усещат това като промяна в ритъма на света, като промяна в пулса на пространството, което обитавате, и затова котката може да стане необичайно мълчалива в периоди на вътрешна трансформация, а кучето може да стане необичайно бдително, защото те усещат не само настоящето, но и вибрационната посока, към която се движите. Животните имат способността да различават енергийни подписи, които човекът оставя след себе си, защото всяка мисъл, всяко чувство, всяко решение създава вибрационен отпечатък, който остава в пространството като фина следа, и котката често се настанява върху предмети, които сте докоснали в момент на силна емоция, защото тя усеща остатъчната честота и се опитва да я балансира, докато кучето може да избягва места, където сте преживели страх или гняв, защото тези вибрации остават като енергийни сенки, които то не желае да абсорбира. Животните разчитат и вибрациите на вашите намерения, защото намерението е най-чистата форма на енергия, която човекът излъчва, и когато намерението е светло, котката се приближава, а кучето става игриво, но когато намерението е колебливо, разкъсано или противоречиво, животното реагира с тревожност, защото усеща вибрационното разминаване между мисълта и емоцията, което човекът често не осъзнава. Животните могат да различават честотата на истината от честотата на лъжата, защото лъжата създава вибрационен шум, който нарушава енергийния поток, и затова кучето често ръмжи на човек, който се преструва, а котката се отдръпва от човек, който носи маска, защото те не реагират на думите, а на честотата зад думите, която е невъзможно да бъде скрита. Животните усещат и вибрациите на вашите неизказани мисли, защото мисълта не остава вътре в ума, тя се излъчва като фина вълна, която животното улавя, и затова котката може да дойде при вас точно когато мислите за нея, а кучето може да стане неспокойно, когато мислите за нещо тревожно, защото те реагират на мисловните импулси така, както човек реагира на звук. Животните разчитат и вибрациите на вашите спомени, защото споменът не е просто образ, а енергийна структура, която се активира всеки път, когато мислите за миналото, и ако споменът е тежък, котката може да легне върху вас, за да стабилизира честотата, а кучето може да ви гледа дълго, сякаш се опитва да ви върне в настоящето, защото животните живеят само в настоящия момент и усещат, когато човекът се отклонява от него. Животните разчитат и вибрациите на вашите мечти, защото мечтата е бъдеща енергия, която започва да се оформя в биополето още преди да се прояви в реалността, и когато мечтата е силна, котката може да стане по-игрива, а кучето по-енергично, защото те усещат приближаването на нова честота, която променя вибрационната структура на дома. Животните реагират и на вибрациите на вашите страхове, защото страхът е една от най-силните нискочестотни енергии, която изкривява биополето, и затова котката може да избягва човек, който се страхува, а кучето може да го пази по-активно, защото те усещат страха като вибрационна нестабилност, която трябва да бъде компенсирана. Животните разчитат и вибрациите на вашите желания, защото желанието е енергия, която се стреми да се прояви, и когато желанието е чисто, котката може да се приближи, а кучето да стане радостно, но когато желанието е смесено с тревога, животното реагира с колебание, защото честотата е разкъсана. Животните усещат и вибрациите на вашата жизнена сила, защото жизнената сила е основният енергиен поток, който поддържа биополето, и когато този поток е силен, животните се чувстват привлечени, но когато е слаб, те се опитват да ви подхранват, защото те са естествени енергийни донори, които компенсират недостига на вибрация. Животните разчитат и вибрациите на вашата духовна посока, защото духовната енергия е най-фината честота, която човекът излъчва, и когато човек се движи към светлина, животните стават спокойни, но когато човек се отклонява от пътя си, животните стават неспокойни, защото те усещат вибрационното разминаване между душата и ума. Животните са енергийни пазители, енергийни лечители, енергийни огледала, енергийни трансформатори, и тяхната реакция към вашето биополе е най-чистата истина за вашето вътрешно състояние, защото те не познават лъжа, не познават маски, не познават преструвки, те познават само вибрацията, която излъчвате, и тази вибрация е вашият истински език, който животните разбират по-добре от самите вас.

Някога хората били като животните, усещали земетресения и бедствия преди да се случат, защото биополето им било отворено, чувствително, свързано с земята, с небето, с космическите потоци, и когато земята започвала да вибрира в дълбочина, човекът го усещал като промяна в собственото си тяло, като трептене в костите, като пулсация в кожата, защото древният човек бил част от природата, а не отделен от нея, и затова можел да предвижда буря, суша, наводнение, промяна в климата, защото енергийното поле на света било прозрачно за неговите сетива. Хората усещали кои човек е лош и какви са му намеренията, защото намерението имало вибрационен подпис, който древният човек виждал като промяна в светлината около тялото, като потъмняване на аурата, като изкривяване на енергийния поток, и затова никой не можел да ги измами, никой не можел да ги заблуди, никой не можел да скрие истинските си мисли, защото древният човек виждал енергийното поле така ясно, както днес виждаме лицето на другия. Хората виждали света като многомерна структура, не само триизмерна, а като слоеве от светлина, звук, вибрации, които се преплитат, и можели да усещат присъствието на същности, на енергийни потоци, на невидими създания, които днес животните усещат, но човекът вече не, защото древният човек имал качества и дарби, които днес са останали само в животните, като способността да усещат промяна в честотата на пространството, да разчитат вибрационни сигнали, да виждат аурата като цветна мрежа, да чуват мислите като енергийни импулси, да предвиждат бъдещи събития чрез промяна в биополето. Някога хората имали телепатия, не като фантазия, а като естествен начин на общуване, защото мисълта била чиста енергия, която се предавала директно от ум към ум, без думи, без звук, без посредници, и затова древните общували чрез вибрации, чрез образи, чрез енергийни импулси, които били по-точни от всяка реч, по-чисти от всяка дума, по-истински от всяко изречение, и тази телепатия била толкова естествена, че никой не я наричал дарба, тя била просто част от човешката природа. Древният човек бил по-сетивен, защото съзнанието му било отворено, епифизата му била активна, сияеща, вибрираща, работеща като антена към космическите полета, и чрез нея човекът получавал информация, виждал енергийни структури, усещал вибрации, които днес са недостъпни за повечето хора, защото епифизата е потисната, блокирана, затворена чрез различни методи, които действат върху съзнанието, върху сетивата, върху биополето, върху способността на човека да възприема фините светове. Днес малцина имат телепатия, малцина усещат вибрациите, малцина виждат аурата, защото съзнанието е затворено в материалната честота, а епифизата е покрита с енергийни слоеве, които пречат на нейното пробуждане, и тези слоеве са резултат от шум, стрес, страх, информационно претоварване, химични влияния, електромагнитни полета, които потискат естествените сетива на човека, така че той да не може да вижда многомерната структура на света, която някога е била очевидна. Древният човек можел да усеща промяната в вибрацията на земята, на въздуха, на водата, на космоса, защото биополето му било чисто, а днес човекът е отделен от природата, отделен от собствената си енергия, отделен от фините светове, и затова животните са тези, които пазят древните способности, които някога били човешки, защото животните не са били откъснати от природата, не са били откъснати от вибрацията, не са били откъснати от космическите потоци, и затова те усещат онова, което човекът е забравил. Някога хората били като животните, но по-силни, по-чувствителни, по-сетивни, по-свързани, защото съзнанието им било разширено, а днес съзнанието е свито, епифизата е блокирана, сетивата са потиснати, и човекът живее само в една честота, докато древният човек живеел в много честоти едновременно, виждал света като многопластова реалност, която днес животните усещат, но човекът не.

Днес котката, кучето и другите животни не просто спят, а астрално пътуват в други светове, защото техните енергийни тела не са затворени, не са блокирани, не са ограничени от материалната честота, и когато животното заспи, то напуска физическата плътност и влиза в слоеве, които човекът не вижда, но които животното познава като естествено пространство, където се движи свободно, където общува с други същества, където получава информация, която после проявява чрез поведението си в материалния свят. Животните виждат невидимото, виждат духовете, виждат светлинните същности, виждат тъмните структури, които човекът не може да възприеме, защото сетивата му са затворени, а епифизата му е блокирана, и затова котката често гледа в празното, но всъщност наблюдава движение в астралния слой, а кучето ръмжи на място, където човекът не вижда нищо, но там има енергийна форма, която животното разпознава като опасност. Животните усещат кога човек е болен, защото болестта променя вибрацията на биополето, прави го по-тъмно, по-тежко, по-изкривено, и котката ляга върху мястото, където енергията е нарушена, а кучето става неспокойно, защото усеща дисбаланса като промяна в честотата на пространството. Животните усещат инцидент преди да се случи, защото бъдещите събития създават вибрационни вълни, които се разпространяват назад във времето, и кучето може да лае, да ви дърпа, да ви спре точно преди да стъпите на място, където след секунди ще мине кола, защото то усеща приближаването на енергийния удар, който още не се е проявил физически, но вече е активен в астралния слой. Котката може да мяука настойчиво, да ви кара да се преместите, да напуснете определено място, и когато се отдръпнете, след миг там може да падне клон, да се счупи предмет, да се случи нещо, което животното е усетило предварително, защото то разчита вибрационните промени в пространството като промяна в светлината, която човекът не вижда. Някога хората можели същото, защото древният човек имал невероятни сетива, подобни на животните, но още по-силни, още по-фини, още по-дълбоки, и можел да вижда нощем, защото очите му били настроени към ниските честоти на светлината, които днес са недостъпни за повечето хора, и можел да усеща промяна в земята, в въздуха, в водата, защото биополето му било чисто, а съзнанието му било разширено. Древният човек можел да вижда енергийното поле на другите, да разчита намеренията им, да усеща опасност преди да се прояви, да общува телепатично, да пътува астрално, да влиза в други слоеве на реалността, защото епифизата му била активна, сияеща, работеща като портал към фините светове, а сетивата му били отворени към многомерната структура на света. Днес тези способности са потискани нарочно чрез различни методи, чрез шум, чрез стрес, чрез страх, чрез информационно претоварване, чрез химични влияния, чрез електромагнитни полета, които блокират епифизата, затварят съзнанието, отслабват сетивата, и човекът живее само в една честота, докато древният човек живеел в много честоти едновременно, виждал света като многопластова реалност, която животните все още виждат, защото те не са били откъснати от природата, не са били откъснати от космическите потоци, не са били откъснати от фините светове. Животните пазят древното знание, което човекът е загубил, и чрез тях човекът може да си спомни какво е бил някога, какво е можел, какво е виждал, какво е усещал, защото животното е мост към изгубените човешки способности, които все още съществуват, но са скрити под слоеве от шум, страх и забрава.