ЗАЩО НЯКОИ ДЕЦА НЕ МОГАТ ДА ЯДАТ МЕСО И ЗАЩО ЧЕСТОТАТА ОПРЕДЕЛЯ ВСЯКА ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ ПЛЪТТА

Когато едно дете се ражда, то носи честота, която е резултат от дълбокия път на душата му, а не от навиците на семейството, защото вибрацията е наследство от предишни състояния, преживявания и нива на съзнание. Някои деца пристигат с толкова фина енергия, че тялото им не може да понесе плътната материя, защото вибрацията на животинската тъкан влиза в конфликт с вътрешния им ритъм и създава усещане за тежест, което нарушава естественото движение на жизнената им сила. Родителите често настояват детето да яде месо, защото вярват, че това е необходимо за физическа устойчивост, но детето усеща вибрацията на мъртвото тяло като чужда и несъвместима със собствената му честота, защото плътта носи отпечатък от прекъснат живот, който не може да се слее с фината енергия на душата. За него месото не е храна, а енергийна бариера, която блокира естествения поток на вътрешната му светлина. Когато човек приема материя, която е загубила жизнената си искра, честотата на тази материя се прехвърля в тялото и го натоварва с вибрация, която не принадлежи на живия организъм, защото мъртвата тъкан носи ехо от страх, болка и инстинкт, които остават в клетъчната структура. Някои хора не могат да понесат това усещане, защото честотата им е лека и тялото им реагира с отхвърляне, когато се опитат да приемат плътната енергия, защото вътрешната им система е настроена към вибрации, които не изискват животинска материя. Други хора са свикнали с месото, защото честотата им е била ниска още от ранните години и тялото им е изградило навик да се поддържа чрез животинската вибрация, защото ежедневното приемане на плът постепенно променя честотата към по-тежко ниво. Когато години наред човек консумира плът, честотата му се стабилизира върху вибрацията на животинската материя и се създава привързаност, която не е биологична зависимост, а честотна връзка между тялото и плътта, защото енергията на животинската тъкан става част от вътрешния ритъм. Тази връзка е силна и трудно се прекъсва, защото честотата на човека се е пренастроила към плътната вибрация и тялото му започва да я изисква, за да поддържа стабилност. Когато такъв човек се опита да спре месото, тялото му реагира с разклащане, защото честотата му няма опора без вибрацията, която е поддържала вътрешния му баланс, и това създава усещане за слабост, което не е знак за провал, а за честотна несъвместимост между новата вибрация, към която човек се стреми, и старата вибрация, към която тялото е привикнало. Някои хора могат да спрат месото без усилие, защото честотата им е фина и тялото им не се нуждае от плът, за да остане стабилно, защото вътрешната им система е настроена към енергия, която не изисква животинска материя. Други не могат, защото честотата им е свързана с плътната материя и тялото им се нуждае от животинска вибрация, за да поддържа енергийното поле, защото вътрешната им структура е изградена върху ниска честота. Това обяснява защо едни хора издържат глад, а други не, защото честотата определя дали тялото може да се храни с енергия или се нуждае от материя. Честотата определя дали човек може да се зарежда от слънце или се нуждае от плът, защото вибрацията на светлината може да бъде храна само за тези, които имат достатъчно фина честота. Честотата определя дали човек може да се издигне над материята или остава свързан с нея, защото вибрацията е мостът между физическото и нефизическото. Някои души се раждат с честота, която позволява живот без плът, защото вътрешната им енергия е достатъчно стабилна, за да поддържа тялото без животинска материя. Други се раждат с честота, която изисква животинска материя, защото вътрешната им система е настроена към плътната вибрация и тялото им се нуждае от нея, за да остане в равновесие. Това не е грешка, а различен етап от еволюцията, защото всяка душа преминава през различни честотни нива. Честотата определя дали човек може да премине към фината материя или трябва да остане в плътната вибрация, докато вътрешната му система се пренастрои, защото промяната на честотата е процес, който изисква време. И когато човек напусне тялото, не храната решава посоката му, а честотата, която е носил в последния си миг, защото вибрацията е ключът към измерението, което душата може да достигне. Душите, които вибрират в плътната материя, се връщат тук, защото честотата им е свързана с земното поле и не може да се издигне над него. Душите, които вибрират във фината енергия, преминават към по-високи нива, защото честотата им е станала лека и свободна и може да се слее с по-високите измерения. Затова истината е проста и дълбока. Не това, което ядеш, определя пътя ти, а честотата, която носиш. Не плътта решава съдбата ти, а вибрацията, която излъчваш. Не навикът определя бъдещето ти, а честотата, която поддържаш. И когато разбереш това, започваш да виждаш света не през материята, а през вибрацията, която стои зад всичко.