Тайните следи на името „Тартария“ в Бразилия и загадката на изгубеното минало

Една селска общност в Бразилия все още носи наименованието „Тартария“ (Tartaria) – на хиляди мили от азиатските територии, отбелязани с това име върху историческите карти, като то е разположено в Жесеаба (Jeceaba), щат Минас Жерайс, и фигурира в правителствени документи, регистри на общинското културно наследство и информация, публикувана от туристическите служби, а оцеляването на това название там ни кара да се запитаме как тази връзка е достигнала до Южна Америка и дали през поколенията не се е съхранило нещо много по-древно. В селището има параклис, посветен на Носа Сеньора Апаресида (Nossa Senhora Aparecida), а близък водопад е официално вписан като „Кашоейра де Тартария“ (Cachoeira de Tartaria) – „Водопад Тартария“, докато документ на федералното правителство включва „Сесмария и Тартария“ (Sesmaria e Tartaria) сред общностите „киломбола“ (quilombola) в Жесеаба, което представлява още едно писмено свидетелство за съществуването на това място и неговото афро-бразилско наследство, като тези източници потвърждават наличието на общност, чиято идентичност се е запазила чрез местни забележителности и административни записи, макар нито един от тях да не обяснява произхода на самото наименование. Едно по-старо сведение се открива в дигитализиран брой на бразилското издание „А Семана“ (A Semana), съхраняван от Университета в Сао Пауло, където под едно стихотворение е посочено местоположението „Фазенда да Тартария, Минас Жерайс“ (Fazenda da Tartaria, Minas Geraes), придружено от датата февруари 1887 г. – препратка, която ни отвежда директно в Бразилия от XIX век, макар този запис да предхожда съвременния интерес към темата с повече от век, въпреки че от него не става ясно дали въпросното имение е било свързано с Жесеаба. На друго място в същия щат Минас Жерайс, в община Санто Антонио до Ампаро (Santo Antonio do Amparo), се намира друго историческо имение, наречено „Фазенда да Тартария“, в чието историческо проучване се описва внушителната жилищна сграда и се посочва, че строителството ѝ вероятно е започнало през 60-те години на XVIII век, като същевременно се отбелязват пропуски в най-ранната документация, а в същата публикация е поместена и обява от вестник, датираща от 1884 г., в която имотът се предлага за продажба като доказателство, че той е носил това име още през XIX век. Предполагаемата възраст на сградата ни насочва към по-ранен период, който заслужава задълбочено проучване, макар все още да не е установено кога точно собствениците са възприели името „Тартария“, така че разполагаме със селско селище, водопад, отделно имение и печатни източници от XIX век, носещи един и същ специфичен географски термин, което предвид първоначалното значение на думата като „земя на тартарите“ едва ли може да се обясни просто като съвпадение. Възможно ли е тези места да съхраняват следи от Тартария, достигнала до Южна Америка чрез заселване, миграция или връзки, които са изчезнали от по-късните исторически сведения, при положение че откритите досега документи потвърждават съществуването на това наименование, но по-стари нотариални актове, църковни регистри и семейни архиви биха могли да разкрият кой пръв е използвал този термин, оставяйки ни с въпроса какво точно са си спомняли хората в Минас Жерайс през XIX век, наричайки домовете си „Тартария“, което ние междувременно сме забравили. Ако искате да научите повече за работата ми, да прочетете публикациите в блога ми или да си купите екземпляри от книгите ми с автограф, моля, посетете уебсайта ми, където всичките четири мои заглавия са налични в Amazon, включително във формати за Kindle и Audible. С най-добри пожелания, Гай Андерсън – автор.