Звездни Цивилизации

неделя, 12 март 2017 г.

Къде си Хиперборея?



„Ако искате да си изясните възможното, трябва да надникнете зад пределите на невъзможното" - такава формула на познанието извежда талантливият писател-фантаст Артър Кларк. Ще се опитаме да се възползваме от нея и да открием отговорите на задпределните въпроси.

Къде си Хиперборея?!

„Още в средата на XIX век, ректорът на Бостънския университет Уорън написва книгата „Намереният рай, или животът на човечеството на Северния полюс". Тя претърпява десет издания, като последните се появяват в Бостън през 1889 г. Не е превеждана на руски език. Това се осъществява едва сега. Преводачката казва, че е потресена.

Уорън, който е работил с източници на 28 езика, анализира митовете на всички страни в света, включително до Екваториална Африка и Централна Америка и стига до извода, че във всички митологични системи раят е на север. Нещо повече, той смята, че душата на Земята, или нейният информационен полюс, също се намира над Северния полюс" (На грани невозможного, 2002, № 2).

Тъй като книгата на Уорън все още не се продава, ще се възползваме от първоизточниците, до които спокойно би могъл да прибегне и той. През II век пр.Хр. китайският император Хуан Ди пише: „Там, далеч на север, се намира могъща държава с различни култура и начин на живот...". И това е писано, когато Китай под управлението на Хуан Ди има развита наука и култура.

По неговите пътища се движи самоходен транспорт, а самият император лети на някаква тринога. Непознатата северна държава превъзхожда в много отношения империята, създадена от „небесния син" Хуан Ди. Това се потвърждава и от други първоизточници. По-голямата част от тях е запазена в Индия. В древната книга „Суря Суханта" диаметърът на Земята и разстоянието до Луната са определени с невероятна точност.

„В централния архив на град Делхи се пази книгата "Виманика Шастра", написана на санскрит... За първи път тя е публикувана през 1943 г. „Виманика Шастра" е уникален справочник по... летателни апарати на древната цивилизация! По-точно тя е ръководство за пилоти на летателни апарати, наричани вимани, които били в състояние да „прелитат от остров на остров, от континент на континент и от свят в свят". Точно така е казано в този тайнствен ръкопис.

В книгата се съдържат описания на различни уреди, изпълняващи функциите на радар, фотоапарат, прожектор и разрушителни видове оръжие. Говори се за диетата на пилотите, за техните дрехи... Има глава, където се описват конструкциите на виманите. Съобщава се, че те биват 12 типа, но е дадено описанието на трите най-прости. По повод на останалите, авторът на книгата съобщава: „Не пиша за устройството им, не защото не го знам, а защото това знание засега не трябва да се дава на хората, тъй като ще погубят и себе си, и Земята".

Във великия епос „Рамаяна" също е отделено много място на описанието на конструкциите на виманите. В седмата част на епоса се разказва за чудесната колесница „Пущак". Тя била украсена с колони и арки, снабдена със стълби и тераси и можела превъзходно да лети по въздуха и дори да слиза в подводното царство. На едно място в „Махабхарата" е писано за „кристална колесница":

„Тя имала блясъка на разтопено злато, издавала тропот, подобен на грохота на облаците... И на чудесната колесница имало дръжка на знаме, която изглеждала неприкрепена към нея. Божествената, несравнима дръжка на знамето не се закачала в дърветата и не се повреждала с оръжие".

В древноиндийския епос „Рамаяна" четем: „Когато настъпило утрото, Рама седнал в небесната колесница и се приготвил за полет. Тя била голяма и чудесно украсена, имала два етажа с много стаи и прозорци. Когато летяла във въздуха, издавала монотонен звук". В същото време в момента на отлитането, както се казва в една от древните санскритски книги, колесницата „реве като лъв".

Още по-удивителни са съществуващите в преданията описания на вътрешното устройство на летателните апарати: „В средата на кораба има метален сандък, който е източникът на „сила". От този сандък „силата" отива в две големи тръби към кърмата и към носа на кораба. „Силата" се устремява в осем тръби, насочени надолу.

В началото на пътешествието се отварят шибърите им, а горните шибъри остават затворени. „Потокът" със сила се забива в земята, като издига кораба. Когато е на достатъчна височина, обърнатите надолу тръби се затварят наполовина, за да може той да виси във въздуха.

Тогава по-голямата част от „потока" се насочва към кърмовата тръба, за да излезе оттам, като така тласка кораба напред". По-нататък следва описание на общото устройство на летателния апарат: „Силно и здраво трябва да е неговото тяло, направено от лек материал. Вътре трябва да се разположи устройство с живак и с метален подгревател под него.

Посредством силата, която се таи в живака, човек, който се намира в колесницата, може да прелети големи разстояния по небето. Когато живакът бъде нагрят с управляван огън от металните подгреватели, колесницата ще започне да се засилва и моментално се превръща в „перла в небето" (НЛО, 2001 № 9).

Има и други свидетелства. Древноиндийски цар организира „Тайна общност на деветимата неизвестни", в която влизат най-големите учени и специалисти по онова време в различните научни области. Те написват девет книги. Една от тях се нарича „Тайните на гравитацията"! Известна е на историците, но е била загубена.

Преди няколко години китайци откриват в Лхаса документи на санскрит и ги изпращат в Университета в Чандригар за превод. Доктор Рейна Рут от този университет неотдавна заявява, че документите съдържат ръководства за строителство на междупланетни космически кораби!

Тя казва, че така, както е описан в тези ръкописи, видът на двигателя може да се нарече антигравитационен. Добавя също, че тези машини, наричани в текстовете на древните индуси "астрас", са можели да прехвърлят отделни хора на друга планета. И това е по документ, който според историците е на хиляди години!

В ръкописи на древни индуси се споменава за планирано пътешествие до Луната. Не става ясно дали е осъществено. Една от великите индийски епопеи „Рамаяна" съдържа и подробен разказ за пътешествие до Луната с летателен апарат - виман, като описва и детайлите на сражение там с някакъв космически кораб.

Това е само едно от потвърждението за антигравитацията и космическата технология, използвани от древните индуси.

Виманът е описан като двупалубен самолет с илюминатор и купол. Това много напомня съвременните летящи чинии. Той лети със скоростта на вятъра и издава мелодичен звук. Има най-малкото четири различни типа вимани, като някои по форма напомнят чинийка, а други са подобни на дълги цилиндри.

Според мнението на американския писател и изследовател на древни цивилизации - Дейвид Чайлдлес - виманите работят на принципа на антигравитацията. Те излитат вертикално и са в състояние да увисват в небето, подобно на съвременен вертолет или дирижабъл. Бхарадваджи Мъдри се позовава на изследванията на не по-малко от 70 специалисти и 10 експерти по въздушни пътешествия, които някога са били известни. За съжаление, източниците сега също са изгубени.

Авторът твърди, че древните индуси летят с тези транспортни средства навсякъде - из цяла Азия, към Южна Америка и дори към Атлантида. Техни писания са намерени в Мохенджо Даро (Пакистан), но все още не са разчетени. Подобен индийски ръкопис е открит и на остров Пасха!

Ведас, древните индийски поеми, които се смятат за най-стари от всички индийски текстове, описват вимани с различни форми и размери: виман-ахнихотра - с два двигателя, виман-слон - с много двигатели, и други летателни, апарати, наречени в чест на птици и животни - например виман-земеродно рибарче или виман-ибис...

За съжаление, виманите, подобно на повечето научни открития, са използвани за война.

Успоредно с империята на Рама е възможно да е съществувала и цивилизация на Атлантида в централната част на Атлантичския океан. Обитателите й използват свои летателни машини - "ваиликси", които приличат на съвременните самолети. Такова впечатление се създава у изследователите, изучаващи древноиндийските текстове.

Жителите на Атлантида в индийските писания, известни като "асвини", са дори технологично по-напреднали, отколкото индусите и имат войнствен характер. Не са запазени никакви древни текстове за ваиликси, но както смята Чайлдлес, известна информация е преминала през окултни източници, които описват летателните машини.

Подобни, ако не и идентични на виманите, ваиликсите са „пурообразни" и могат да маневрират под водата също така добре, както в атмосферата или дори в Космоса. Действително, досега документалните свидетелства, които потвърждават използването от атлантите на летателни апарати, са нищожно малко. Има десетина златни самолетчета, съхранявани в световните музеи.

Единственият засега информационен източник за технологичното могъщество на атлантите, са така наречените четения на Едгар Кейси, които той прави за конкретни хора, като разкрива записите на предишните им въплъщения:

„В дните, когато народите от различни страни се обединили за защита от хищни зверове и птици, същността дошла на съвещание с летателен апарат, който бил по-лек от въздуха". Същността участвала в управлението на кораби, които можели да се придвижват и във въздуха, и под водата; в създаването на подемни устройства и съединителни тръби, в които били използвани сгъстен въздух, пара и еманации на метали...".

Твърде много ни казва и следното: „Същността заедно с други партньори се занимавала с разработването и използването на автоматични уреди. Според нас това е било време на високи постижения, които съвременният човек дори трудно може да си представи" (440-1, 20 декември 1933 г.).

„Рамаяна", „Махабхарата" и други текстове, разказват за ужасна война с използване на разрушително оръжие, започнала приблизително преди 10 000 или 12 000 години между жителите на Атлантида и империята на Рама.

С унищожаването на империята на Рама и катастрофалното потъване на Атлантида в морските дълбини светът се разрушава и се връща в „каменния век". Съвременната история възниква едва след няколко хиляди години.

Чайлдлес смята, че древната история крие още много загадки и само щателното й изучаване би могло да позволи на човечеството да избегне съдбоносни грешки в бъдещето (НЛО, 2001, № 18).

Искам специално да отбележа, че изводите на Чайлдлес имат архиважно значение, тъй като човечеството отново е на предела! Оттук нататък търсенето на следите на изчезнали цивилизации и окончателното разкриване тайната на гибелта им стават наистина съдбоносни. В разкриването на тази велика тайна, е пътят към спасението на човечеството!



Останали ли са някъде видими следи от Арктида-Хиперборея?

Независимо от дванадесетте хилядолетия, отделящи ни от Златния век на хиперборейците, следи от полумитичната им цивилизация все пак са останали и дори продължават да бъдат откривани в различни части на света. На Франц-Йосифова земя са намерени огромни каменни кълба, на Нова земя - лабиринти. Немалко следи от човешка дейност са открити на Колски полуостров. „В наше време на един от арктическите острови американски учени откриха развалини на свръхдревен град" (Природа и человек, 1998, № 11).

Доктор Джеймс Хамър свидетелства: „Там има къщи, дворци, културни съоръжения, храмове. Ескимосите не могат да построят такъв град. Това е плод на труда на високоразвита цивилизация. Деветдесет процента от постройките са скрити под вечните снегове, но се виждат върховете на къщите. Още първите изследвания показаха, че сградите са на хиляди години. Архитектурата напомня древногръцката... Тези къщи и дворци са истинско изкуство" (Природа и человек, 2000, № 5).

Откритието е осъществено благодарение на интензивното топене на арктичните ледове, предизвикано от парниковия ефект.

„Новото съобщение от август 2001 г. на руско-германската лаборатория за морски и полярни изследвания „О. Ю. Шмид" на Санктпетербургския арктически и антарктически научноизследователски институт „Росхидромет" е за откриването на остров Жохов зад Полярния кръг - близо до веригата Новосибирски острови, край обиталищата на древния човек, на истински цивилизовани селища, в които преди 10 000-12 000 години са живели наши далечни предци!" (Природа и человек, 2002, № 1).

Оказва се, че „дълго преди Октомврийската революция... известният археолог В. Хвойка по време на разкопки в Киев... открива малък сребрист апарат". В древния космически кораб са намерени надписи на... санскрит! (НЛО, 2002, № 7).

Други потвърждения могат да се открият само в митовете, легендите, приказките и трудовете на древни историци. „Сведения за полярни нощи и северни сияния и изобщо за Севера, постоянно се срещат в древногръцката, древноиндийската и келтската митология, които се отнасят към общото устно предание на древните арийски племена.

Например в келтската митология постоянно се споменава за чудесната земя на север - за „островите на щастието", на които хората живеели толкова, колкото искали, без да познават вражда, глад и болести, но по-късно тези острови потънали под водата. За същите чудесни земи на север -Хиперборея - говорят древногръцките митове. Така твърденията за полярната прародина на ариите на практика престават да бъдат хипотеза" (Природа и человек, 1999, № 12).

Сергей Зорин в статията си „Духонавтиката на атлантите", публикувана в списание „Делфис" (2000, № 2), пише: „Митовете на едни или други цивилизации, отдалечени от нас на десетки хиляди години, пренасят отгласите от реални събития. Когато пристъпихме към внимателно изучаване на митовете на различните народи, които изглеждаха несвързани помежду си, открихме удивителни явления: сърцевината, основата им е една съща.

Митът се оказва невероятно устойчива и сигурна форма за предаване на информация на огромни времеви разстояния. Възможно е и другите форми за предаване на информация да са измислени от предшестващите цивилизации. Това са и приказките, и преданията, и легендите, и другите способи за устойчиво фиксиране, за запомняне на най-важните и значими деяния на разума на Земята. Сега се кичим с техническите си постижения, с бази от данни, с огромната памет на компютрите и т.н.

Какво би останало в главите на хората, оцелели като по чудо след поредната глобална катастрофа?

Важно е да се осъзнае, че след нова катастрофа на Земята няма да останат нито електроцентрали, нито други признаци на цивилизация, а на малобройните разединени групи хора Земята отново ще им се стори огромна и необозрима. Дори и някой да има пълен куфар с дискети, той няма да може да се възползва, а и няма да се занимава с това, ще му се наложи да полага неимоверни усилия, за да може просто да оцелее".

Най-главното, според Сергей Зорин е: „Длъжни сме да анализираме причините за разцвета и изчезването на предишните цивилизации, за да можем да коригираме пътя на сегашната. Атлантите не успяват да осъзнаят реалната картина на случващото се с тях и изчезват от лицето на планетата.

Египтяните след мощен подем и разцвет, ги очакват упадък и асимилиране. Падението на Египет настъпва, „когато светлината на истинската духовност помръква, а онези, у които още оставали знания, но отдавна било умряло състраданието, призовавали вместо божествените сили, тъмните сили на долния свят".

Сергей Михаилович задава въпрос, който и на мен не ми дава мира: „Ще се намерят ли в наше време хора, които с основание могат да се нарекат цивилизатори? Само такива хора, с огромни познания и велико състрадание, са в състояние да изведат нашата цивилизация от гибелната безизходица, ако, разбира се, обезумялото човечество е способно да се вслуша в тях, вместо да ги разкъса, както се е случвало вече неведнъж".

Когато се решава този глобален проблем, трябва да е ръководно мъдрото правило: За да се вникне в положението, то трябва да се овладее". Трябва да се бърза.


Контактьорът Татяна Швецова на 12 юни 2000 г. приема от ноосферата следната информация за размисъл: „Още четири години на света нищо няма да му се случи!".

От тогава до сега са изминали не 4, а почти цели 10 години...и на човечеството му се случиха и ще продължат да му се случват още прекалено много "апокалиптични" събития, които ще бъдат предизвикани и провокирани единствено от него...И въпреки всичко, това "човечество" в 80-те си процента не се вразумява по никакъв начин...напротив...

До кога?!...Навярно докато не се самоизтреби окончателно - бавно и методично...в пълна агония, която не желае да осъзнае...

Има над какво да се замислим!...

Няма коментари:

Публикуване на коментар