ЗАСЕКРЕТЕНАТА КАТАСТРОФА В САРГАСОВО МОРЕ

Преди 39 години беше потопена съветската атомна подводница К-219. Причините за катастрофата и до днес не се огласяват. На 4 октомври 1986 г. във вестник „Правда” е публикувано съобщението на ТАСС.

„Сутринта на 3 октомври в съветска атомна подводница с балистични ракети на борда, на около 1000 км североизточно от Бермудските острови, в един от отсеците избухна пожар. Екипажът на подводницата и пристигналите на мястото на произшествието съветски кораби ликвидираха последиците от пожара. На борда има пострадали; загинаха трима души. Комисията стигна до извода, че няма опасност от неправомерни действия с използване на оръжие, ядрен взрив или радиоактивно замърсяване на района.”

Всъщност загиналите са четирима души, по-късно умират още четирима моряци. След два дни подводницата е потопена в Атлантическия океан, на дълбочина 5500 метра.

Какво се случило?

На 3 септември 1986 г. атомната подводница със стратегическо назначение К-219 напуска военната база Гаджиево и се насочва към бреговете на САЩ; там тя трябва да носи бойна служба с 15 ядрени ракети на борда. Командирът на подводницата капитан първи ранг Игор Британов предприема мерки за секретност, за да не бъде засечена от американската система за откриване на подводници.

Въпреки това К-219 е засечена край Исландия и командването на ВМС на САЩ получава сведения, че неизвестна субмарина навлиза в Атлантика. Срещу съветската е изпратена американска подводница.

На 3 октомври, няколко часа преди да влезе в зоната на патрулиране, на 680 мили североизточно от Бермудските острови, е извършен хидроакустичен контакт с подводницата „Лос Анджелес” USS Augusta (SSN-710). Капитанът използва специална маневра и в този момент произтича удар; ракетната шахта №6 е разхерметизирана и в нея нахлува вода. При взаимодействието й с компонентите на ракетното гориво се образува взривоопасна смес.

Избухва взрив, който разрушава външната стена на здравия корпус и плутониевите бойни глави на ракетите. Някои части от ракетите излитат в морето, останалите падат в подводницата и в реакция с водата, започват да отделят отровни газове. Две минути след взрива командирът на К-219 успява да вдигне подводницата на повърхността. Екипажът напуска полупотопения обгазен четвърти ракетен отсек.

Започва борба за оцеляването на подводницата. Първоначално моряците успяват да намалят разпространяването на отровни примеси от аварийния четвърти в другите отсеци. Все пак през повредените тръбопроводи отровната мъгла се разпълзява. На някои места нивото на замърсеност надвишава пределно допустимото 2-3 хиляди пъти.

Аварийна група в специално снаряжение успява да се добере до четвърти отсек и да изнесе телата на загиналите. След 14 часа непрекъсната борба за живот пожарът стига до пети отсек.

Скоро сработва аварийната защита на реакторите. Компенсиращите решетки, които заглушават реактора, автоматично трябва да се спуснат надолу, но те „зависват”. В двигателите не постъпва електрозахранване, кабелите са прегорели. Всеки момент може да избухне ядрен взрив...

В аварийния отсек първи се появява командирът на групата Н. Беликов. Той се спуска на покрива на реактора и успява да пусне първата решетка. Но високата температура в реактора принуждава Беликов да се върне в съседния отсек, където припада. След малко идва на себе си и заедно с матроса С. Преминин се връщат в реакторния отсек. С общи усилия успяват да спуснат още две решетки. Двамата се втурват в съседния отсек и Беликов пак губи съзнание. Сергей Преминин, който по-късно умира, сам стига до реактора и ръчно пуска и последната решетка. Не успява да се върне обратно. Бушуващият огън отрязва пътя му към живота.

Момчето изгаря, спасявайки света от ядрена катастрофа, десетки пъти по-страшна от Хирошима.

След 77 часа борба за живот става ясно, че подводницата не може да бъде спасена. Останалата част от екипажа се прехвърля на спасителен кораб. Последен напуска подводницата нейният командир Британов; в 11.03 часа К-219 потъва, отнасяйки тялото на матрос Сергей Преминин.

Защо мълчат за трагедията?

Народът така и не научава за подвига на Преминин. В средата на октомври в американската преса се получава съобщението, че „атомна подводница на ВМС на САЩ по време на патрулирането й в Атлантическия океан е повредена вследствие сблъсък с подводен обект”. По това време Горбачов се готви за среща с Рейгън в Рейкиявик и трагедията е засекретена.

През 1987 г. Сергей Преминин е награден посмъртно с орден, а капитан втори ранг Британов е уволнен тихо-мълком. Екипажът на К-219 е разформирован.

Никой не се съмнява, че катастрофата е резултат от сблъсъка с американска подводница. Когато след взрива подводницата изплува в надводно положение и е отстранен горният люк, старши помощникът на командира капитан трети ранг С. Владимиров открива на левия борд – от аварийната шахта до кърмата, двойна бразда с метален блясък. Виждат я и другите членове на екипажа и се питат откъде с е взела.

Специалистите не намират убедително обяснение. Те предполагат, че тя е резултат от откъснатия капак на аварийната шахта. Други смятат, че прясната следа на метала не е от капака, а от въздействието на страничен предмет, вероятно дори на чуждестранна подводница.

Американската преса косвено потвърждава тази версия. Ето какво пише вестник „Вашингтон пост”: „Американските специалисти по подводно дело потвърдиха, че още преди Горбачов да информира Рейгън за случилото се, САЩ вече знаели за случилото се със съветската подводница. Макар че те не пожелаха да разкрият детайлите на това кой първи е предал съобщението за катастрофата, вероятно то е постъпило от американската подводница, която следяла съветската ...”

В тези октомврийски дни американската преса е засипана със сензационни съобщения, но като цяло информацията е филтрирана. Местни вестници съобщават как през първата половина на октомври 1986 г. американската атомна подводница „Аугуста” при патрулиране в Атлантика се сблъскала с подводен обект и пристигнала в Ню Лондон, щата Кънектикът, за ремонтни дейности. Съобщава се, че били повредени носовата част на корпуса и други детайли...

В своите спомени адмирал Игор Касатонов пише, че в последно време са регистрирани 20 сблъсъка на подводници, за които по-голяма е вината на американците... При това не са потопени само руски подводници, но и американски. Например руската подводница К-306 ударила американската „Патрик Хенри”... Руската подводница К-19 успяла да потопи американската „Гетоу” на дъното на Баренцово море, а екипажът по чудо се спасил.