Твърдението, че правителството създава работни места е не само явна лъжа, но и цинично изопачаване на реалността.

Правителството не произвежда нищо, не генерира богатство, не създава истинска добавена стойност - то просто разпределя пари, които преди е взело/изнудило от гражданите под формата на данъци, мита и инфлация.

Това е перфидно преразпределение в рамките на една затворена система, в която държавата се представя като щедър работодател, а в действителност продължава само да разяжда финансовата субстанция на своите граждани.

Откъде идват тези предполагаеми работни места? Например в институции, където дигитализацията се насърчава под прикритието на прогреса, но в действителност служи само за по-нататъшна експлоатация и контрол на хората и за саботиране на тяхната свобода? Всяка нова длъжност в тази цифрово-бюрократична хидра не е нищо повече от поредното болтче в машината за наблюдение и контрол.

Всяко създадено работно място в държавния сектор за цифровизация не означава напредък или облекчение за гражданите, а е просто нов инструмент за още по-строго затягане на мрежата от контрол. Всяка допълнителна „мярка” не води до повече свобода, а до още повече регулации, още повече ограничения и в крайна сметка до едно общество, което е принудено да влезе в технократски корсет.

Но илюзията на държавата за пазара на труда не свършва с цифровизацията. Нека погледнем непрекъснато нарастващата бюрокрация: всеки допълнителен държавен служител, всеки нов административен служител, всяка „мярка за модернизация“ в рамките на властите не означава нищо друго освен повече паразити, които трябва да бъдат хранени от продуктивното население. Регулаторните органи, които се специализират в дребни правила и глоби, полицията, която обслужва гражданите все по-малко и вместо това все повече ги тормози, и безбройните други органи, които се оплитат в своите структури – всичко това не са „работни места“, а Тежести които лежат на плещите на данъкоплатците.

Следователно всяка нова „работа“ в публичния сектор не е икономическа печалба, а допълнителна тежест за хората, които все още работят реално. И докато политиците празнуват предполагаемите нарастващи цифри на заетостта, те пропускат да споменат, че това често са изкуствено създадени позиции, които се финансират не чрез създаване на стойност, а чрез преразпределение. Това е чиста статистическа илюзия, ловка игра в голямото финансово казино, в което гражданинът винаги е губещ.

Истината: когато правителството говори за увеличаване на работните места, това почти винаги означава, че повече хора попадат в структура на експлоатация. Повече събирачи на данъци, повече инспектори, повече бюрократи – но без реален напредък, без истинска иновация и със сигурност без облекчение за индивида. Това, което тук се продава като „работа“, в много случаи не е нищо повече от нарастваща тежест за тези, които вече трябва да плащат за абсурдните изстъпления на тази държава.

Въпросът тогава не е колко работни места създава правителството, а колко унищожава – чрез данъци, налози, регулации и политики, които задушават реалната производителност, докато хранят армия от административни паразити. Докато този цикъл не бъде прекъснат, всяка успешна история за нови „работни места“ остава нищо повече от зловеща подигравка с онези, които трябва да финансират всичко това.

&дейвидсноудън

Ned Nedd