Открити кости на гигантски влечуги край Воронеж: защо не се вписват в историята

Смята се, че преди около 50–60 хиляди години на територията на днешна Воронежка област е имало ледник. Ледниковите и междуледниковите периоди често се редували, но като цяло климатът е бил значително по-студен от днешния. Това се е отразявало пряко на флората и фауната. Когато преди около 125–130 хиляди години ледникът навлязъл в региона, екосистемата се променила драстично и новата биосфера оцеляла в сурови условия чак до преди 10–12 хиляди години.

При изкопни дейности край град Семилуки, работници попаднали на странни обекти. Първоначално дори не разпознали, че са кости. Едва след като открили още няколко, съобщили на ръководството си, което наредило те да бъдат внимателно събрани. Скоро от Воронеж пристигнала специална комисия, която прибрала останките за изследване. Резултатите изненадали учените.

Били събрани над 100 кости от неизвестно същество. Първоначално се предполагало, че скелетът е на бозайник. Но при сравнение с известни образци се оказало, че почти напълно съвпада със скелети на динозаври. Проблемът бил липсата на череп — или не е запазен, или не е бил открит. В крайна сметка, версията за динозавър била отхвърлена. Според специалистите скелетът принадлежи на потомък на дейнозух — древен гигантски крокодил.

Само че последните дейнозухи са изчезнали преди около 75 милиона години. А костите били датирани на 50–55 хиляди години — време, когато регионът бил в разгара на ледников период. Възниква въпросът: как е възможно влечуго да е живяло там, след като територията е била покрита с лед от поне 70 хиляди години? Това създава противоречие между различни научни дисциплини — или климатичните данни са неточни, или датирането на костите е грешно.

За да се внесе яснота, специалистите провели ДНК-анализ. Пробите показали, че съществото е било студенокръвен потомък на дейнозухите. Нямало генетична връзка със съвременните крокодили, алигатори, каймани или гавиали. Най-вероятно става дума за изчезнал клон на влечуги, обитавали Воронежкия регион. И все пак е трудно да си представим гигантски крокодил, бродещ из замръзнали пейзажи.

Историята не свършва тук. Две години по-късно, близо до град Лиски, семейство при изкопаване на кладенец попаднало на огромни кости. Първо открили кости от лапа, после прешлени, и решили да уведомят властите, защото под земята очевидно имало нещо необичайно и огромно — може би дори динозавър.

Изследователи, с разрешение на собствениците, провели разкопки и извадили около 120 кости. Съществото имало гръбнак с дължина 7 метра (възможно е това да е само част). При реконструкцията се установило, че то е достигало до 9 метра дължина.

По структурата на лапите и опашката било ясно, че става дума за крокодил или много близък до него вид. ДНК-анализът потвърдил, че това е същият вид, открит по-рано край Семилуки. Възрастта на този екземпляр била около 60 хиляди години. Вече нямало съмнение — гигантски влечуги, подобни на крокодили, са живели в района на Воронеж по време на ледниковия период. Това поставя под въпрос досегашните представи, защото е трудно да си представим студенокръвно животно, оцеляващо в такива условия.

Какво означава това?

Възможно е в бъдеще да бъдат открити още по-пълни скелети. Забележително е, че тези същества са обитавали райони край река Дон. Не се изключва и възможността да са мигрирали от по-топли места. Вероятно големите хищници не са преживели пика на ледниковия период и са изчезнали тогава.

Съществува и друга хипотеза — че са оцелели през студа, но са изчезнали преди 5–7 хиляди години поради човешка намеса. Има и мнение, че тези крокодили са обитавали територията на днешното „Златно колело“ и са създавали проблеми на селяните, които в крайна сметка ги унищожили. Възможно ли е тези събития да са свързани с находките край Воронеж?