Древнокитайски император и гости от небесния портал: Какво е написано в древния тибетски свитък?

Помните историята за тибетския манастир Сакя и 96-те хиляди древни свитъка, открити в него? Това откритие учените направиха през 2003 година. Едва през 2015 година успяха да преброят всички намерени свитъци и манускрипти. До 2023 година бе разчетено и прочетено около 15% от общия брой. Засега впечатлението на изследователите е, че това е огромна древна библиотека, създавана в продължение на векове, а може би дори хилядолетия.

Много от текстовете са посветени на науки – естествознание, астрономия, астрология, биология, медицина, алхимия, природни явления и бойни умения. През 2022 година за първи път сред откритите свитъци бяха намерени летописни. Любопитен факт е, че тези свитъци описват не само събития, случили се в Тибет, но обхващат и Китай, Индия и други близки територии. Повечето от тях са написани между второто и четвъртото хилядолетие преди новата ера.

В един от летописните свитъци е описана удивителна среща на владетел от династията Ся с непознати същества през 2034 година пр.н.е. Тези сведения са ценни, защото за династията Ся се знае малко, а информацията от свитъците може да помогне да се изяснят нови факти. В древния текст се казва, че в небето се появили „прозорци“, през които се виждал светлина, засенчваща дори яркостта на Слънцето.

Императорът на династията Ся решил лично да види какво се случва. Придворните били силно уплашени и побързали да го известят. Владетелят не бил страхлив и, излизайки от двореца, със собствените си очи видял странното явление. „Прозорците“ се появявали и изчезвали, докато не останал само един.

От него за известно време струял ярък бял светлинен поток, който после угаснал, и се появил обект, приличащ на огромна раковина на охлюв. Така го нарекъл придворният писар, уточнявайки, че цветът бил между зелено и златисто. Небесна колесница, невиждана дотогава, с огън и шум, вдигайки облаци прах и изпускайки черен дим, се спуснала в императорския двор. Там, където се намирали завитките, се открил проход.

От него излезли около десет същества. Очите им проблясвали като светкавици. Лицата им били с черти, напомнящи детски. На главите им имало израстъци, образуващи нещо като корони. Били облечени в метални сини одежди, които блестели на слънцето като хитинови обвивки на бръмбари. На мястото на човешката уста имали нещо, приличащо на стебло или тръба.

Императорът решил, че това са богове, и ги посрещнал с дълбоко уважение. Искал да заговори с тях, но осъзнал, че те нямат уши. Повикал двама съветници и ги попитал как да постъпи. Те го посъветвали да напише това, което иска да каже.

Но това не се наложило. Едно от съществата се приближило и докоснало императора с ръка. В този миг той видял невероятни пейзажи и почувствал, че му предават знания. Обменът на информация бил толкова бърз, че мозъкът му не успявал да запомни всичко показано.

В един момент той помислил за еликсира на безсмъртието. Съществото му предало предупреждение – вечният живот е порок. Трябва да се живее толкова, колкото е отредено от природата. Този отговор му се сторил мъдър и справедлив, макар да го натъжил. След това му показали странни камъни, които светели с виолетови и зелени петна.

Изглежда, че съществата били дошли за тях, но никой от присъстващите не знаел нищо за тези камъни. Императорът видял, че те ги търсели на други планети, в пещери, морета, океани, гори, пустини, в огън и мрак.

В небето отново се появило нещо, приличащо на златиста гигантска раковина. Владетелят искал да покани гостите в двореца, но те или не пожелали, или не разбрали намерението му, обърнали се и се върнали в своя „кораб-охлюв“.

След случилото се императорът дълго бил под впечатление и дори наредил да доведат най-добрите художници, за да изобразят по негови думи картините, които видял по време на контакта. Освен това разпоредил да започнат търсения на тези удивителни камъни. Дали са били намерени – остава неизвестно.

Кои са били непознатите от небесната колесница, приличаща на охлюв? Може би в други свитъци ще се открие повече информация за тях. А засега може да се каже, че в древността на територията на Китай, ако вярваме на изложеното в текста, се е случило нещо странно и необичайно.