Ако Бог е БЕЗГРЕШЕН, тогава СЪЗДАЛ ЛИ Е ГРЕХА?

Ами ако „безгрешният“ Бог, на когото са ви учили да се покланяте, не е това, което си мислите? Самото Писание разказва по-мрачна, по-тревожна история – такава, която Църквата е прекарала векове в дезинфекция. От смразяващото признание в Исая 45:7, че Бог „създава зло“, до божествения експеримент на Йов със страданието, това разкритие разкрива неудобната истина, скрита пред очите ни: Създателят на този свят не е отделен от хаоса – Той го е проектирал. Това не е ерес; това е нефилтрирана теология. Змията в Едем не е била бунт – тя е била активиране. Така нареченото „падение“ не е било грешка – то е било част от плана. И зад всеки потоп, чума и акт на „божествен гняв“ се крие по-дълбока космическа архитектура – ​​такава, която използва греха, страданието и спасението като зъбни колела в една и съща машина. От гностиците, които са разобличили Демиурга, до кабалистите, които са виждали творението като божествено счупване, това видео разкрива илюзията за съвършено божество и разкрива системния дизайн на моралния контрол, който е оформил религията, политиката и дори съвременната култура. Ако злото изглежда проектирано — това е така, защото е. Добре дошли в забранената страна на Писанието — където светлината и тъмнината споделят един и същ източник.

 Ако Бог е безгрешен, тогава кой създаде греха?

Бог създава светлината и тъмнината, прави мир и творя зло – Исая 45:7. Това не е метафора, а пряко признание, че източникът на всичко – добро и зло – е един и същ. Ако Бог е безгрешен, тогава защо съществува грехът? Защо страданието е част от живота? Отговорът не се крие в догмите, а в самата структура на съществуването.

В Писанието има моменти, които не се вписват в традиционната представа за Бог като абсолютна доброта. В книгата на Йов, например, Бог позволява на Сатана да подложи праведния Йов на страдание, загуба и болка – не защото Йов е съгрешил, а за да бъде изпитан. Това не е случайност, а целенасочено действие. Страданието не е наказание, а инструмент. Грехът не е грешка, а част от механизма.

В Исая 45:7 се казва: „Аз образувам светлината и създавам тъмнината; правя мир, творя и зло! Аз, ГОСПОД, съм, който правя всичко това.“Това не е изключение, а потвърждение, че Бог не е само източник на доброто, но и на онова, което наричаме зло. Не защото е зъл, а защото съществуването изисква цялост – противоположностите са част от едно цяло.

Змията в Едем не е случайно присъствие. Тя не е външен враг, а вътрешен катализатор. Падането на човека не е провал, а преход – от невинност към познание. Грехът не е разрушение, а разкриване. Той е необходим, за да се прояви свободната воля, за да се избере светлината не по задължение, а по осъзнат избор.

Гностиците са разглеждали създателя на материалния свят – Демиурга – не като върховен Бог, а като ограничено същество, което е създало света в неговата несъвършена форма. За тях истинският Бог е отвъд материята, отвъд доброто и злото. Кабалистите пък виждат творението като процес на счупване – „Шевират ха-келим“ – разпадане на божествената светлина, която създава реалността чрез фрагменти. В този разпад се ражда възможността за избор, за издигане, за съзнание.

Грехът, в този контекст, не е морална грешка, а част от дизайна. Той е необходим, за да се прояви свободата. Без възможността за грях, няма истинска добродетел. Без страдание, няма състрадание. Без тъмнина, светлината не би имала контраст. Бог не е създал греха като наказание, а като условие за развитие.

Всяка чума, всеки потоп, всяко изпитание в Писанието не е хаос, а архитектура. Това не е божествена жестокост, а божествена сложност. Светът не е създаден да бъде лесен, а да бъде истински. И в тази истина има болка, има избор, има падения – но има и възможност за възход.

Съвременната култура, религия и политика са изградени върху морални системи, които използват страха от греха като контрол. Но ако погледнем отвъд догмата, ще видим, че самата идея за грях е част от по-дълбок замисъл – не за наказание, а за пробуждане. Грехът не е край, а начало. Той е врата към осъзнаване, към вътрешна трансформация.

Бог не е отделен от хаоса – Той го е проектирал. Не защото е несъвършен, а защото съвършенството включва всичко. Светлината и тъмнината не са врагове, а братя. Те произлизат от един и същ източник. И когато човек осъзнае това, той спира да се страхува от греха – и започва да го разбира.