„Помощта дойде от място, откъдето не я очаквахме“ – Източен Саян: среща с Господаря на планините

Източен Саян е изключително красиво място. В подножието му се простират ливади, покрити с разнотравие, и когато тази природна палитра разцъфти, планинският регион се превръща в едно от най-великолепните творения на природата. Но тук не идват само туристи и пътешественици, привлечени от пейзажите. Местната планинска верига изобилства от труднодостъпни върхове, които привличат все повече екстремни спортисти и алпинисти.

През 1990 година трима мъже се отправят към Източен Саян с цел да достигнат до неизследвани пещери. Те не са били изучавани поради трудния достъп. Изследователите преминават тригодишна подготовка с професионални алпинисти. Маршрутът, който избират, е смятан от мнозина за невъзможен за преодоляване.

Въпреки това Леонид Миронов, Валерий Гафрин и Семьон Черних тръгват по планирания път. Екипът достига мястото за повече от седмица, след което започва изкачване там, където човешки крак не е стъпвал. Забележка: преди групата на Леонид Миронов, два алпинистки екипа – през 1981 и 1987 година – се опитват да достигнат пещерата, но без успех.

Екипът навлиза в труднодостъпен участък от планината и прониква в пещерата. Изкачването до планирания ръб се оказва изключително трудно. Само благодарение на невероятна упоритост, желание и малко късмет, екипът на Леонид Миронов успява да покори височината. Следва вторият, не по-малко сложен етап – спелеологичният. Те внасят оборудването си в пещерата и оставят ненужното на входа, за да започнат изследване на дълбините, където човешки крак не е стъпвал.

За справка – общата дължина на пещерите в Източен Саян е стотици километри. Много от подземните проходи, галерии, тунели и зали остават неизследвани. Благодарение на съвременни технологии, сканирането на скалите разкрива тези мрежи, но физическият достъп и провеждането на изследвания често се оказват невъзможни.

За щастие на Леонид Миронов и неговите спътници, проходът в пещерата се оказва удобен дори за пешеходно изследване. Не се налага да пълзят през тесни и опасни коридори, в които човек може да се заклещи. Кога е формирано това подземие? Като се има предвид, че Източен Саян е възникнал преди повече от 400 милиона години, вероятно и пещерата е на същата възраст. Представете си – подземие, по-старо от първия динозавър. Когато се озовеш на такова място, трудно е веднага да осъзнаеш величието на момента.

Докато се придвижват навътре, групата забелязва стесняване на проходите и множество разклонения. В крайна сметка се налага да пълзят, за да продължат. В един момент нещо се обърква и изследователите са принудени да се откажат от идеята да проникнат по-нататък.

Излизайки на по-просторно място, решават да изследват страничните тунели. Това изглежда по-безопасно. Но в един от тях започва срутване. Всичко се разтърсва, със силен грохот започват да падат първо солни сталактити, а после и скални късове от свода. Мъжете успяват да се отдръпнат, но проходът е блокиран.

Ситуацията става критична. Изследователите са невредими, но изходът от страничната „шахта“ е затрупан с толкова камъни, че дори тримата не могат да го разчистят. Без храна и вода, те биха издържали няколко дни, но какво следва? Опитват се да разчистят – махат малки и средни камъни. Без резултат – дори да се промушат през образувалата се пролука, няма шанс. Помощта идва от място, откъдето не я очакват.

Около осем часа по-късно екипът на Леонид Миронов чува звук от другата страна на завала. Явно там има някой. Единственият останал фенер осветява процепа. Зад каменната преграда се вижда странно същество, приличащо на човек в кожа. Мъжете му викат за помощ.

Пещерният обитател се приближава до падналите камъни и се опитва да ги разклати с масивните си лапи. Сякаш конструкцията ще се поддаде – толкова силен е той. Алпинистите му помагат, камъните се разклащат. С грохот се разпадат настрани. Мъжете отскачат назад. Убедени, че няма да има ново срутване, екипът излиза на простор и се връща в основния коридор на пещерата.

Господарят на планините. Съществото, което ги спасява, вече го няма. Когато стигат до входа, откриват вещите си непокътнати. Първото, което правят, е да пият вода, вземат резервния фенер и се връщат към мястото на завала. Може би спасителят им е затрупан или нещо друго. За щастие – не. Спускането обратно също се оказва изпитание за екипа на Леонид Миронов. В един момент закрепването едва не подвежда ръководителя на експедицията. След като се връщат, алпинистите разказват историята си.

Много хора са се сблъсквали с подобно в планините. На различни места и в различни ситуации. Някои вярват, че това е Господарят на планините – дух, който идва на помощ. Никой не знае кога и къде ще се срещне с него. Лично съм разговарял с хора, които са имали щастието да го видят или да бъдат спасени от него. Познавам и такива, които са били в планините десетки пъти и никога не са се сблъсквали с подобно. Това е тайна, която все още не е разгадана.