Апостол Павел и неговото авторство

Историческите данни показват, че Павел от Тарс е написал тринадесет послания, които традиционно се включват в Новия Завет – до римляни, коринтяни, галатяни, ефесяни, филипяни, колосяни, солунци, Тимотей, Тит и Филимон. Това е почти 50% от целия корпус на новозаветните текстове. Неговите писания са насочени към ранните християнски общности и имат за цел да обяснят как да живеят според новата вяра.

Павел и призоваването му

За разлика от апостолите, които Исус лично е избрал, Павел не е бил сред тях. Той е бил фарисей и гонител на християните, докато според „Деяния на апостолите“ преживява видение на път за Дамаск, където Христос му се явява. Именно това преживяване Павел нарича свое „призоваване“. Критиците обаче отбелязват, че няма свидетели на това събитие – то е известно единствено от неговите собствени думи.

Защо някои не му вярват

Липса на лично общуване с Исус: Павел никога не е срещал Христос по време на земния му живот.

Различия в учението: Исус проповядва простота – любов, прошка, приятелство. Павел развива сложна теология за изкуплението чрез кръста, която според някои изопачава първоначалното послание.

Критики от съвременници: Дори в ранната църква апостолите в Йерусалим са били предпазливи към него.

Гностически и литературни свидетелства: В текстове като „Псевдо-Климент“ Павел е наричан „лъжеапостол“. Лев Толстой също го обвинява, че е променил учението на Христос. В ислямската традиция Павел е критикуван като изопачител.

Защо други му вярват

Разпространение на християнството: Павел е ключов за превръщането на християнството от еврейска секта в световна религия. Той проповядва сред езичниците и основава множество общности.

Дълбочина на богословието: Неговите послания развиват идеи за благодат, вяра и спасение, които стават основа на християнската теология.

Мъченическа смърт: Павел е екзекутиран в Рим около 67 г. сл. Хр., което за вярващите е свидетелство за неговата искрена преданост.

Символът на меча

В иконографията Павел често е изобразяван с меч – символ на словото Божие, но и напомняне за неговото минало като гонител. За някои това е знак за противоречие, за други – за преобразяване и сила.

Заключение

Вашите опасения имат историческа основа – Павел не е сред дванадесетте, учението му е различно и дори в древността е бил критикуван. Но също така е факт, че без Павел християнството едва ли би се разпространило толкова бързо и широко. Въпросът дали да му вярвате е личен – зависи дали приемате неговите послания като вдъхновени от Бога или като човешка интерпретация.