Легендата за Свитите камъни на Велико Търново

Историята на България е изпълнена с величие, трагедии и легенди, които превръщат миналото в живо наследство. Сред тях особено силно звучи преданието за Свитите камъни на Велико Търново – мистичен разказ, който съчетава драмата на обсадата през 1393 година, отчаянието на народа и вярата в чудото.

Велико Търново, столицата на Втората българска държава, било издигнато върху хълмовете Царевец, Трапезица и Света гора, обградени от река Янтра. Крепостните му стени били смятани за непревземаеми, а жителите – за смели и непокорни. Градът бил символ на българската държавност и духовност, последният бастион на свободата.

През лятото на 1393 година османските войски, водени от великия везир Чандарлъ Али паша, обсадили града. Обсадата била дълга и жестока. Храната и водата започнали да намаляват, а надеждата се топяла с всеки ден. Манастирите и църквите около града падали един по един. Хората започнали да се питат дали Бог ги е изоставил.

В този мрачен момент един стар и сляп монах, известен със своите пророчески дарби, се молел неуморно в близост до патриаршеската катедрала. Той сънувал, че Търново ще падне, но само ако камъните на църквите сами се „свият“ от отчаяние. На сутринта гражданите видели странно явление – камъните на някои от най-старите и свещени сгради започнали да се деформират, сякаш от невидима сила. Те се „свивали“ навътре, превити и сломени, сякаш самата материя на града се предавала на тежестта на предстоящата гибел.

Това било възприето като знамение. Хората разбрали, че съдбата е предрешена, че дори камъните – свидетели на величие и слава – се предават на робството. Няколко дни по-късно, на 17 юли 1393 година, след продължителна и кръвопролитна обсада, Търново паднало. Завоевателите влезли в града, а легендата казва, че и те били изумени от „свитите“ камъни, виждайки в тях потвърждение за своя триумф.

И до днес, ако посетите Велико Търново и разгледате руините на старите църкви и крепости, можете да видите камъни, които изглеждат деформирани или „свити“. Местните хора и екскурзоводите разказват тази легенда, като обясняват, че това не е просто ерозия, а мълчаливо свидетелство за болката, отчаянието и трагедията на един велик град.

Легендата за Свитите камъни е символ на трагичната съдба на България под османско владичество, но и на способността на народа да превръща болката в памет. Камъните са свидетели на величие и падение, на вяра и отчаяние, на история, която продължава да живее в съзнанието на поколенията.