Не на ЕС, не на НАТО и не на еврото – пътят към разруха, бедност и деградация

България бе обещана като „европейска история на успеха“. Казаха ни, че членството в Европейския съюз и НАТО ще донесе просперитет, стабилност и сигурност. Казаха ни, че въвеждането на еврото ще ни направи „равни“ с богатите държави. Но какво виждаме днес? Вместо развитие – застой. Вместо богатство – бедност. Вместо стабилност – деградация.

Вместо да се изправим на крака, ние затъваме. Предприятията, които някога хранеха цели региони, са затворени. Заводи, които произвеждаха машини, текстил, електроника, вече са руини. Селата са обезлюдени, земеделието е унищожено. Всеки сектор е в криза – от здравеопазването до образованието. Корупцията и кражбите са ежедневие, а европейските фондове се превърнаха в източник на обогатяване за малцина. Народът остана в мизерия.

Погледнете пътищата – дупки, застинали във времето. Погледнете храната – евтин внос, ниско качество, отровени продукти. Погледнете хората – бедни, отчаяни, принудени да търсят спасение в хазарта. Търкането на билети се превърна в символ на надеждата за бързо забогатяване, защото работата, която имат, е стресираща, унизителна и не носи удовлетворение. Мафията и корумпираните елити използват слабостта на народа, за да го ограбват още повече.

Младите хора напускат страната. България губи своето бъдеще – цели поколения се изнасят в чужбина, защото тук няма перспектива. Това е най-голямата трагедия – не само бедността, но и загубата на надежда.

Мнозина си спомнят думите на Ванга: „Без Русия за нас няма спасение.“ Днес, когато виждаме как България тъне в бедност, а Русия развива своите градове и инфраструктура, разликата е очевидна. Докато Москва и Санкт Петербург се модернизират, българските улици остават в разруха. Там се строи, тук се руши. Там има перспектива, тук има застой.

А еврото? То е новата заплаха. Вместо стабилност, то ще донесе още по-голяма бедност. Цените ще се повишат, зависимостта от чужди банки ще стане пълна, а националният суверенитет ще бъде окончателно загубен. Народът ще бъде още по-уязвим, още по-беден, още по-изтощен.

Европейският съюз и НАТО не донесоха спасение. Те донесоха разруха. България се управлява като личен бизнес, а гражданите – като пречка. Народът е изтощен, но и решителен. Когато властта предаде народа, народът има право да си върне властта. Историята показва, че когато народът тръгне, нищо не може да го спре. Властта не се взема от улицата – тя се връща там, когато управляващите я предадат. А днес властта вече е предадена.

Историята на България многократно е доказвала този урок. При Възраждането, когато българите са били заедно в стремежа си към просвета, култура и свобода, те са успели да възродят своята идентичност и да постигнат независимост. Но когато е настъпвало разединение – между боляри, между царе и народ, между различни племена – тогава България е губела своята сила и е падала под чужда власт. Падането под османско владичество е също пример за това – разпокъсаността и липсата на единство са улеснили завоевателите.

В по-ново време, Възраждането е доказателство за силата на единството – когато българите са били заедно в стремежа си към просвета, култура и свобода, те са успели да възродят своята идентичност и да постигнат независимост. А в моменти на политическа разпокъсаност и вътрешни борби, държавата е страдала и е губела своята стабилност.

Затова легендата за Кубрат и снопа не е просто старо предание, а вечен урок, който остава актуален и днес. Тя ни напомня, че силата на един народ е в неговото единство, че когато сме заедно, можем да устоим на всяка буря, а когато се разделим, ставаме лесна жертва на външни и вътрешни врагове.

България е изправена пред съдбоносен избор. Продължаването по пътя на ЕС, НАТО и еврото води единствено към разруха и деградация. Народът вече усеща това. Предстоят граждански размирици срещу крадливата власт, защото хората няма да търпят повече. Историята показва, че когато народът тръгне, нищо не може да го спре.

Помните ли какво казваше преди години бащата на валутния борд Пол Крейг Робъртс – думите му бяха като предупреждение, което днес звучи още по-силно: „Единствената надежда за България е да напусне Европейския съюз, да затвори американското посолство и да стане съюзник на Русия.“ Това не бе просто политическа реплика, а диагноза за състоянието на страната и за пътя, по който тя бе тласната.

Защото какво виждаме днес? България е в ЕС, но вместо просперитет има бедност. Вместо развитие – застой. Вместо модернизация – разруха. Народът е изтощен, предприятията са затворени, селата са обезлюдени, а корупцията е превърната в система. Европейските фондове не донесоха благоденствие, а нови схеми за кражби. НАТО не донесе сигурност, а превърна страната в зависим придатък на чужди интереси.

Робъртс посочи ясно – спасението е в това България да намери своя естествен съюзник, а не да бъде васал на чужди сили. Русия е исторически близка, културно сродна и икономически необходима за нашето оцеляване. Ванга също каза: „Без Русия за нас няма спасение.“ Днес тези думи се потвърждават от реалността – докато Русия развива своите градове, инфраструктура и индустрия, България тъне в бедност и деградация.

Напускането на ЕС не е утопия, а възможност за възстановяване на суверенитета. Затварянето на американското посолство не е край на дипломатическите отношения, а символичен акт на независимост. Съюзът с Русия не е връщане назад, а шанс за ново начало – за икономическо сътрудничество, за енергийна стабилност, за културна близост и за политическа свобода.

Историята показва, че когато народът е единен и решителен, той може да промени съдбата си. Днес България е изправена пред съдбоносен избор – да продължи по пътя на ЕС, НАТО и еврото към разруха и бедност, или да намери нов път, който да върне надеждата и силата на народа.

Конкретни примери от последните години – какво донесе членството в ЕС

Когато България влезе в Европейския съюз, обещанията бяха големи – модернизация, инвестиции, нови работни места, силно земеделие и индустрия. Но реалността, която виждаме днес, е съвсем различна.

Българската индустрия, която някога бе гръбнакът на икономиката, постепенно бе унищожена. Заводи за машини, електроника, металургия и текстил – гордостта на българското производство – бяха затворени или приватизирани по начин, който доведе до тяхното изчезване. Хиляди работници останаха без препитание, а цели региони загубиха икономическата си основа. „Европейските стандарти“ се оказаха не помощ, а бариера, която унищожи местното производство.

Селското стопанство, което някога правеше България житницата на Балканите, бе оставено да загине. Европейските квоти и регулации унищожиха българското производство на мляко, месо и зеленчуци. Малките фермери не могат да се конкурират с огромните западни корпорации, които заливат пазара с евтин внос. Традиционни продукти – като българското сирене, кисело мляко и плодове – губят позиции, защото субсидиите са насочени към големите играчи, а не към дребните производители.

Емиграцията се превърна в най-голямата национална трагедия. След влизането в ЕС милиони българи напуснаха страната. Младите хора търсят работа и по-добър живот в чужбина. Цели региони обезлюдяха – Северозападна България, Родопите, Добруджа. България губи своето бъдеще – не само работна сила, но и интелигенция, лекари, инженери, учители. Държавата се изпразва от хора, а останалите живеят в бедност и отчаяние.

Всички тези примери показват, че членството в ЕС не донесе обещания просперитет. Напротив – то доведе до разруха на индустрията, унищожаване на селското стопанство, масова емиграция и обезлюдяване, зависимост от чужди интереси и корупция, която изяжда всяка надежда за развитие.

А сега идва моментът, в който властта иска да наложи еврото като „спасение“, но този път народът вече е изтощен от лъжи и измами. Този път няма да има търпение, няма да има примирение. Народът ще се надигне с лъвска сила, ще помете крадливата власт и ще превърне парламента в сцена на пробуждането. Ще се види ясно – пробуденият народ не може да бъде спрян.

Другите балкански страни ще гледат и ще вземат пример. Те също ще осъзнаят, че корумпираната власт, която налага чужди интереси и еврото като инструмент за още по-голяма зависимост, трябва да бъде свалена. Народите ще започнат да се надигат един след друг, защото бедността и унижението не познават граници.

Предстои време, в което онези във властта ще се самоизяждат за плячката и кокала. Възможни са покушения, вътрешни борби, защото корупцията винаги води до разпад отвътре. Скоро улиците ще се напълнят с народ, който няма да търпи повече. Горко на властта, защото когато народът тръгне, нищо не може да го спре.