Сладководно море е открито под Коринтския залив в Гърция. Хипотези за образуването на резервоара

Под дъното на Коринтския залив в Йонийско море, екип от изследователи от университетите в Малта и Италия откри водна система, чиято възраст се оценява на приблизително 800 000 години. Учените смятат, че водният басейн се е образувал по време на ледниковия период.

Сладководните басейни, характеризиращи се с ниска соленост, се намират на дълбочина от 20 до 600-700 метра под морското дъно в централната част на Коринтския залив и от 15 до 150 метра под морското дъно в източната част на архипелага Алкиониди. Общият обем на тези подземни води в басейна може да достигне 250 кубически километра.

Учените смятат, че подземното море се е образувало по следния начин:

Значителното понижение на морското равнище по време на ледниковия период е позволило на валежите и речния отток да проникнат в крайбрежните седиментни скали и част от тази вода е оцеляла и до днес. През тази епоха валежите и речният отток са проникнали в порестата структура на седиментите и са образували водоносни хоризонти. Тези водоносни хоризонти по-късно са били заровени под морското дъно.

Наличието на обширни водоносни басейни по крайбрежието е допринесло за запазването на тези резервоари в продължение на 800 000 години и те са останали като източници, непрекъснато попълвани по време на периоди на морска регресия, съобщава информационна агенция ТАСС, позовавайки се на информационна агенция ANA-MPA.

Учените не поясняват, че информацията им за 800 000 години и натрупването на седименти по време на ледниковия период е просто хипотеза, модел. Но те не предлагат и никакви алтернативни обяснения.

Ако погледнете карта на Коринтския залив, ще видите, че това е воден басейн, който се простира дълбоко в Балканския полуостров и че този залив разделя Пелопонеския полуостров от континента.

И ако не беше тесният и плитък проток на мястото, където е построен мостът Рион-Антирион, Коринтският залив щеше да бъде вътрешен воден басейн.

Това може да е било така по време на ледниковия период, когато морските нива са били по-ниски.

Но механизмът за натрупване на такъв обем вода под основния резервоар не е изяснен. Учените са се фокусирали само върху един модел: водата се натрупва под повърхността, като тече там от повърхността. Но не и обратното. Никой не преследва хипотезата, че водата се синтезира под повърхността чрез комбиниране на водород с кислород от оксиди.

Дегазирането на водород е доказан факт. В Африка дори има индустриален кладенец за производство на водород. Получените водни пари могат да се натрупат в порести образувания (да кондензират) и да образуват огромни подземни резервоари.

Дори има подземни морета под Сахара. Кадафи някога е построил акведукти, за да напоява полета от региони, където са били пробити кладенци. Геолозите отдавна познават карти на такива подземни сладководни морета в Северна Африка.

Още през 17-ти век мислителите са знаели, че вътрешността на Земята съдържа подземни морета, реки и горещи разтопени маси. Те са си го представяли по следния начин:

Структурата на Земята според Атанасий Кирхер

Групи учени днес, след като са проучили различни геоложки данни, също предлагат подобни модели, които изобразяват както мантийните струи, така и подземните океани.

Трудно е да си представим какво би се случило, ако гореща маса се сблъска с подземен резервоар. Водата би завряла, произвеждайки пара, увеличавайки налягането в пластовете, и тези горещи водно-кални потоци биха се втурнали през разломи към повърхността. Те биха залели повърхността с нови седиментни скали, образувайки нови минерали. Може би това се е случвало в минали епохи, когато е имало мащабни измирания на флора и фауна.

Бих искал учените да не разчитат единствено на един-единствен модел или хипотеза в своите заключения, нито да представят предположенията си като абсолютна истина, а да обсъждат и разработват набор от модели. Но по някаква причина този подход се не одобрява в науката. И все пак, дори едно-единствено неправилно заключение може да отведе цяла област на науката в грешна посока.