НЕВИДИМИТЕ СЪЩЕСТВА СРЕД НАС: ПОРТАЛИ, ЧЕСТОТИ И ТАЙНИ ГОСТИ ОТ ДРУГИ СВЕТОВЕ

СВЕТОВЕ, КОИТО СЕ ПРЕПЛИТАТ С НАШИЯ, НО ОСТАВАТ ЗАД ПРАГА НА ВИДИМОТО

В тишината между два мига, в онези почти незабележими паузи, когато светът сякаш спира да диша за секунда, се разкрива пласт от реалността, който човешкото око не улавя, но душата усеща като далечен шепот, като вибрация, като присъствие, което не може да бъде обяснено с логика, но е толкова осезаемо, че оставя следа в съзнанието. Човекът живее в свят, ограничен от сетивата си, но Вселената не се ограничава от тях, тя е многопластова, многомерна, изпълнена с същества, които не се нуждаят от плът, за да бъдат реални, и не се нуждаят от форма, за да съществуват, същества, които се движат редом с нас, наблюдават, взаимодействат, понякога помагат, понякога предупреждават, понякога просто присъстват като тихи свидетели на нашия път. Тези същества не са митове, не са легенди, не са плод на въображението, а част от космическата екология, от невидимата архитектура на живота, която се простира отвъд границите на видимото и се проявява само когато човекът е готов да я усети.

Човешкото зрение е като малък прозорец, отворен към огромен океан от честоти, и ние виждаме само тънка лента от електромагнитния спектър, докато всичко извън нея остава скрито, но не и несъществуващо. Инфрачервените вълни, ултравиолетовите лъчи, радиочестотите, микровълните — всички те са реални, но невидими, и именно в тези честоти се движат съществата, които не принадлежат на нашето измерение. Те не притежават плътни тела, не хвърлят сенки, не произвеждат звук, който ухото може да улови, но имат вибрация, която може да бъде усетена, когато умът се успокои, когато вътрешната тишина се задълбочи, когато човекът се отвори към невидимото. Интуицията, шестото чувство, внезапните прозрения — това са мостовете, през които човек докосва онзи свят, който винаги е бил тук, но е оставал зад завесата на възприятието.

Порталите между световете не са фантастични конструкции, а естествени енергийни точки, където честотите на две реалности се припокриват, като тънки процепи в тъканта на пространството, през които съзнанията могат да преминават. Някои портали са древни, създадени от самата Земя — в планини, пещери, водопади, свещени долини, други са създадени от човешко съзнание — чрез молитва, медитация, звук, светлина. Порталът е вибрация, и за да бъде преминат, е необходимо съвпадение на честоти, затова съществата, които пътуват през тях, използват енергийни ключове — светлинни кодове, мантри, звукови сигнатури, които отключват пространството. Когато честотата на съществото съвпадне с честотата на портала, границата между световете се разтваря и преминаването става възможно, а когато порталът се отвори, въздухът се променя, времето се забавя, тишината се задълбочава, сякаш самото пространство задържа дъха си.

Учителят е знаел, че светът не е ограничен до видимото, и е усещал присъствието на същества, които не могат да бъдат видени, но които присъстват, затова е настоявал да се оставят празни столове — не като символ, а като реално място за тези гости. Те са присъствали, слушали, участвали в енергийния обмен, защото високовибрационните същества могат да се проявят в нашето измерение, когато пространството е подготвено чрез чистота, хармония, музика, молитва, светлина. Те не идват да наблюдават пасивно, а да подпомагат процеса на пробуждане, да активират кодове в човешкото съзнание, да предават знание, което не може да бъде изразено с думи, а само усетено.

Вибрационната йерархия определя кой може да слиза и кой може да се издига, защото високовибрационните същества могат да се сгъстяват, да се проявяват, да взаимодействат с материята, докато нисковибрационните не могат да се издигнат сами и се нуждаят от външно съдействие — портал, ритуал, енергийна структура, която да ги пренесе. Затова в определени моменти — по време на церемонии, молитви, медитации — пространството се променя, порталът се активира, присъствието се усеща, и някои същества идват с любов, други с намерение за контрол, затова разпознаването на вибрацията е ключово, защото не всяко присъствие е благотворно.

Присъствието на невидими същества може да се усети чрез промяна в температурата, чрез промяна в налягането на въздуха, чрез усещане за наблюдение, чрез вътрешен импулс за тишина или молитва, чрез силни емоции без видима причина, чрез светлинни проблясъци или звуци без физически източник, и тези знаци не са случайни, а покана за осъзнаване, за разширяване на възприятието, за свързване с онова, което стои отвъд видимото.

Ако приемем, че невидими същества са постоянно сред нас, това променя начина, по който гледаме на живота, защото означава, че реалността е многопластова, че човекът не е сам, че всяко действие, мисъл и чувство има отражение в по-широка мрежа от съзнания. Това знание носи отговорност, учи ни да живеем по-чисто, по-съзнателно, по-свързано, да разбираме, че сме част от по-голямо цяло, че нашият свят е само един от многото, които се преплитат в невидимата тъкан на Вселената.

Невидимите същества не са мит, те са реални, присъстващи, активни, и макар нашето зрение да е ограничено, съзнанието ни може да се разшири, порталите са навсякъде — в природата, в тялото, в сърцето, а ключовете са в чистотата, намерението и любовта. Когато човек се пробуди, той не просто гледа, той вижда, той усеща, той участва в реалността отвъд видимото, и тогава започва истинското пътуване — пътуването към световете, които винаги са били тук, но чакат да бъдат разпознати.