ПРИКАЗНИТЕ СЪЗДАНИЯ СА РЕАЛНИ: ЕЛФИ, ЧУДОВИЩА И СЪЩЕСТВА ОТ ДРУГИ РЕАЛНОСТИ

СВЕТОВЕ, КОИТО СЕ ПРЕПЛИТАТ С НАШИЯ, НО ОСТАВАТ НЕВИДИМИ ЗА НЕПОДГОТВЕНИТЕ ОЧИ

В продължение на хилядолетия човечеството е живяло в убеждението, че светът, който виждаме, е единственият свят, че реалността е твърда, стабилна, непроменлива, че границите на възприятието ни очертават границите на съществуването. Но още от най‑древни времена хората са разказвали истории за елфи, феи, русалки, дракони, йети, гущероподобни същества, гиганти, джуджета, самодиви, духове на природата, същества от светлина и същества от мрак. Тези истории не са били просто измислици, а отражения на срещи, преживявания, видения, които хората са имали, когато завесата между световете е била по‑тънка, когато съзнанието е било по‑отворено, когато човешкото сърце е било по‑близо до природата и до невидимото.

Съвременната наука започва да признава, че реалността не е едноизмерна, че пространството е многопластово, че различни измерения съществуват едновременно, като слоеве на една и съща тъкан, вибриращи на различни честоти. Нашите сетива са настроени само към тесен диапазон, а всичко извън него остава невидимо, но не и несъществуващо. Това означава, че същества от други реалности могат да бъдат около нас, да се движат редом с нас, да наблюдават, да взаимодействат, да преминават през нашия свят, без да бъдат забелязани, докато не настъпи промяна в честотата, възприятието или съзнанието ни. И когато тази промяна настъпи, когато човекът се отвори, когато вътрешната тишина се задълбочи, тогава невидимото започва да се проявява, тогава приказните създания престават да бъдат мит и се превръщат в реалност.

Хора, които практикуват медитация, шаманизъм, енергийни практики, често съобщават за срещи с същества от други светове. Те описват елфи, които се появяват в горите като светлинни фигури, феи, които танцуват в лунната светлина като искрици, дракони, които се показват в небето само за миг, сякаш преминават през нашето измерение, без да се задържат. Тези същества не са фикция, а част от реалности, които се преплитат с нашата, но остават скрити за повечето хора, защото човешкото съзнание е затворено в рамките на материалното, а материалното е само един от многото пластове на съществуването.

Има множество свидетелства за появата на създания, които не могат да бъдат обяснени с познатата биология. В различни страни хора са виждали същества, които се появяват внезапно, взаимодействат с околната среда и след това изчезват без следа, сякаш никога не са били тук. Полицаи в САЩ са стреляли по същество, което се разтваряло във въздуха, а куршумите преминавали през него като през холограма. Камери са засичали прозрачни фигури, които се движат бързо, сякаш са направени от светлина, и внезапно стават видими за части от секундата. Това показва, че съществата от други реалности могат да се оплътнят, да преминат от енергийна форма във физическа, когато условията са подходящи, когато порталите са отворени, когато честотите се припокриват.

Морски чудовища, змиеподобни същества в реки, русалки в езера — всички те са били наблюдавани в различни части на света. Има случаи, в които хора са били нападани от невидими сили, оставящи физически белези, сякаш нещо е преминало през тяхното пространство, докоснало ги е, взаимодействало е с тях, но не е било видимо. Това подсказва, че съществуват портали — енергийни отвори между реалностите, които се активират при определени условия, при определени енергийни състояния, при определени природни или космически подравнявания.

Дори динозавроподобни създания са били наблюдавани — велоцираптори, тиранозаври, птеродактили. Някои изследователи предполагат, че времеви портали се отварят и позволяват на същества от минали епохи да се появят за кратко в нашата реалност. Това обяснява и разказите за хора от други времена, които се появяват в наши дни — облечени в дрехи от миналото, говорещи на стари диалекти, объркани, уплашени, и след това изчезващи без следа, сякаш са били изтеглени обратно в своята времева линия.

Шаманите и контактьорите твърдят, че тези същества са част от по‑голяма мрежа от светове, че те не са тук, за да навредят, а за да наблюдават, да взаимодействат, да предават послания, да поддържат баланса между измеренията. Елфите често се описват като красиви, ефирни същества, които носят хармония и знание, които се появяват в моменти на вътрешна тишина, когато човек е в синхрон със себе си и природата. Феите са описвани като светлинни създания, които се движат като искрици, като живи пламъчета, които танцуват между дърветата. Драконите — като огромни съзнания, които преминават през небето като сенки на други светове.

Голямата стъпка, йети, рептилоиди — всички те са били наблюдавани в гъсти гори, блатисти местности, планински райони. Появяват се внезапно, взаимодействат с хора или животни, и след това изчезват. Някои от тях оставят следи, други — само спомени, трети — усещане за присъствие, което не може да бъде обяснено. Но всички те показват, че реалността е много по‑сложна, отколкото сме свикнали да вярваме, че светът е многоизмерен, че ние живеем само в един от многото слоеве на съществуването.

Съществуват и случаи на водни създания, които приличат на миражи, но се държат като живи същества — нападат, плуват, взаимодействат. В дадена река змиеподобно същество е изяждало хора от брега, а след време реката пресъхнала и чудовището изчезнало, сякаш е било привързано към определена енергийна среда, която е изчезнала. Това подсказва, че съществата се появяват при определени енергийни условия, които отварят портали между световете, че те не са постоянно тук, а преминават, когато честотите се подредят.

Многоизмерността на човека също играе роля. Ние не сме ограничени само до физическото тяло — имаме енергийни, емоционални, ментални и духовни нива, които могат да се свързват с други реалности. Когато сме в състояние на повишена чувствителност, можем да възприемем същества, които обикновено са невидими. Това обяснява защо децата, хората с отворено съзнание или тези в изменени състояния на съзнанието често съобщават за срещи с приказни създания.

В заключение, елфите, феите, драконите, русалките, йетите и другите митични същества не са просто легенди. Те са реални, но съществуват в паралелни реалности, които се преплитат с нашата. Вярата, фокусът, сетивата и честотата на съзнанието определят дали ще ги видим. Те са тук — невидими, но присъстващи. И когато условията се подредят, когато порталите се отворят, те се оплътняват и стават видими. Това е свят, който чака да бъде открит — не с очите, а със сърцето, не с логиката, а с интуицията, не с ума, а с душата.