Пръстен с алпанит от 15-ти век: как средновековен бижутер е създал камък, чието производство започва едва през 1991 г.?

Когато става въпрос за средновековни находки, кое е първото нещо, което ви идва на ум? Точно така – съкровища. През 1980 г., близо до малкото градче Лимож, археолози откриват голям брой артефакти. Сред тях са рицарски доспехи, оръжия за стража, различни инструменти, предмети на изкуството и, най-важното, бижута! Находките включват перли и бижута, включително пръстени, верижки, гривни, колиета, брошки и диадеми.

Повечето от находките бяха изследвани и идентифицирани като истински съкровища. Те бяха изящно изработени от неизвестни бижутери от 15-ти век. Изследователите проведоха няколко теста и с изненада откриха, че един от пръстените съдържа неизвестен камък. Синкавият минерал трябваше да бъде допълнително анализиран и беше направено невероятно откритие: пръстенът не съдържаше скъпоценен камък, а изкуствено създаден. Тоест, синтетичен материал без естествен еквивалент.

Античният пръстен е включвал синтетичен камък.

Едва през 1991 г. те се научили да го създават. В зависимост от добавките, използвани в производството, могат да се постигнат напълно различни цветове. В този случай това е хром. След това изненадващо откритие те решили да проверят дали произведението е фалшификат. Оказало се, че металът съвпада с датировката на другите артефакти, тоест средата до края на 15 век. Нямало как да има грешка. Минералозите обаче твърдяли, че създаването на такъв камък през 15 век е невъзможно. Както вече отбелязах, те се научили да произвеждат такива предмети едва през 1991 г. Камъкът бил наречен алпанит.

По същество това е декоративно стъкло с метални примеси за цвят. Бижутери от края на 20-ти и началото на 21-ви век отбелязват, че алпанитът е издръжлив и изключително лесен и гъвкав за работа. Освен това е значително по-евтин от своите скъпоценни аналози. За промишлени приложения този материал е незаменим. Струва си обаче да се има предвид, че това е съвременно откритие, датиращо от 15-ти век.

Възникват много въпроси. Как се е произвеждал алпанит тогава, като се има предвид, че е изисквало специфично оборудване и методи? Известно е, че камъкът може да бъде създаден чрез кристализация на алумосиликати при изключително високи температури и налягания. Възпроизвеждането на аналог у дома е по същество невъзможно. Затова производителите му дълго време са пазели тайната си в строго пазена тайна. Дори днес само няколко лаборатории разполагат с оборудване, способно да произвежда алпанит. Алгоритъмът е ясен, но параметрите, използвани за създаването му, остават загадка.

Нека се върнем към 15-ти век. Какво е известно за тази епоха? В контекста на тази публикация ни интересува фактът, че алхимията става изключително популярна в Европа и Азия по това време. Всякакви изследователи са допринесли за тази мистериозна практика. Днес научната общност не признава алхимията като дял от науката. Съвременните учени я смятат за псевдонаучна и дело на шарлатани.

Справедливо ли е това? Това може да се каже до известна степен за всеки клон на науката. Колко астрономи вярват в съществуването на Нибиру или Планетата X? Трябва ли да ги класифицираме всички като антиучени? И колко химици в различни периоди са наричали етера първия химичен елемент? Може би трябва да споменем физиците, които вярват в пътуването във времето?

Алпанитите се предлагат в различни цветове.

Във всяка епоха винаги има официална наука и алтернативни изследвания, които надхвърлят традиционните възгледи. Обсъждането на този мистериозен камък от 15-ти век може да се проведе само хипотетично. Очевидно е, че индустриалният капацитет за създаване на условията, при които алпанитът се произвежда днес, не е съществувал тогава. Важно е също да се разбере, че този материал не е могъл да произхожда от дивата природа. Смята се, че е с чисто изкуствен произход.

И така, през 15-ти век, неизвестен изследовател някак си е измамил системата и е успял да създаде аналог на скъпоценен камък повече от 500 години преди нашата съвременна цивилизация? Нямам отговор на въпроса как е успял. Какво е смесил с какво, какви условия са били създадени, какви методи е използвал? Очевидно, повтарям, е невъзможно да се пресъздаде такъв камък у дома. Поне не без да се прибягва до тънкостите на алхимията.

Малко вероятно е средновековен гений да е практикувал магия или някакъв вид вещерство. Но със сигурност е могъл да практикува алхимия. А пръстен с този камък би могъл да бъде доказателство за предубедена преценка за тази дейност. Ако има резултат, защо той трябва да се счита за ненаучен?