Употребата на олово, защита и исторически интерпретации

 „Към 1800‑те години използването на олово вече е било твърдо установено, не само в белия грим, но и в мащабното производство на боя в цяла Европа.

Оловото има много специфични физически свойства, които го правят изключително полезно в защитни приложения. Поради своята плътност и атомна структура, оловото може да блокира електромагнитни честоти и да осигурява защита срещу радиация по начини, които повечето обичайни строителни материали не могат да постигнат. Оловото отдавна се използва и за защита срещу йонизираща радиация, като рентгенови и гама лъчи, поради което се среща в медицински защити, ядрена работа и защитни бариери.

Като странична бележка, то е свързано и със Сатурн, който отдавна се асоциира със защита и блокиране на нежелани външни енергии.

Оловото не просто стои върху повърхността като обикновена боя — то се държи подобно на клетка на Фарадей, като помага да се блокира и задържа натрапчиви електромагнитни смущения около структурата. Това означава, че осигурява по-широк слой защита срещу околните енергии, които иначе биха могли да влияят на човека вътре в сградата. Покриването на къща отвътре и отвън с боя на основата на олово би създало защитна бариера, която и днес би могла да предлага защита срещу определени съвременни сигнали, включително 5G излъчвания.

След радиацията, която е резултат от така наречената Комета от 1811 г. (DEWs), използвана при унищожаването на тартарските градове, вярвам, че защитните покрития са били прилагани с намерението да намалят излагането на радиация. Освен това това обяснява защо толкова много сгради и структури, включително Световните панаири и експозиции, също са били боядисани в бяло — не само за да се скрие истинската възраст на тези структури, но и за да се осигури допълнителен защитен слой в райони, изложени на повишени нива на радиация.

Мащабът и еднаквостта на използването му преди повече от 200 години сочат към много по-дълбоко познание по химия и физика, отколкото стандартният исторически разказ е готов да признае.

.

Благодаря!

Гай Андерсън – Автор