„Той идва и говори с мен“: Историята на един баща за тревожните сънища на дъщеря му и търсенето му на отговори от психолози и свещеник

Дъщеря ми се сблъска с нещо странно. Всичко започна, когато беше на пет години. Леночка обичаше да рисува, затова ѝ купихме моливи, маркери, пастели и цял комплект гел химикалки. Разбира се, това не бяха професионални картини, а просто детски рисунки, но тя можеше да рисува с часове и да изобразява до десет различни сцени на ден. Първоначално рисуваше къщи, дъги, слънца, дървета, котки, различни забавни лица и дори се опитваше да рисува езера, реки и планети – въплъщаваше голямо разнообразие от сюжети в рисунките си.

Като детски психолог, аз ги погледнах и знаех, че всичко е наред с дъщеря ми. В рисунките ѝ могат да се открият ранни признаци на психоемоционални проблеми, както и психологическо или социално недоволство, водещо дори до синдром на фрустрация. В детските рисунки можете да забележите и фобии. Именно това привлече вниманието ми следващия път, когато погледнах рисунките на дъщеря ми. Тя беше нарисувала същество с черни и червени пастели, наведено над дете.

Тъмно същество ѝ се яви насън.

Понякога децата използват този метод, за да изобразят нещо, което възприемат като заплаха. Нещо объркващо и причиняващо вътрешна тревожност. Попитах дъщеря ми какво се случва и какво точно се опитва да изобрази на тази рисунка. Лена отговори: „Сън. Когато спя, той идва. Идва и ми говори. Казва, че скоро ще има много от тях. И всеки ще има някой точно като него.“

Започнах да разследвам. Свързах се с колеги и те ме посъветваха да се консултирам със съответните специалисти. Не исках да рискувам състоянието на дъщеря ми, затова при първа възможност отидохме при експерт в такива случаи. Проведохме няколко теста, говорихме дълго и стигнахме до заключението, че е необходимо изследване – нещо като електросън. Лена заспа със сензори на главата си и по време на активно сънуване те записваха мозъчната активност. Тоест, дали органът реагира правилно на съня и кои центрове са включени.

Оказа се, че първото изследване не е разкрило нищо, но, както каза дъщеря ми, черното същество не я е посетило. Затова решиха да повторят процедурата. Този път се случи! Тя комуникира с него в сънищата си. И по време на активен сън, части от мозъка ѝ реагираха, които не би трябвало! Момичето всъщност не спеше – или по-скоро спеше, но мозъкът ѝ получаваше информация, обработваше я и изпращаше импулс за обратна връзка. С други думи, отговаряше на заявките на съществото от съня.

Това е възможно, ако мозъкът не спи или не почива. Лена и аз бяхме насочени към друг специалист, парапсихолог. Жената проведе свои собствени тестове и интервюта, а също така поиска рисунки и доклад след прегледа. Всичко това, взето заедно, я накара да заключи, че дъщеря ми има отворен канал на съзнанието и някой или нещо се възползва от отпускането на мозъка ѝ по време на сънища, за да се свърже и да инициира контакт.

Може да е измислен герой, но мозъкът го възприема като реален събеседник, или може да е някакъв извънземен или същество. Науката не може да отговори на всички тези случаи, така че трябва да гадаем с какво се е сблъсквал човекът в дадена ситуация.

Специалистът дълго се чудеше какви книги чете Лена, какви анимационни филми гледа и т.н. Аз следя всички тези процеси според нормите на детската психология, така че не можах да намеря никакви улики в това отношение. Въпреки всички опити да се определи първопричината, всички експерти, които са работили с дъщеря ми, вярваха, че определени сили общуват с нея и предават информация чрез сънищата, когато подсъзнанието ѝ не е претоварено.

Като се има предвид, че тя е все още дете, тя естествено се страхува и трудно обяснява всичко, за което ѝ говорят непознати черни чудовища. Знаете ли, след много безплодни опити да открия първопричината и начин да помогна на дъщеря си, намерих изход от ситуацията. Вярвам, че когато науката е безсилна, трябва да търсим решения в други области от живота си. Затова се обърнах за помощ към представител на църквата. Обясних цялата ситуация на свещеника, като очертах как тя се възприема от личности в психологията, парапсихологията, сомнологията и други области.

Консултирахме се с различни специалисти.

Свещеникът каза, че не може да гарантира нищо в този случай, но ще се опита да помогне. Първо дойде в дома ни и извърши ритуал за пречистване. След това направихме червен ъгъл за икони в детската стая. След това свещеникът разговаря с дъщеря ни. Говореше за силите на светлината и тъмнината, за тези, на които човек трябва да откликне и пред които трябва да затвори душата си. Изглеждаха като прости разговори, но какъв беше резултатът?!

Лена спря да рисува тези същества. И колкото и да я питах, те вече не я посещаваха в сънищата ѝ. Последващ преглед показа, че мозъкът на дъщеря ѝ вече е напълно отпочинал и спи по време на сън, както би трябвало в нормално състояние. Не знам дали парапсихолозите са били прави, когато са говорили за извънземни или други същества. Свещеникът ми обясни, че те може да са били демони. Същества от един вид. И в такива случаи науката няма да помогне, само вярата. Вяра и молитва.