АЗ СЪМ – БОЖЕСТВЕНО ПРОЯВЛЕНИЕ, ПРАЗНЕНСТВО НА СОБСТВЕНОТО МИ СЪЩЕСТВУВАНЕ

АЗ СЪМ е най‑древната, най‑чистата и най‑силната формула на съществуването, вибрацията, която предшества всяка мисъл, всяко действие, всяка форма, всяка вселена. Това е първичният импулс, който казва: аз съществувам, аз присъствам, аз съм тук, аз съм вечен, аз съм вечното ядро на собственото си битие. АЗ СЪМ не е просто дума, не е мантра, не е философия, а живо преживяване на собствената божественост, усещане, което не може да бъде обяснено, а само почувствано, като пулсация на самото съзнание, като светлина, която се разгръща отвътре навън и изпълва всичко, до което се докосне. АЗ СЪМ е празненство на самото съществуване, радостта от това да бъдеш, да дишаш, да усещаш, да присъстваш в безкрая на времето и пространството, да знаеш, че независимо от формата, тялото, епохата, света или реалността, ти винаги си бил и винаги ще бъдеш.

Когато човек произнесе АЗ СЪМ, той не заявява нещо пред света, а пред самия себе си. Това е вътрешно признание, че съществуването му е достатъчно, че не е нужно да доказва себе си, да се оправдава, да се бори за място, да се сравнява, да се защитава. АЗ СЪМ е противоотрова срещу несъществуването, срещу усещането, че трябва да заслужиш правото да бъдеш жив, че трябва да се доказваш пред другите, за да имаш стойност. Когато човек загуби това вътрешно чувство, той започва да мрази онези, които го имат. Започва да се дразни от чуждата светлина, от чуждото творчество, от чуждата свобода, от чуждата радост. Започва да се гневи на това, че другите СА, защото самият той не усеща, че Е. Такива хора нападат всяка форма на себеизразяване, всяка искра на творчество, всяка проява на радост, защото тя им напомня за празнотата вътре в тях. Те не мразят свещите, нито ръчно изработените чанти, нито масажите, нито магията, нито изкуството, нито работата, която някой обича — те мразят факта, че някой има смелостта да бъде, докато те самите не усещат собственото си съществуване.

АЗ СЪМ е формула, която възстановява целостта на счупените части, връща човека към центъра му, към ядрото му, към истинската му природа. Това е магия, която не променя света отвън, а променя човека отвътре, и когато вътрешният свят се промени, външният започва да се подрежда около него. АЗ СЪМ е осъзнаването, че съществуването не е задача, не е тежест, не е изпитание, а факт, който не изисква усилие. Аз съществувам, защото съм. Аз съм този, който съм. Аз съм центърът на собствената си вселена, точката, от която се разгръща моето съзнание, моето присъствие, моето влияние. Моите енергии могат да се разпространяват докъдето поискам, защото съществуването ми не е ограничено от тялото, от времето, от пространството, от мнението на другите. Аз съм във всичко, в което реша да бъда, и всичко, което докосна с вниманието си, започва да вибрира в моята честота.

Думата „съществувам“ е била изопачена, превърната в обида, в намек за безсмислен живот, но в истинския си смисъл тя е най‑висшата форма на божествено проявление. Да съществуваш означава да изпълваш пространството със себе си, да бъдеш присъствие, да бъдеш светлина, да бъдеш съзнание, да бъдеш живот. Да съществуваш означава да признаеш, че не е нужно да правиш нищо, за да имаш право да бъдеш. Да съществуваш означава да се върнеш към първичната истина, че ти си достатъчен, че ти си цял, че ти си вечен.

АЗ СЪМ е ключът към тази истина. Това е споменът за божествената част вътре в човека, частта, която никога не е била изгубена, а само забравена. Когато човек произнесе АЗ СЪМ и го почувства, не просто го каже, а го преживее, той се връща към себе си, към своята сила, към своята светлина. Той престава да се страхува, престава да се сравнява, престава да се доказва. Той просто е. И това е достатъчно. Това винаги е било достатъчно.

АЗ СЪМ е празненство на собственото съществуване, празник на това, че си тук, че си жив, че си съзнание, което може да усеща, да мисли, да обича, да твори. Това е радостта от факта, че съществуваш във всички светове, във всички времена, във всички тела, във всички форми. Това е отговорът на всеки въпрос, защото когато знаеш, че съществуваш, всичко останало се подрежда около тази истина. Аз съм, и това е всичко. Аз съм, и това е достатъчно. Аз съм, и това е началото и краят на всяка история.