Мъж твърди, че се е сприятелил с извънземни и е посетил базата им от обратната страна на Луната.

Зоран Милетич е учител по биология в гимназия от Белград. Работил е в училища над 35 години, водейки клубове и подготвителни класове, фокусирайки се върху различни екологични проблеми в града и обучавайки много заинтересовани ученици. Репутацията му е безспорна, тъй като е посветил повече от половината си живот на преподаване на деца, студенти и образование на възрастни.

През май 2009 г. се случва инцидент, който води до напускането му от училището. Година по-рано Зоран неочаквано казва на учениците си, че се е сприятелил с извънземни, но ги моли да го пазят в тайна. Според него първият контакт се е случил напълно неочаквано. Той чул глас, който произнесъл няколко фрази. Думите били неразбираеми. Зоран не говорел този език. Два месеца по-късно същият глас се появил отново. Този път речта била произнесена на сръбски. Именно чрез тези малки сесии бил установен контакт.

Накрая Милетич бил попитан каква е мечтата му и той неочаквано казал, че би искал да отиде в космоса. Те му казали, че не е голяма работа. След това биологът от Сърбия попитал за пътуването му до Луната, на което представителите от тази страна го помолили да изясни какво представлява Луната. Когато обяснил, се оказало, че съществата имат космодрум и база там, така че Зоран лесно можел да бъде транспортиран до там.

В крайна сметка постигнали споразумение с мъжа и го инструктирали какво да прави. В началото на май 2009 г. Зоран напуснал Белград и стигнал до празен парцел, откъдето, според него, бил качен на борда. Това се оказало необходимо, за да се избегне привидното отвличане на човек посред бял ден. Сръбският учител се качил на необичайния апарат. Обяснили му, че са изпратили звездолет за него и му предложили да посети не само Луната, но и да полети отвъд Слънчевата система.

Той отиваше към спътника на Земята с космически кораб!

Милетич беше скептичен. Имаше семейство, приятели, многобройни студенти и недовършена работа на Земята. Затова, според неговия разказ, той отново поиска полетът да бъде ограничен до Луната. Съществата изпълниха молбата му. Между другото, по време на целия полет той никога не ги видя, така че дори не знае как изглеждат. По време на полета от Земята до Луната той не усети безтегловност и беше изненадан. Тогава му обясниха, че корабът има инсталирана система за потискане на нулева гравитация.

За съжаление, на кораба не е имало прозорци, така че Зоран не е могъл да види красотата на нашата планета от космоса. Според него полетът е бил доста бърз; дори не е имал време да огладнее. За останалата част от пътуването на сърбина уж е дадена специална каска и костюм, които го предпазват от всякакви температурни и други влияния. Обясниха му местоположението на базата, която, ако преценим това място по нашите стандарти, е северната част на обратната страна на Луната. Една от кухините съдържаше вход към вътрешните механизми на извънземната инфраструктура.

Посещението на мъжа в базата остави незаличим отпечатък в паметта му и той разказа впечатленията си: „Имаше машини, огромни роботизирани инсталации, малки летящи апарати, всякакви технологии. Но нямаше живо същество. Това ме обезпокои малко.

Ако имаше живи същества около мен, вероятно щях да се чувствам по-спокоен. Опитах се да говоря с тях, но те отказаха да се покажат. Дори не знам защо. Може би си мислеха, че може да ме уплашат, или може би телата им бяха такива, че не можех да ги видя - не знам.“

На мъжа беше предложена възможността да остане там или да им каже, че е време да се върне, когато дойде време за връщане на Земята. Въпреки огромната си изненада и уникалността на ситуацията, Зоран скоро поиска да се прибере. Не можеше да пропусне работа, тъй като май беше натоварен месец, а изпитите в училище не бяха отменени. След завръщането си мъжът разказа първо на роднините си, а след това и на учениците си за невероятното си преживяване. Новината се разпространила сред родителите на децата и директора на училището.

Зоран беше в тази стая, привидно сам.

Въпреки дълбокото си уважение към Зоран, много родители започнаха да се опасяват, че нещо не е наред с психичното здраве на учителя. В крайна сметка, под обществен натиск, мъжът беше уволнен. Той премина всички психологически тестове и удостовери здравия си разум. Зоран обаче не се отказа от историята си и заяви, че е посетил Луната. От 2009 г. учителят по биология работи като преподавател и се е появявал няколко пъти по местното радио.

Обществото не е постигнало консенсус относно него и историята за извънземните. Мнозина остават убедени, че Милетич е или фантазьор, или не е напълно психически здрав. Друга гледна точка е, че му е била дадена уникална възможност да общува с други същества. Мотивацията им за това и защо на мъжа е било позволено да посети лунната база, остават неизвестни.