Състоянието на обществения разговор след изборите и разпадането на медийната нормалност

Много хора ми задават въпроса какво мисля за изборите и всеки път, когато се опитам да отговоря, стигам до едно и също усещане, че самите избори вече не са най‑важното събитие, а реакциите след тях, защото каквото посее един народ, това ще пожъне и ако в обществото се натрупват недоверие, умора, разочарование и усещане за безизходица, то няма как резултатът да бъде различен. Но това, което ме порази най‑силно след изборния ден, не беше политическата картина, а поведението на трите основни телевизии с национален обхват, които би трябвало да бъдат ориентир, а вместо това се превърнаха в източник на шум, раздразнение и демонстративна липса на професионализъм. В ефира се изля такава смесица от агресия, нервност, повърхностни коментари и откровено объркване, че човек започва да се пита дали тези, които стоят пред камерите, изобщо осъзнават как изглеждат в очите на зрителите. Това не беше просто лошо водене на предаване, а пълно разминаване между ролята, която медиите би трябвало да изпълняват, и поведението, което демонстрираха. Най‑силното ми възмущение дойде не от политическите пристрастия, а от малоумието, което се ля от екрана, от липсата на мярка, от липсата на уважение към зрителя, който очаква анализ, а получава крясъци, очаква аргументи, а получава лични нападки, очаква професионализъм, а получава хаос. Изглежда хората, които се наричат журналисти, водещи и експерти, са загубили връзка с реалността, защото когато някой започне да говори така, сякаш е над обществото, а не част от него, това е знак, че фокусът е изчезнал и че ролята на медиите е подменена от лични емоции, амбиции и желание за самоизява. Когато човек загуби този фокус, поведението му става непредсказуемо, раздразнително, хаотично и това се видя ясно в ефира, където вместо спокойствие се демонстрираше нервност, вместо компетентност – объркване, вместо уважение – надменност. И това е причината толкова много хора да са отвратени от медиите, защото вместо да получат информация, получават шум, вместо да получат яснота, получават напрежение, вместо да получат анализ, получават лични изблици. Много зрители се чувстват обидени не от политическите послания, а от отношението, което прозира зад думите на тези, които би трябвало да бъдат професионалисти.

Когато журналистиката се превърне в сцена за лични емоции, а не в инструмент за разбиране на реалността, обществото започва да губи доверие и това недоверие не е случайно, защото зрителят усеща, когато го подценяват, когато му говорят отвисоко, когато му предлагат шум вместо съдържание. Така се стига до момент, в който хората не искат да слушат повече, не защото не ги интересува, а защото не могат да понесат начина, по който им се поднася информацията. Проблемът не е само политически, той е културен, професионален и морален, защото когато медиите започнат да се държат така, сякаш са над обществото, те губят способността си да бъдат коректив, а без коректив обществото остава в мъгла, в която всеки се опитва да намери своя път, без да може да разчита на институциите, които би трябвало да му помагат да се ориентира. Това поражда усещане за умора, за отдръпване, за нежелание човек да участва в разговори, които така или иначе се водят на ниво, което не отговаря на неговите очаквания. Целият този негативен шум в българския ефир звучи отблъскващо и затова много хора нямат желание да обсъждат социалната и политическата среда, защото тя е пропита с напрежение, което заглушава смисъла. Когато шумът стане по‑силен от съдържанието, обществото започва да се затваря в себе си, хората започват да се отдръпват, да мълчат, да се дистанцират, защото не могат да понесат постоянната агресия, която се лее от екрана. И това е най‑опасното, защото едно общество, което мълчи, е общество, което се отказва да участва, а когато участието изчезне, изчезва и възможността за промяна. Ако медиите не променят начина, по който говорят, ако не върнат уважението към зрителя, ако не осъзнаят, че ролята им е да служат, а не да доминират, тогава нищо в обществото няма да се промени, защото промяната започва от начина, по който общуваме, от начина, по който се слушаме, от начина, по който се отнасяме един към друг. Тихият ум тежи повече от шумната глупост, защото тишината позволява размисъл, а размисълът води до яснота, но когато тишината е удавена от крясъци, яснота няма как да се появи и обществото остава в състояние на постоянна умора, в което хората се отдръпват, мълчат и се опитват да запазят вътрешния си баланс, докато шумът продължава да се лее от екрана. И докато този шум доминира, доверието няма да се върне, а без доверие няма движение напред, има само застой, в който всички чакат някой да намали гласа, за да може отново да се чуе смисълът. И ако това не се случи, ако медиите не осъзнаят собствената си роля в разпадането на обществения разговор, тогава обществото ще продължи да се отдалечава от тях, докато накрая не остане нищо освен ехо от един шум, който никой вече не слуша.

Ами каквото посее един народ, това ще пожъне. Много е просто. Аз съм възмутен повече от трите основни телевизии с национален обхват, БНТ, БТВ и НоваТВ след изборния ден. По голяма простотия, злоба и агресия, никога не съм виждал в българския ефир. Но най-много ме възмути малоумието и простотията. Изглежда тези хора, които смеят да се наричат журналисти, водещи и експерти, са загубили тотално връзка с реалността. А когато някой загуби този фокус, единственото обяснение е, че е с психически проблем или казано директно - луд! Така че, това е най-големия проблем според мен в България за момента след Тиквата и Прасето. За това и хората в по-голямата част в България са отвратени от медиите. Малоумници от екрана, могат да произвеждат само глупост, което обижда по-голямата част от българското общество, защото е в пъти много по-интелигентно от всеки, който се е докопал (по втория или трети начин) днес до медия, и .... със зъби и нокти се бори да покаже, на всички колко е прост! И това е друг вид психопатия. По-страшна е! Глупостта в бълагрските медии е издигната в култ!

Та това е! Просто целият този негативен шум в българския ефир, звучи отвратително. За това нямам желание и намерение дори, да обсъждам българската социална и политическа среда. Ако това не се промени в България, нищо няма да се промени! Тихият ум тежи повече от шумната глупост.