Как дълговата система на Ротшилдови обвърза цели държави през XIX век

Ротшилдови изградили своята власт чрез целенасочена система на отпускане на огромни суми пари на държави в моментите, когато те били най‑слаби, като по този начин гарантирали, че тези страни ще останат обвързани с тях чрез дългосрочни дългове, от които реално никога не могат да се освободят. В началото на 1800‑те години, когато правителствата в Европа били финансово разорени от войни и нестабилност, те се намесили с огромен капитал — не като помощници, а като незаменими кредитори.

Ето сумите, които били отпуснати, и както ясно се вижда, Англия получила най‑голямата — приблизително еквивалент на около 5 милиарда паунда днес:

Англия – 40 милиона паунда

Австрия – 10 милиона

Прусия – 8 милиона

Франция – 16 милиона

Неапол – 10 милиона

Русия – 5 милиона

Бразилия – 2,4 милиона

По‑малки държави – 1 милион

Общата сума е 92,4 милиона паунда — колосална стойност за онзи период, поставяща цели държави в дългови структури, които реално никога не са могли да бъдат изплатени. Когато се добавят лихви, рефинансиране и нови заеми, тези дългове не изчезват, а се превръщат в постоянна тежест, която гарантира продължаваща зависимост.

Тази система била създадена така, че изплащането никога да не бъде истинската цел, защото реалната власт идвала от поддържането на самия дълг и държането на държавите в цикъл на задължения. Страна, принудена да обслужва големи и постоянни дългове, трябва непрекъснато да се връща при кредитора си, а така финансовата ѝ независимост става все по‑ограничена.

Мрежата на Ротшилдови, разположена в ключови финансови центрове като Лондон, Париж, Виена, Франкфурт и Неапол, позволявала тази система да действа едновременно в множество държави. Така правителствата не се сблъсквали с един изолиран кредитор, а с координирана финансова сила, вградена в техните икономики. Затова открит натиск не бил необходим — зависимостта сама по себе си била достатъчна, за да оформя резултатите.

Ролята им във финансирането по време на конфликти допълнително укрепвала тази позиция, защото войната увеличава нуждата от капитал и принуждава държавите да вземат огромни заеми. Когато и войната, и възстановяването изискват финансиране, кредиторът остава в центъра независимо от изхода, което гарантира влияние, без значение коя страна побеждава. В повечето случаи Ротшилдови дори финансирали и двете страни.

С течение на времето, с нови заеми и неизплатени стари дългове, тази зависимост ставала още по‑дълбока — укрепвайки позицията на кредитора и отслабвайки тази на длъжника. Това ясно показва, че целта на подобно кредитиране не била да помага на държавите, а да ги държи финансово обвързани, като дългът служи като механизъм за поддържане на трайно влияние — и така е и днес…

Ако искате да научите повече за моята работа, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия от книгите ми, посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon, включително в Kindle и Audible.

С най‑добри пожелания,

Гай Андерсън – Автор