„Приличат на хора.“ Спелеолог описва същества от неизследвана досега пещера в Бразилия

Наскоро, по време на дискусия за степента на проучване на океаните и моретата, беше спомената цифрата от 10-12%. Спелеолозите направиха аналогия: приблизително 10% от пещерите и подземните пространства са били посетени от хора. Повечето от тези, които не са изследвани от хората, са недостъпни поради тесни проходи или наводнения. Междувременно зоолози и други специалисти откриват стотици видове същества всяка година, живеещи дълбоко в пещери, далеч от слънчева светлина. Никой не знае какви форми на живот все още може да се крият от учените в дълбоките подземни галерии.

Спелеолог на име Себастиан от Кордоба, вторият по големина град в Аржентина, пътува из Южна Америка и посещава пещери от почти 30 години. Кариерата му започва като спелеологичен журналист, но нещата не вървят добре. Работи в агенцията малко повече от година и напуска. Но страстта му към изследването на пещери никога не избледнява.

Мъжът започва да организира свои собствени пътувания за своя сметка. Родителите му му бяха оставили доста голяма плантация, ферма и частен бизнес. Брат му управляваше всичко, а Себастиан поиска само малка сума, за да покрие разходите за пътуванията и да закупи необходимото оборудване и предмети за удобно и относително безопасно проучване на пещерите.

Себастиан прекарва близо 30 години в изследване на пещерите на Южна Америка.

В ранните си години изследователят посещава добре познати пещери, някои от които дори са включени в туристически маршрути. Постепенно аржентинецът се премества от удобни подземни пещери към опасни, неизследвани. Един ден има късмет. Докато изследва пещера в Еквадор, се случва срутване. Проходът е запечатан. В продължение на три дни Себастиан я разкопава с надеждата да достигне повърхността. За щастие успява, но преживяването несъмнено е опасно. Можеше да свърши за него още тогава.

Той е особено привлечен от пещерите в бразилската джунгла. Днес ще ви разкажа история, която му се е случила, според него, по време на последната му експедиция. След завръщането си от нея, той спира да посещава подземни пещери и започва да живее самотен живот. Въпреки цялото богатство, което е придобил, Себастиан практически го изоставя и, напускайки покрайнините на Кордоба, се установява в малко селце, където си построява колиба и управлява малка ферма. Едва седем години по-късно той открива причината за такава драматична промяна в живота си.

Докато посещавал Бразилия, изследователят, интервюирайки местни жители, събрал информация за вероятните местоположения на пещерите. След това се заел да ги проучи. В някои случаи бил открил просто срутване на земята. Но този път имал късмет! Следвайки подсказка, Себастиан се натъкнал на разклонена мрежа от пещери.

Проходът се оказал неуспешен, което означавало, че е невъзможно за човек да влезе. Затова, разочарован, мъжът тръгнал да търси друг и намерил една. Решителният пещерняк се изкачил вътре и открил сравнително удобни условия за движение.

Коридорът понякога се стеснявал, понякога се разширявал и бил неравен, както подобава на пещера. Сталактити висяли от тавана, а стените били богато украсени със солни петна. Имало миризма на влага и скоро станало ясно защо. В галерията отдолу, където Себастиан се бил спуснал, текла подземна река. Ледена вода се втурвала в непознати далечини, изпълвайки целия под.

Той бил принуден да гази почти до колене в нея, без алтернатива. За щастие реката бързо се превърнала в малка ниша и по-нататъшният проход бил без вода. Без да го осъзнава, Себастиан беше вървял под земята повече от 50 минути. Фенерчето му, проектирано да издържи шест часа, беше спасение, но трябваше да е наясно с възможността за спешен случай. Въпреки това реши да продължи. В един момент се озова в проход с високи тавани.

През цялото пътуване изглеждаше сякаш още някой е в пещерата. Тук-там се виждаха малки, снежнобели паяци и подобни на охлюви същества с почти полупрозрачна кожа. Местната фауна се състоеше от малки организми, наподобяващи членестоноги или червеи. Въпреки това, много близо до Себастиан се чуваше скърцащ звук. Той не разбра веднага какво е това. Звучеше като триене на камък в камък или скърцане на големи челюсти.

Звукът идваше отгоре и мъжът насочи светлина в неговата посока. В тези секунди той почувства ужас. От тавана го гледаше отвратително, слабо, бледо същество, с размерите на дете. Кожата му беше с белезникаво-розов оттенък, а лицето му приличаше на мумия или на много стар, изсъхнал мъж.

Неизвестните същества изплашиха пещерняка.

Оглеждайки се, Себастиан забеляза едно от съществата, което се движеше директно към него отстрани. Разстоянието между тях беше около два метра. Изследователят отстъпи няколко крачки назад. Имаше късмет, че по пода нямаше разпръснати камъни, а само мека пръст, което му позволяваше да се движи безшумно.

Осъзнавайки, че опасността е отминала, едва сдържайки се да не извика, Себастиан бавно се отдръпна назад. В този момент лъчът на фенерчето се пренасочи в далечината и там мъжът видя силуетите на още две подобни същества. Те изглеждаха несъзнателни, иначе щяха да реагират на светлината отдавна. От тях се чу скърцащ звук; може би хуманоидите разговаряха.

Мъжът се придвижи към изхода с изключителна предпазливост и бързина. В един момент си помисли, че се е изгубил. Започна да си припомня маршрута си дотук и осъзна, че е сбъркал. Връщайки се, пещернякът се ориентира и благополучно излезе.

Това, което видя в пещерата, остави незаличим отпечатък върху отношението му към изследването на пещерите. Вече описахме какво се случи след това в живота на Себастиан и няма смисъл да го повтаряме. Семейството му е сигурно, че пещернякът не си е измислил нищо. Той е планирал още много пътувания, но ги е изоставил след кошмара, който е преживял в пещерата.