Океаноиди. Цивилизация, предшественик на човечеството? 

Не е тайна, че повечето учени са поддръжници на еволюционната теория. Това е напълно разбираемо. Ако искаш да постигнеш нещо, трябва да се вписваш в системата, а не да ѝ се противопоставяш. Затова много изследователи са принудени да преглътнат собствените си убеждения и да приемат общоприетите норми. Казано е, че човекът и маймуната произлизат от общ прародител — значи така е било. Междувременно в световен мащаб набира популярност различна гледна точка, предимно благодарение на изследователи и учени от Австралия и Индия. В Индия дарвинизмът е напълно премахнат от училищата и университетите, а в Австралия срещу него се води активна борба. Всъщност в Индия в момента съществуват три противопоставящи се блока. Първият продължава да вярва в еволюцията. Вторият — че Бог е създал човека. Третият вярва в нещо средно: че някой е участвал в създаването на човека, но го е създал не на сушата, а в океана. Именно това бих искал да обсъдя днес. През 2019 г. индийски изследователи предложиха термина „океаноиди“. Древните митове на Месопотамия, Индия и Китай описват разумни същества, живеещи в океаните и моретата. В тези митове се срещат човекоподобни същества, които излизали от морските дълбини и споделяли знанията си с жителите на крайбрежните райони. При шумерите това бил Оаннес — за него се казва, че притежавал по-напреднали и всеобхватни знания от хората. В Китай, според древните легенди, във водите на моретата и езерата живеели водни дракони, свързвани с мъдростта. В митовете на индианците се споменават жени-змии от океана, които също изпреварвали хората в развитието си. Струва си да се припомни и за конфронтацията между хората и подводните жители. Според древни текстове битки са се водили в Индия, Франция и по крайбрежието на Перу в дълбока древност. Това може да се обясни само с факта, че нападателите от моретата и океаните са притежавали инфраструктура и производство, изискващи сложни знания. А ако добавим, че всичко това е било създавано дълбоко под водата, човек може само да се удивлява на висотата, която океаноидите са достигнали. Но ако подводните обитатели са били враждебни към хората, как тогава бихме могли да произлизаме от тях? На този въпрос се опитаха да отговорят изследователи от Австралия и Индия. Според специалистите подводната цивилизация може да е съществувала десетки милиони години, докато човечеството — не повече от 40 000. Океанът е идеално място за живот, но в един момент се е случило нещо, което е унищожило 98% от неговите обитатели — Последното велико измиране. За да оцелеят, те били принудени да се преместят от дълбините към бреговата линия и да прекарват все повече време на открито или, обратно, да се спуснат в тъмните дълбини и да живеят там, докато на повърхността стане безопасно.

В крайна сметка океаноидите се разделили на две групи: едните започнали да прекарват повече време на въздух и да излизат на сушата, което довело до промени във физиологията им; другите, останали в моретата и океаните, се оттеглили в дълбините и деградирали. Постепенно, след много дълъг период, океаноидите отново започнали своето развитие. Те се разпространили по целия свят. На някои места външният им вид наподобявал риби, на други — делфини, а на трети — влечуги. А хората, излезли на повърхността, поели по свой собствен път. В крайна сметка всичко завършило с това, че океаноидите, възвърнали изгубените си знания, видели колко трудно е за техните събратя на сушата. Настъпвал ледников период и оцеляването станало изключително трудно. В различни краища на света те започнали да се свързват с хората и да споделят знанията си — Оаннес и други подобни. След известно време човешката цивилизация, отделила се от океаноидите, започнала да доминира на Земята и активно да експлоатира моретата и океаните — добив на риба, водорасли, корабоплаване. Това не удовлетворило подводните жители и избухнали битки между хората и морските създания. Индийските Веди казват, че хората успели да победят чрез хитрост. Трябва да се отбележи, че тези битки се водели на сушата или в крайбрежните райони, така че никой не знае каква инфраструктура е съществувала в океанските води. Възможно е дори да са били построени цели градове под водата. Може би океаноидите са напреднали толкова, че загадъчните „квакери“ и други неуловими подводни апарати принадлежат на тях. Или може би, напротив, след поражението им е настъпила нова деградация и те водят нецивилизовано съществуване във водите на моретата и океаните, подобно на делфините. Тази необичайна хипотеза, че хората не са възникнали на сушата, а в океана, се подкрепя от мнозина в Индия и Австралия. Интересно е, разбира се. Русалки се виждат от време на време в различни части на света — поне според очевидци. Не винаги ги описват като същества с рибешки опашки; понякога имат напълно човешки крака. Понякога са виждани в сребристи или сини костюми. Затова ми се струва, че теорията за океаноидите не е лишена от логика, макар че е трудно да се приеме връзката между съвременния човек и тези същества.