Какви са опасностите от антидепресантите?

Кардиолозите, невролозите и терапевтите все по-често се сблъскват с психосоматични проблеми в практиката си и това означава, че много физически симптоми всъщност произлизат от емоционални преживявания, които тялото превръща в аритмия, екстрасистолия, скокове в кръвното налягане, палпитации, безсъние и усещане за вътрешно напрежение. Антидепресантите често се използват, защото потискат прекомерните емоционални реакции, които водят до отделяне на адреналин, а именно излишният адреналин, съчетан с тревожност, страх, потиснато негодувание или гняв, причинява високото кръвно налягане, неравномерния сърдечен ритъм и усещането за нестабилност. Кардиолозите предписват антидепресанти, защото нямат друг инструмент, с който да намалят тревожността и страха, а с тях и адреналина, който разстройва сърдечния ритъм. На пръв поглед лечението изглежда успешно, защото пациентът се успокоява, кръвното налягане се стабилизира, сърдечният ритъм се нормализира и човекът започва да вярва, че е намерил решение. Но след първоначалното подобрение започват да се появяват други ефекти, които не са толкова очевидни. Появява се обща летаргия, мисловната функция се забавя, концентрацията отслабва, а при продължителна употреба над шест месеца общото благосъстояние започва да се влошава. Когато човек се опита да спре лекарството, състоянието рязко се влошава, всички симптоми се връщат, сънят се нарушава, аритмията се появява отново, кръвното налягане се покачва и човекът изпитва усещане, че без хапчето не може да функционира. Най-опасното е, че антидепресантите създават илюзията, че хапчето е решението на проблема, докато всъщност то само притъпява симптомите, а причината остава непокътната. Това води до ситуация, в която след пет до осем месеца аритмията и скоковете в налягането се връщат, защото емоционалният източник на проблема не е бил премахнат. Това е като да варосваш тавана, докато съседите отгоре продължават да го заливат с вода — таванът може да изглежда чист за кратко, но влагата отново ще избие, защото причината не е отстранена. Един показателен случай е този на млада тридесет и четири годишна жена, майка на три деца и акушер-гинеколог, която страдала от постоянни нарушения в сърдечния ритъм. Електрокардиограмата и холтер мониторингът показвали до пет хиляди камерни екстрасистоли на ден. Антиаритмичните лекарства били сменяни многократно, но без значително подобрение. Накрая били предписани антидепресанти и след седмица екстрасистолите изчезнали напълно. Всички били доволни, но след пет месеца неравномерният ритъм се върнал, сънят се нарушил, апетитът се влошил и след спиране на антидепресантите състоянието станало още по-тежко. Това не е изолиран случай, а често срещан модел в медицинската практика. 

Причината е, че медицината лекува симптомите с хапчета, но не премахва емоционалната първопричина, която се крие дълбоко в подсъзнанието. Когато негативните емоции са източникът на физическите симптоми, хапчетата могат само временно да ги притъпят, но не могат да ги премахнат. Затова много заболявания се наричат хронични — не защото са нелечими, а защото причината не е била открита и премахната. В случая на младата жена истинската причина била влошените отношения със съпруга ѝ и страхът от развод, които създавали постоянен вътрешен стрес и водели до сърдечните нарушения. След работа с подсъзнанието и премахване на емоционалния източник, екстрасистолите изчезнали напълно без лекарства, а като допълнителен ефект отношенията със съпруга ѝ се подобрили значително. Това показва, че когато причината е емоционална, решението също трябва да бъде емоционално, а не химическо. Антидепресантите могат да дадат временно облекчение, но не могат да променят начина, по който човек преживява стреса, страха, напрежението или вътрешните конфликти. И когато човек разчита само на хапчета, той пропуска възможността да разбере какво в живота му е довело до това състояние. Опасността от антидепресантите не е само в страничните реакции като летаргия, нарушено мислене, безсъние, нестабилност, зависимост от медикамента или влошаване след спиране. Опасността е в това, че те създават усещането, че проблемът е решен, докато всъщност е само заглушен. И когато човек вярва, че хапчето е решението, той спира да търси истинската причина, която може да бъде в отношенията, в стреса, в потиснатите емоции, в преживяна травма, в страхове, които не са били изразени. Антидепресантите могат да бъдат полезни в определени ситуации, но не трябва да бъдат единственият инструмент, защото те не лекуват емоционалните корени на проблема. Истинското възстановяване идва, когато човек разбере какво стои зад симптомите и започне да работи върху това, което ги е породило.

Опасните странични ефекти от дългосрочната употреба на антидепресанти са тема, за която много хора не подозират, защото в началото тези лекарства изглеждат като спасение, като бързо решение, като нещо, което ще успокои ума, ще стабилизира емоциите и ще върне усещането за контрол, но с времето се оказва, че зад това привидно облекчение се крият процеси, които могат да променят начина, по който тялото и психиката функционират. Знаете ли, че продължителната употреба на антидепресанти може да доведе до зависимост, която не е като зависимостта от наркотични вещества, но е достатъчно силна, за да направи спирането трудно, болезнено и объркващо, защото мозъкът привиква към ежедневното химическо влияние и когато то бъде прекъснато, нервната система реагира с главоболие, гадене, раздразнителност, тревожност, безсъние и усещане за вътрешно разклащане. Това е синдромът на абстиненция, който много хора не очакват, защото не им е казано, че антидепресантите могат да предизвикат подобни реакции. Друг сериозен страничен ефект е сексуалната дисфункция, която се проявява като намалено либидо, затруднена ерекция, забавен оргазъм или пълна липса на сексуално желание, което може да разклати връзки, да създаде напрежение между партньори и да доведе до чувство на вина, срам или объркване. Много хора не свързват тези промени с лекарството, защото никой не им е казал, че антидепресантите могат да повлияят на сексуалната функция толкова силно. Наддаването на тегло е друг често срещан ефект, защото някои антидепресанти увеличават апетита, забавят метаболизма или променят начина, по който тялото обработва енергията, което води до постепенно покачване на килограми, а това може да доведе до диабет, високо кръвно налягане и сърдечни заболявания. Сънливостта и умората са също чести, защото антидепресантите потискат нервната система, което може да направи човек по-бавен, по-уморен, по-малко концентриран и по-несигурен, особено при шофиране или работа, която изисква внимание.

 Най-тежкият и най-опасен страничен ефект са суицидните мисли, които могат да се появят при някои хора, особено при юноши и млади възрастни, защото химическата промяна в мозъка може да засили вътрешното напрежение, да наруши емоционалния баланс и да доведе до мисли, които човек никога не е имал преди. Иронията е, че лекарствата, които трябва да намалят депресията, понякога могат да засилят най-тъмните ѝ прояви. Всички тези странични ефекти не означават, че антидепресантите са „лоши“ или че никой не трябва да ги приема, а че информацията трябва да бъде пълна, честна и прозрачна, защото човек има право да знае какво може да очаква, преди да започне лечение. Дългосрочната употреба на антидепресанти може да промени начина, по който мозъкът регулира емоциите, мотивацията, енергията и реакциите, което означава, че човек може да се почувства различен, по-плосък емоционално, по-малко мотивиран, по-малко жизнен, без да разбира защо. Всеки организъм реагира различно, при някои страничните ефекти се появяват бързо, при други след месеци или години, защото нервната система, хормоните, генетиката и психиката са уникални за всеки човек. Това е причината някои хора да понасят антидепресантите добре, а други да страдат от силни реакции. И тук идва въпросът дали всичко трябва да се лекува с химия, дали всяко усещане за тревожност, умора, безсъние или вътрешно напрежение трябва да бъде потискано с лекарства, които променят мозъчната химия. Природата, билките, психотерапията, промяната в начина на живот, работа с емоциите и вътрешните конфликти могат да бъдат по-щадящи и по-дълбоки методи, защото те не потискат симптомите, а помагат на човека да разбере причината. Антидепресантите могат да бъдат полезни, но не са единственият път и не са безобидни. И когато човек знае рисковете, той може да направи информиран избор за собственото си здраве, защото здравето е бъдеще, а бъдещето е в неговите ръце.