„Сякаш ни сканираха.“ Океанографи в подводница чували гласове, докато се гмуркали на дълбочина над 2500 метра.

Океанолозите твърдят, че моретата и океаните далеч не са напълно проучени. Всъщност има малко известни светове точно до нас. Докато крайбрежните райони са проучени на 80-90%, що се отнася до океанските дълбини, този процент рязко спада до 5-10%. Разбира се, погрешно е да се твърди, че космосът е по-добре проучен от океана, но и двете предлагат огромен потенциал за научни изследвания. В същото време голям брой необясними явления са свързани с моретата и океаните. Днес бих искал да обсъдя един случай, случил се преди почти 10 години.

Двама изследователи, Херман Льберг и Еден Сандро, са океанографи в Европейското дружество по океанология. От 2007 г. те са включени и в списъка на учените на Американското дружество по океанография. Подобно на много свои колеги, специалистите искали да се гмуркат с батискаф. За да направят това, те ще трябва или да намерят инвеститори и сами да организират скъпото пътуване, или да бъдат избрани чрез гласуване за предложен проект, който изисква подобно гмуркане.

Батискафът се спуснал на дълбочина над 2500 метра.

Години наред те чакали одобрение от ръководството на организацията, но то така и не се получило. Един милиардер обаче се заинтересувал от проекта им. Единственото условие било неговото присъствие на борда на батискафа. Строителството на превозното средство продължило три години, като спонсорът на гмуркането покрил всички разходи. Херман Льоберг и Еден Сандро искали да се гмуркат на дълбочина над 2500 метра в централната част на Атлантическия океан.

През юни 2016 г., след няколко тренировъчни плувания, океанографите и богатият джентълмен се отправили на невероятно вълнуващо пътешествие. Льоберг и Сандро надникнали през илюминатора и се възхитили на гледката от батискафа. Те били заобиколени от гребенови медузи, различни светещи същества и риби с прозрачни тела. Животът на такива дълбочини кипял. Гмуркане малко по-дълбоко от планираното им позволило да се спуснат почти до дъното и да видят десетки видове същества, които никога не са виждали слънчева светлина.

Бледи червеи, морски пера, всякакви бриозои и други безгръбначни съставляваха по-голямата част от местната фауна. Океанографите продължиха да наблюдават района, както и човекът, организирал това невероятно пътешествие. В един момент той изведнъж започна да говори силно и да се държи странно. Твърдеше, че сякаш някой е хванал мозъка му и го гъделичка неприятно. Чувстваше се и сякаш някой говори на непознат език.

Океанографите се обърнаха от илюминатора и се опитаха да помогнат на горкия човек да си възвърне самообладанието. Но не беше лесно. Изглеждаше сякаш беше в състояние на шок. След известно време обаче шокът отмина и той се свести, дишайки шумно. В този момент Еден Сандро усети нещо неприятно. Херман Льберг дотича до другаря си. Той вече седеше на пода на батискафа, стискайки главата си с две ръце. Милиардерът се облегна на илюминатора и изкрещя, че може да ги види.

Херман положи Еден на земята и се взря по-отблизо. Там имаше мистериозни същества. Телата им наподобяваха сплетение от странни придатъци, от които надолу се простираха тънки, светещи пипала, като тези на медузи. Главите на съществата приличаха на тези на медузи, но с очертанията на човешко лице. Черни очи, удебеление във формата на усмивка или просто широка уста - всичко това им придаваше антропоморфни черти. Тази среща беше обезпокоителна. Мъжете се върнаха при Еден Сандро. Той все още се гърчеше, изпитвайки ужасни усещания.

Когато подводните същества „го пуснаха“, дойде ред на Херман. Той се съпротивляваше най-много. Просто седеше там, стискайки зъби, опитвайки се да регистрира всяка секунда от това, което чувстваше. Но дори той не можеше да понесе подобно мъчение. В крайна сметка и Люберг се озова на пода на батискафа, ръмжейки от непреодолимите усещания. Милиардерът, осъзнавайки, че може би е негов ред да изпита това състояние отново, заповяда да вдигнат батискафа. Океанографите се съгласиха.

Съществата много приличаха на медузи с антропоморфни черти.

След завръщането си те сериозно предположиха, че съществата, живеещи под 2500 метра в Атлантическия океан, са могъщи телепати. Техните екстрасензорни способности им позволяваха да внушават най-неприятните чувства; те сякаш сканираха човек и предаваха реч телепатично, като въздействаха върху речерецепторните центрове. Може би този контакт е бил предназначен като предупреждение, може би сигнал към хората, че нямат работа там. Приятелските им намерения не могат да бъдат изключени. Просто човешкото тяло има такава защитна функция.

Няма доказателства за тези събития, освен разказа на двама океанографи. Милиардерът обаче предпочете да остане анонимен. Въпреки това, предвид слабо проучената природа на океанските дълбини, е напълно възможно там да живеят най-необикновените същества, притежаващи интелигентност и способности, недостъпни за хората.