„Може да е на десетки милиони години.“ Изследователи обсъждат храм, открит в Йордания

През 1999 г. мощно земетресение разтърси отдалечен район на Йордания. Когато местните власти отишли ​​да оценят щетите, те открили множество дупки и пукнатини. Властите наредили да бъдат запълнени с пръст. По време на едно такова проучване работниците забелязали каменния свод на сграда в самото дъно на откритата скала. Работата на обекта била преустановена и изследователи пристигнали, за да заменят работниците.

Почти веднага те оценили откритието като структура, почти изцяло заровена в земята. След консултация с местните власти било решено да се проведе разкопка в района. Премахването на земята от конструкциите се оказало изключително трудно. Причината била, че изобщо не било пръст, а истински камък. Точно като втвърдената, вкаменена древна глина. Местните експерти били озадачени. Усилията за освобождаване на сградата от каменната ѝ ограда продължили осем години.

Оказало се, че е храмова структура с неизвестен произход. Покривала я е 15-метров слой вкаменена скала. Сводовете и проходите достигали височина от шест метра. Хората, работещи на мястото на откритието, се чувстваха като джуджета, попаднали на обиталището на гиганти. Сградите не бяха направени от масивен камък, а от блокове, подредени една върху друга без никакъв свързващ материал. Възрастта на конструкцията не можеше да бъде определена.

Над храма са се натрупали древни скални образувания.

Анас Хадат Низар, местен историк, твърди, че няма съмнение относно древността на комплекса. Освен това, Анас е заявил, че той може да е на десетки милиони години. Стилът на сградата има известни прилики със структури от Римската империя, но подобни паметници се намират на повърхността, а не под 15-метров слой вкаменена скала.

Експертите по земетресения са се съгласили с неговото заключение. Храмът не е могъл да потъне в резултат на земетресение. Това е именно най-старата структура, построена преди образуването на многометровия вкаменен слой. Характерът на щетите показва, че храмът е бил погребан във време, когато скалата е била мека почва и пясък, и едва след това се е втвърдила и минерализирала.

Проблемът с тези заключения е, че минерализацията изисква милиони години. Това напълно преобръща нашето разбиране за древните цивилизации. Официалната наука твърди, че хората са се научили да строят такива структури едва преди няколко хиляди години. Невъзможно е да се оцени възрастта на находките, направени от човека, на милиони години. Въпреки това, Анас Хадат Низар, представител на Йорданското историческо дружество, покани геолози на мястото на откритието, за да оценят приблизителната възраст на каменния слой над храмовата структура.

Изследването продължи почти два месеца и през 2008 г. беше издадено заключение за възрастта на каменните отлагания, които, за припомняне, покриваха храма с 15-метров слой! Геоложката структура се състои от два слоя: 3-метров слой, на възраст над 18 милиона години, и 12-метров слой, достигащ 57 милиона години. Изследванията на местни експерти обаче не успяха да убедят международната общност, а нежеланието на местните власти да допуснат външни изследователи само засилва недоверието.

Въз основа на това, по-голямата част от историците на Запад смятат, че структурата абсолютно не може да е на няколко милиона години, а най-много на хиляди години. Като цяло, тя е много подобна по стил на храмовите сгради на Римската империя. Възможно е обаче комплексът да е построен от съвсем различна цивилизация, която е обитавала тези територии в миналото. Въпреки това, йорданските специалисти продължиха своите изследвания, за да се опитат да докажат древния му произход.

Те щателно изследваха всеки метър от древната находка с надеждата да открият надписи или каквито и да било следи от органична материя, тъй като това би им позволило окончателно да установят възрастта ѝ и да разрешат дебата. За съжаление, към 2012 г. това не беше направено. И след 2012 г. никой не е допълнил тази информация с никакви резултати от изследвания.

И това изглежда подозрително. Или е било открито, че структурата действително принадлежи на нашата цивилизация, или резултатите от изследванията са били толкова неправдоподобни, че е било решено да не се публикуват, за да не се предизвика буря от възмущение и отхвърляне в научната общност.

Историята е силно противоречива наука. Едно е, когато става въпрос за органична материя, да речем, кости; те могат да бъдат датирани със значителна точност. Каменните структури са съвсем друг въпрос. Те изобилстват в различни страни по света - долмени, мегалити, блокове и т.н. Учените спорят за техния произход - изкуствен (създаден от човека) или естествен (геоложки). Така се очертаха два противоположни лагера: официални историци и алтернативни.

Структурите от римската епоха са много сходни по стил с находката.

Мога да приема, че структурата е на милиони години. Представете си, че храмът е построен от неизвестна цивилизация, да речем, преди 60 милиона години. След това е настъпил катаклизъм и структурата е била погребана под няколко метра почва. Тя е била по същество запазена от въздействието на атмосферните влияния и ерозията. При такива условия тя лесно е могла да оцелее милиони години. Единственото нещо, което поражда съмнения, е, че стилът наистина е типичен за римските сгради и следователно историята около открития обект остава спорна за мен.