Ирокезите го почитали като свой покровител. Кой бил този триметров гигант от небето?

Ще започна тази публикация без повече приказки с кратка легенда, а след това ще я разгледаме по-подробно и ще направим интересно заключение. Преди пристигането на европейците, Северна Америка е била доминирана от индианци. Не е като да са живели в мир и спокойствие; между тях често са избухвали дребномащабни битки и войни, подобно на днешните племена в Африка. Европейската експанзия обаче е нанесла големи щети на индианската култура и цивилизация. Различните индиански народи са имали свои собствени митове и легенди. Например, ирокезите са се покланяли на велико същество, слязло от небесата.

Тази легенда има своите корени в древни времена. Някога, когато ирокезите са били разпръснати малки групи от скитащи ловци, на небето се появило второ слънце. То било също толкова ярко и нарастващо. Един ден слънцето слязло на земята и от него се появило същество. Отначало то се страхували, но след това, когато видели способността му да бълва мълнии и огън, започнали да го почитат. Само малцина избрани общували с него; не всеки разбирал речта на този могъщ покровител.

Те му носели дарове от пленени животни и билки; понякога воини му оставяли своите емблематични оръжия. В замяна съществото обединявало разнородните групи индианци в един голям клан. Може би ще се изненадате, но на ирокезите били дадени знания, включително тези за управление. Много преди пристигането на европейците, индианците били обучавани на демокрация. Не само вождът ръководел клана; съществувала е сложна система, в която нови представители на съвета се избирали след всяко пето пълнолуние.

Съществото високо ценяло единството на индианците с природата. Векове наред то живеело в горските гъсталаци, предавайки знанията си. Никой не можел да каже откъде идва небесният покровител или кой е той. Останали са само фрагментарни спомени за външния му вид.

Тялото му било наполовина метална броня и мускули. Той само частично приличал на човек и бил два пъти по-висок (над три метра). Когато общувал с хора, винаги сядал, така че да е приблизително на едно ниво с изправен човек. От легендата става ясно, че той е бил непознато същество.

Индианците го смятали за свой покровител и божество.

Пристигането на европейски нашественици на континента довело до значителни промени. Ирокезите се опитали да скрият местонахождението на своя покровител до самия край, но англичаните в крайна сметка научили за него и тръгнали да го търсят. Те вярвали, че унищожаването на човек, смятан за божество от ирокезите, ще навреди сериозно на морала им и ще отслаби съпротивата им. Този план бил изпълнен. Съществото било унищожено, а гъсталакът, в който живеело, бил изгорен.

Впоследствие кланът ирокез се разпаднал на много различни групи, някои от които направили отстъпки на белите в името на оцеляването. В крайна сметка историята за съществото, почитано от ирокезите, се превърнала в легенда. Пристигащите европейци, които бързо завладели континента, хвърлили съмнение върху нея. Някои кланове обаче включвали членове, които по-късно твърдели, че техните предци са участвали в лова му или дори са го виждали живо.

През 19-ти век група бивши ирокези от резерват поискали разрешение да напуснат територията, за да посетят мястото, където е живял техният божество-покровител. Разрешение било дадено, но при условие, че фолклористи ги придружават. Заедно те стигнали до района, където се намирала горичката, но не били открити физически следи от съществото. Тогава, съвсем неочаквано, възникнала идеята, че техният божество-покровител е оцелял, но никой не го е виждал оттогава.

След премахването на резерватите и предоставянето на пълно гражданство на коренното население на коренното население на Америка започнали да се появяват различни инициативи. Например, днес в щата Ню Йорк, където ирокезите първоначално са живели предимно, са засадени дървета на мястото, където се предполага, че е живяло това божество. Потомци на ирокезите идват при него в чест на божеството-покровител, което ги е научило на толкова много.

Пристигащите европейци го преследвали.

Като цяло няма физически доказателства за съществуването на този мистериозен гигант с метални плочи. Някои експерти по фолклор на индианците твърдят, че индианците биха могли хипотетично да измислят подобна легенда, но това не е просто въпрос на фантазия; по-скоро те искрено са вярвали в него, получавали са знания от него и са ги прилагали на практика. Истинският въпрос не е дали това същество действително е съществувало. То със сигурност е съществувало и е оставило своя отпечатък върху културата на ирокезите. Въпросът е: кой е бил той?

Американските уфолози предполагат, че той може да е представител на извънземна цивилизация, която по някаква причина е пристигнала сама на Земята и е останала тук, докато поддръжниците на силурийската хипотеза посочват прилики с описанията на легендарните атланти.

Например, индианците чероки са общували с духове и същества от друг свят. Ирокезите обаче са се обръщали директно към своя покровител не като към божество или някакво ефимерно същество, а като към реално същество, специфичен гигант. Всичко това, взето заедно, показва, че вероятността за контакт между индианците и някакво неизвестно разумно същество е доста висока.