АМИ АКО ЕДНА ОТ НАЙ‑ГОЛЕМИТЕ ЛИПСВАЩИ ЧАСТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА НИКОЛА ТЕСЛА Е ОСТАНАЛА НЕЗАБЕЛЯЗАНА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДЕСЕТИЛЕТИЯ

Ами ако през цялото време, докато светът повтаря едни и същи опростени истории за Никола Тесла, за неговите бобини, трансформатори, експерименти с електричество, за неговите визии за бъдещето, една огромна част от истината е стояла скрита, незабелязана, защото не се вписва в удобния образ на гениалния изобретател, който работи само върху модерни технологии, а всъщност е гледал назад, много назад, към миналото, към архитектура, към структури, към сгради, които днес наричаме „необясними“, „анахронични“, „невъзможни за времето си“, и които все повече хора свързват с Тартария, с изгубена цивилизация, която е владеела енергията по начин, който съвременната наука не може да възпроизведе. Представи си какво означава фактът, че Артър Матюс, човек, който се е описвал като чирак на Тесла, е оставил бележки, в които описва разговори с него, проведени в последните месеци от живота му, разговори, които не са за бъдещето, а за миналото, не за електрически коли, а за катедрали, куполи, железопътни гари, монументални сгради, които Тесла е описвал като част от много по‑стара система, която е била заменена от съвременната електрическа мрежа, система, която е използвала енергията на Земята по начин, който ние днес не разбираме, система, която е била заличена от историята, пренаписана, скрита, и ако Тесла е знаел това, ако е виждал в архитектурата следи от технология, която е била унищожена, тогава цялата история трябва да бъде пренаписана. Тесла е говорил за куполите като за резонатори, за катедралите като за устройства, които събират и преработват енергия, за металните орнаменти като за проводници, за шпиловете като за антени, за монументалните сгради като за енергийни станции, които са били маскирани като административни структури след падането на цивилизацията, и ако това е вярно, ако Тесла наистина е говорил за Тартария, ако е виждал връзката между старите сгради и изгубената технология, ако е разбирал, че светът е заменил една могъща система с примитивна електрическа мрежа, тогава кулата Уордънклиф не е била експеримент, а реконструкция, опит да се възстанови принцип, който е бил познат на древните строители, опит да се върне система, която е била унищожена. Представи си какво означава това: че катедралите не са религиозни сгради, а енергийни устройства; че куполите не са декоративни, а функционални; че старите градове са били част от мрежа, която е използвала природната енергия на Земята; че Тартария не е мит, а цивилизация, която е владеела свободна енергия; че Тесла е бил последният пазител на това знание. И ако Артър Матюс е записал думите му, ако тези бележки са истински, ако разговорът е реален, тогава това е най‑голямата липсваща част от историята на Тесла, част, която е стояла незабелязана, защото никой не е искал да я види, защото тя променя всичко, защото тя разкрива, че Тесла не е работил върху бъдещето, а върху миналото, върху възстановяването на изгубена технология, върху връзката между архитектурата и енергията, върху тайните на Тартария, които са били заличени, за да може новата система да бъде наложена. И ако това е вярно, тогава въпросът не е дали Тесла е знаел за Тартария, а защо светът е направил всичко възможно да скрие тази връзка, да я заличи, да я погребе под тонове документи, лъжи, пренаписана история, защото ако хората разберат, че старите сгради са били енергийни устройства, че куполите са били резонатори, че шпиловете са били антени, че Тартария е била цивилизация, която е владеела свободна енергия, тогава цялата модерна система ще се разпадне, защото тя е построена върху забрава, върху невежество, върху контрол. И точно затова тази тема е толкова важна, защото тя не е просто историческа загадка, тя е ключ към разбирането на света, към разбирането на Тесла, към разбирането на това какво е било изгубено, към разбирането на това какво може да бъде възстановено, ако истината най‑после бъде видяна, защото ако Тесла е бил последният човек, който е разбирал тази система, последният, който е виждал в камъка електричество, в купола резонанс, в катедралата генератор, в архитектурата технология, тогава неговото наследство не е просто научно, а цивилизационно, и ако тази липсваща част от историята му най‑после излезе наяве, тогава светът ще трябва да се изправи пред истината, че миналото е било много по‑могъщо, отколкото ни казват, и че Тесла е бил мостът между изгубеното и забравеното, между древната енергия и модерната заблуда, между Тартария и света, който днес мисли, че е напреднал, а всъщност е забравил всичко.