Сатумата е индонезийски блатен обитател, когото не можете да докоснете

Днес искам да ви разкажа за едно индонезийско същество, което сякаш е излязло от фентъзи история.Нарича се сатумата, което буквално означава „едноок“.Това същество живее в блатисти райони или в отдалечени джунгли.Произходът на сатумата е неизвестен.Легендите за него датират от векове.Срещи с него са споменати в древни исторически документи, датиращи от ранното Средновековие.Никой обаче не знае колко стари са устните предания.Индонезия е била обитавана от праисторически хора преди повече от милион години.Съвременните хора са се появили тук преди около 60 000 години.Това означава, че територията на страната е била обитавана от много дълго време.През хилядолетията жителите са се срещали с различни същества, а историите за тях са формирали основата на местния фолклор.Много жители твърдят от десетилетия, че тези същества са наистина зли, обитаващи гъстите тропически гори и блата на страната.Сатумата или едноока.Сред онези, които твърдяха, че са го виждали, бяха ловци, рибари, селяни, военни и професори, предприемащи експедиции.За Сатумат съобщаваха не само слабо образовани селяни, но и добре осведомени изследователи.В същото време научният елит на страната многократно критикува слуховете, разпространявани в медиите за това същество, обяснявайки, че то не може да е истинско.И на мен ми е трудно да си представя подобно същество да е част от реалността, а не плод на нечие буйно въображение.Описанията му бяха като цяло едни и същи: тънък, зеленокож хуманоид, висок около метър и половина.Тялото му, подобно на костенурка, е сухо и набръчкано, а водата се събира по кожата му на едри капки, помътнявайки и превръщайки се в отрова.При контакт човек се парализира и става жертва на сатумата.След като завлече нещастното същество обратно в леговището му, то може да не излезе за нов лов в продължение на няколко месеца.Хуманоидът не издава звук и може да бъде разпознат по огромното си (с размерите на голяма ябълка) оранжево око, което държи в ръката си.Лицето на блатистата твар има две зейнали, празни очни кухини и вижда света през голямо око в дланта си.Твърди се, че сатуматите живеят в блатиста кал или близо до водни басейни в гъстите гори на Индонезия.През последните десетилетия те са били виждани понякога далеч от блатата в джунглата, но причината е била установена: поради жегата и липсата на дъжд, блатата пресъхнали, така че съществата изоставили обитаемите си места и тръгнали да търсят подходящи условия за живот.Според селяните някои се катерили в кладенци и се криели в пещери и гротове.Поради това водата в много кладенци станала негодна за консумация.Пиенето ѝ довело до парализа.Окото, с което сатуматите оглеждат околностите си, свети в оранжево и е много видимо през нощта.Понякога пътешествениците го виждали да блести под слой мътна блатна вода и се приближавали до него с любопитство.В крайна сметка всичко завършвало трагично за любопитните индонезийци.В индонезийската митология адът е изобразен не като пламтящ ад, а като мокър ад.Ужасяващо, тъмно, влажно, зловонно блато, където ви очакват вечни страдания от кожни заболявания и разпад.Това ужасяващо място, входовете към което, според индонезийците, се намират именно в блатата.Именно затова съществуват Сатумат.Те са предполагаемо грешници, изпратени обратно в нашия свят, за да могат да завлекат още хора в ада за свои ментори.Повечето хора имат сила на духа, която дори в ада им пречи да сключат сделка с демонични същества.Но онези, чийто дух е бил слаб приживе, не могат да издържат на продължителни мъки и са готови на всичко.И въпреки това, те са измамени.Да станеш Сатумата не означава да избягаш от мъките.Просто им е обещано, че завръщането в света ще им позволи да избягат от съдбата си, но гладът, който изпитват, е хиляди пъти по-голям от този на нормален човек.Сатумата не може да умре.Те могат да бъдат отведени обратно в ада само от собствените си господари.

Възможно ли е наистина да съществува такова същество.Свещениците често говорят за сатумата.Обикновените хора идват при тях и се оплакват от срещи с тези същества.Факт е, че индонезийските блата са богати на риба, което принуждава фермерите да ловят риба в потенциално опасни райони.Сатумата може лесно да преобърне лодки с ритник и след това да нанесе отрова.Ловци веднъж се опитали да застрелят една, но куршумите не нанесли щети.Може би обаче е трябвало да се прицелят в окото, а не в тялото.Тази теория се е разпространявала сред ловците, но никога не е била проверена.Военните се опитали да устроят засада на сатумата в блатата.Но и това се оказало безрезултатно.Официално властите и научният елит на страната смятат, че в блатата няма същества, живеещи в тях, и че всичко това е нищо повече от измислица и дива фантазия.Вярата в сатумата обаче е доста силна в Индонезия.Не знам дали е уместно да се сравнява, но имаме подобен пример и в славянската митология – едноокият лихо.Може би тези образи не са се появили от нищото?