ЗАЩО ДЕМОНИТЕ СЕ СТРАХУВАТ ОТ ЕДНА КЪЩА? МОНАХ СИМЕОН АТОНСКИ

Има една стара притча, която разкрива тайна, скрита в самата структура на света, тайна за това как злото действа, как се промъква, как се храни, как се страхува, как бяга, как се разпада пред силата на добрата душа, и тази притча започва с един човек, който се забъркал с демони, защото любопитството му било по‑силно от страха, а демоните го попитали дали иска да види как правят лоши неща на хората, и той се съгласил, без да разбира, че съгласието е първата врата, която човек отваря към злото, защото злото никога не влиза насила, а винаги чака покана, и демоните го грабнали и отлетели, за да му покажат какво правят, когато човек им позволи да се приближат. Първо го отнесли на сватба, където преобърнали чиния, спънали някого, предизвикали бой, разрушили радостта, превърнали празника в хаос, и попитали човека дали разбира как се правят лоши неща, и той кимнал, защото видял как малките действия, малките подмятания, малките намеци могат да разрушат цял ден, цял живот, цяла радост. После го отнесли на погребение, където хвърлили прах в очите на хората, предизвикали смях в неподходящ момент, подбудили клюки, разрушили тишината, нарушили покоя, превърнали скръбта в безпорядък, и човекът отново разбрал, че злото не винаги идва с гръм и мрак, а често идва тихо, като леко побутване, като малка мисъл, като дребно изкушение, което човек допуска, защото не го смята за опасно. И тогава демоните продължили да летят, и прелетели покрай малка къща, в която през прозореца се виждала малка стая, уютна и светла, и демоните не спрели, не се приближили, не направили нищо, а просто отлетели, и човекът се зачудил защо, защо не влизат, защо не рушат, защо не правят лоши неща, и ги попитал, и те му отговорили, че не им е позволено да бъдат там, защото в тази къща живее религиозно семейство, семейство, което се моли, семейство, което вярва, семейство, което живее според заповедите, семейство, което е като стена от светлина, която не могат да пробият, и те се страхуват от тях, защото злото бяга от добрата душа, както е казал монах Симеон Атонски, който е знаел, че злото няма власт над човек, който не се съгласява с него, че злото винаги бяга от добрата душа, но се прилепва към злата душа, защото злото не може да влезе без съгласие, не може да проникне без покана, не може да се закрепи без желание, и човекът възкликнал, че разбира всичко, и казал на демоните да не го мамят повече, и в този момент демоните го изоставили, защото той вече не се съгласявал с тях, и паднал под прозореца на онази къща, и съпругът и съпругата го намерили, вдигнали го, попитали го какво се е случило, а той им казал, че всичко е наред, че се е спънал, защото бягал от лоши дела, и това било истината, защото човекът вече знаел, че злото няма власт над него, когато той не му дава власт. Тази притча е проста, но дълбока, защото показва най‑важното, че злото е безсилно там, където обитава вярата, че демоните могат да сеят опустошение на много места, но има места, където те се страхуват дори да се появят, места, където живеят хора, които се молят, които вярват, които се стремят да живеят според заповедите, и тези места са като крепости от светлина, които злото не може да пробие, защото молитвата е стена, вярата е щит, любовта е огън, който прогонва тъмнината.Монах Симеон Атонски казва, че ако човек доброволно не се съгласи със злото, то никога няма да го победи, защото злото няма сила само по себе си, а има сила само когато човек му даде сила, когато човек му отвори врата, когато човек му позволи да се промъкне, когато човек се поддаде на изкушението, когато човек спре да се съпротивлява, и затова в къща, където живеят вярващи, демоните просто нямат за какво да се хванат, защото молитвата, вярата, любовта са като невидима броня, която не може да бъде пробита. Често си мислим, че злото около нас е просто обстоятелства, че не можем да му повлияем, че то е по‑силно от нас, но притчата ни казва друго, че можем да създадем пространство в душите си, където злото просто няма място, не защото самите ние сме силни, а защото Бог е с нас, и когато Бог е с нас, злото няма власт, защото светлината винаги прогонва тъмнината. И когато се молим, ние правим душата си толкова силна, колкото онази къща в притчата, и демоните прелитат покрай нас, защото се страхуват, защото където има молитва, там е Бог, а Бог е светлина, която не може да бъде победена. Ако чувствате, че изкушенията стават по‑силни, че злото се опитва да се приближи, че тъмнината се промъква в мислите ви, можете да прочетете Псалом 90, молитва към Светия Кръст, молитви към светия мъченик Киприан и мъченица Иустина, защото това са най‑мощните защитни молитви, които връщат вниманието към Бога, укрепват душата, отрязват тъмните мисли, прогонват изкушението, и най‑важното е да не се съгласяваме със злото, защото моментът, в който човекът от притчата казва „Сега разбирам всичко, не ме мамете повече“, е моментът, в който демоните губят властта си над него, защото той престава да се съгласява с тях, и те изчезват, и така е и с нас, защото не можем да избегнем изкушението, не можем да живеем в свят без зло, но можем да изберем да не се съгласяваме с него, можем да кажем „Не“, можем да кажем „Отказвам“, можем да кажем „Избирам светлината“, и тогава злото се оттегля, защото не може да завладее някой, който не е съгласен с него, и затова злото бяга от добрата душа, но се прилепва към злата, и затова трябва да направим душата си такава, че злото да бяга, да има молитва в дома ни, да има Бог в сърцата ни, да има светлина в мислите ни, защото злото не може да влезе без нашето съгласие, и ако просто откажем, то няма власт над нас.