Кой би могъл да микрочипира мамут преди 700 000 години? Устройство, направено от лопатката на древното животно

В канадската територия Юкон група изследователи проведоха работа във вечно замръзналата земя, където пластовете лед съхраняват фосили, датиращи отпреди 700 000 години, в състояние, което позволява на съвременната наука да надникне в биологията на същества, живели в епохи, недостъпни за човешката памет. Тези земи са известни с това, че съдържат едни от най-древните фосили, запазени в дълбоко замразени условия, което прави територията Юкон изключително богат регион в палеонтологията, където годишно се откриват стотици добре запазени трупове на древни животни, позволяващи лабораторен анализ на неразложени екземпляри от десетки представители на праисторическата фауна. През 2018 г. експедиция, водена от Лиъм Уоли, откри мумия на мамут, вероятно останала на повърхността известно време след смъртта си при минусови температури, което изследователите заключили по следите от зъби от хищници или мършояди, но без признаци на разлагане, докато животното лежало замръзнало на леда, а мършояди се разхождали наблизо. Проби от тялото му били доставени в лаборатория в Уайтхорс, най-големият град в Юкон, където изследователите успели да възстановят кръвта на мамута, както и тъканни и органни клетки в почти перфектно състояние, което макар да е недостатъчно за възстановяване на популацията на мамутите, е изключително важно за бъдещи опити за клониране, ако науката достигне до технология, способна да използва този биоматериал. Статията е провокирана от резултатите от по-нататъшно изследване на трупа на мамута, който както е обичайно в подобни случаи бил подложен на рентгеново изследване, за което оборудването и помещението трябвало да бъдат пригодени за работа на срези, тъй като огромните размери на съществото не позволявали стандартно сканиране, а отделни области на тялото били облъчвани последователно, което позволило да се установи, че животното не е имало фрактури по време на смъртта си, е можело да се движи свободно и е било зрял екземпляр в разцвета на силите си. В крайна сметка се оказало, че в лопатката на животното се намира странно чуждо тяло, приличащо на метална шайба, около половината от размера на костта, което било внимателно извадено от слоновата кост чрез операция, след което трупът бил замразен отново и съхранен в специално хранилище, а изследването на предмета започнало с цел да се определи естеството на това чуждо тяло. Оборудването в Уайтхорс не било достатъчно прецизно, затова артефактът бил транспортиран в друга лаборатория, където било установено, че устройството е високотехнологично и е функционирало неизправно, като съдържа електроника, изградена на неизвестен принцип, което поставило специалистите пред задача да определят как би могло да работи подобно устройство, след като проводниците, микросхемите и корпусът му съдържат сложен набор от минерали и метали, включително редкоземни елементи, които не се срещат в природата в подобна комбинация. Присъдата изненадала дори опитни изследователи, тъй като обектът бил устройство с неизвестен произход, заобиколено от костна тъкан, която трябвало да бъде повредена при отстраняването, което означава, че устройството е било имплантирано в лопатката на съществото, докато то е било живо, и е функционирало поне две години, което подкрепя версията, че мамутът е бил част от експеримент, при който устройството е било имплантирано за проследяване или за получаване на информация за жизнените му показатели. Устройството дало дефект след излагане на вечна замръзналост, а опитите да бъде включено и използвано били неуспешни, което не попречило на изследователите да анализират състава му и да установят, че то съдържа комбинация от материали, която не може да бъде произведена от древни племена, нито от известни земни цивилизации, което поставя въпроса кой би могъл да създаде нещо подобно преди стотици хиляди години. Изводът е очевиден: или устройството представлява продукт на непозната цивилизация на Земята, за която науката няма сведения, или отговорът трябва да се търси отвъд нашата планета, тъй като древните племена не са могли да използват подобни технологии във формата, описана от академичната наука, а самото наличие на такъв артефакт в костта на мамут от Юкон подсказва, че историята на Земята може да съдържа епизоди, които не са записани в човешката хронология.