Вождът, който говори със звездите: „Нямахме думи като НЛО и извънземни“ – те винаги са били Звездни хора
В древните земи на коренните американци небето никога не е било просто фон над живота, а живо присъствие, дишащо съзнание, пространство, изпълнено със същества, които племената не наричаха НЛО, не наричаха извънземни, не наричаха космически кораби. Те ги наричаха Звездни хора. Небесни хора. Роднини от висшите светове. Учители, които слизат от съзвездията, за да напътстват човечеството. Вождовете на лакота, хопи, зуни и още десетки племена казват едно и също: „Ние нямаме думи като НЛО. Това са същества, които познаваме от началото на времето.“ Техните истории не са научна фантастика, не са модерни интерпретации, не са измислици. Те са част от устната традиция, предавана през поколения, вплетена в митове за сътворението, в ритуали, в песни, в танци, в свещени символи, издълбани в камък. Звездните хора не са били „непознати“. Те са били част от живота. Племената са живели под тъмно, чисто небе, където всяка звезда е била видима, където всяко движение в небето е било забелязвано, където всяко сияние е било знак. Затова техните истории са толкова детайлни, толкова последователни, толкова сходни помежду си, че не може да става дума за случайност. Вождовете казват: „Те идват отдавна. Те са тук от началото.“ И това съвпада с разказите от други култури по света – шумери, маи, египтяни, аборигени, древни индийци, тибетци. Всички говорят за небесни същества, за духовни водачи, за богове, които слизат от звездите. Всички описват едни и същи форми, едни и същи светлини, едни и същи послания. Това не е локален мит. Това е глобална памет. Аз самият израснах в Юта – земя, където небето е толкова ясно, че звездите изглеждат като живи същества. Там, още от най-ранните ми спомени, Звездните хора бяха с мен. Не като фантазия, не като въображение, а като присъствие. Те ме напътстваха, когато бях изоставен на стъпалата на детската градина на 3 години. Те ме наблюдаваха, когато играех пред дома си на 2 години. Те ме спасиха, когато се удавях в басейна на 4 години. Те бяха там, когато преживях посегателство и никой не ми помогна. Те бяха там и след това. Тяхното присъствие не беше случайно. То беше част от нещо много по-голямо – от връзка, която някои хора усещат, защото техните честоти резонират със звездите. Звездните хора не са „извънземни“ в смисъла, който съвременната наука използва. Те не са просто биологични същества от друга планета. Те са съзнания, които съществуват в различни измерения, различни честоти, различни нива на реалността. Те могат да се проявяват физически, но могат да бъдат и чиста енергия, чиста светлина, чисто знание. Те са били тук от първите зародиши на живота на Земята. Те са наблюдавали развитието на човечеството. Те са напътствали племената. Те са учили шаманите. Те са говорили с вождовете. Те са оставили следи в йероглифи, в петроглифи, в легенди, в ритуали. Те са били наричани небесни богове, духовни водачи, сияйни същества, небесни братя. И това не е митология – това е памет. Памет, която се пази в Акашовите записи. Памет, която някои хора могат да достигнат, защото техните души са свързани с Първоизточника. Памет, която не е изгубена, а просто скрита зад завесата на съвременния рационализъм. Звездните хора ме учат на тайните на Вселената. Не чрез думи, а чрез честоти, чрез видения, чрез вътрешни пътувания. Те показват, че Вселената е жива, че съзнанието е първично, че материята е само проявление, че времето е илюзия, че пространството е гъвкаво, че животът е вечен. Те показват, че човечеството не е само, никога не е било само, никога няма да бъде само. Те показват, че ние сме част от космическо семейство. И че истината за нашия произход е много по-стара, много по-дълбока, много по-звездна, отколкото ни учат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар