Загадката на съвременния Титанобоа: Тайните архиви на конкистадорите, доклади от експедиции и разкази на очевидци

Тайните архиви на главната библиотека в Мадрид съдържат 100 писмени документа от времето на конкистадорите, в които писари и хронисти са придружавали европейския военен контингент, като някои са описвали само действията на гарнизона си, докато други са включвали подробни доклади за околния свят, включващ непознати растения, екзотични птици и гигантски животни, а понякога разказът е включвал и детайлни описания на руини на местните жители, с които са общували в опит да запазят информация за тяхната култура поне на хартия. Например, един такъв изключителен текст разкрива подробности за драматична битка с дракон, като става ясно, че това не е крилато фантастично същество, а хронистът използва този термин, за да опише многометрова змия с гигантски размери и толкова огромен апетит, че е успяла да погълне цял кон.Войниците влязоха в отчаян бой и няколко от тях бяха тежко ранени, когато многометровата змия се уви около техните тела с непобедима мощ, като дори металната броня, която пожертваните конкистадори носеха и която по принцип можеше да издържи на удар от копие или легендарен индиански меч с остри като бръснач обсидианови вложки, не успя да ги защити, но след ожесточена борба експедиционният екип все пак успя да победи змията, защото в непрекъснат двубой един на един никой нямаше абсолютно никакъв шанс срещу такъв праисторически гигант. За съжаление, точната дължина на екземпляра не е била уточнена в цифри, но като се има предвид нейното невероятно постижение да погълне цял кон, напълно логично е да се предположи, че змията е била дълга над 10 метра, а може би дори много по-голяма, което кара съвременните учени да отбелязват, че макар науката днес да не познава жив вид, способен да погълне кон, този случай от времето на конкистадорите убедително предполага, че такива колосални същества наистина могат да обитават непроходимите тропически джунгли като нещо реално и живо, наподобяващо митичния титанобоа, което по необясним начин е успяло да оцелее до наши дни. През 18 век смели италиански изследователи, водени от опитния пътешественик Кристофоро Росини, организираха мащабна научна експедиция в дълбоките тропически гори на Амазонка, по време на която те откриха над 30 нови вида растения и подобен брой разнообразни живи обитатели, включително насекоми и земноводни, но най-интересното и шокиращо откритие се отнасяло до местните туземни племена и техния бит. Стигайки до едно отдалечено село, Кристофър се опитал да установи мирен контакт с местните жители, които се оказаха в изключително добро настроение и поканиха европейските гости на тържествено пиршество, което обаче се оказа пряко свързано с успешно завършилия им лов на гигантска змия. Когато италианците пристигнаха на мястото на угощението, чудовищното влечуго вече беше частично заклано и обработено, но дори само суровата и останала неизядена част от него достигаше внушителните 9 метра дължина, от което по проста математическа логика става ясно, че крайната дължина на живата змия е могла лесно да надхвърли 10 или дори 12 метра. Въпреки тежката езикова бариера, местният племенен водач показа на изследователите забележителна и уникална колекция от 3 гигантски змийски люспи, чиито размери бяха съответно 7 сантиметра, 9 сантиметра и 10.5 сантиметра, докато люспите на самия екземпляр, използван за днешното пиршество, бяха едва 6.5 сантиметра. Росини и неговите учени колеги стигнаха до логичното заключение, че реалните собственици на тези огромни колекционерски люспи може би са били поне 2 пъти по-масивни и гигантски от последния уловен екземпляр. Друг документално засвидетелстван инцидент, свързан с появата на гигантски амазонски змии, се е случил през 1891 година, когато немски изследователски екип, ръководен от авторитетния експерт Еберл Хорс, се натъкна на мъртва змия дълбоко в джунглата, като тя беше изключително лесна за откриване и забелязване поради силната, остра и непоносима миризма на разпад, която се носеше из околността. Европейските експерти внимателно оценили намереното влечуго на дължина до 13 метра, което представлява много впечатляващ и стряскащ екземпляр дори по днешните модерни научни стандарти.Докато изброените гигантски видове са били описвани предимно в предишни исторически векове, изключителни срещи с тях са били регистрирани и през 20 век, като например през 1955 година, докато плавали с кораб по великата река Амазонка, пътниците и самият капитан на круизен плавателен съд забелязаха внезапно и силно вълнение във водата на едва 50 метра от борда. Първоначално те си помислиха, че това може да са няколко големи речни риби, но когато грамадната змийска глава се издигна високо над водната повърхност, те видяха змийска муцуна с размери, напълно сравними с торса на възрастен човек. Като се имат предвид мощните вълнички по повърхността на реката и огромните фрагменти от змийското тяло, които се издигаха високо над водата, този конкретен екземпляр е бил значително по-дълъг от палубата на целия плаващ кораб, макар че в този момент никой нямаше куража да прави точни измервания, тъй като човешкият страх си има своите разумни граници. Въпреки това, според множество различни исторически и съвременни източници, колосални влечуги са били наблюдавани в непосредствена близост до водите на Амазонка многократно и систематично. Логичният въпрос, който изниква пред всеки изследовател, е с какво точно би могла да се храни толкова гигантска змия в естествената си среда, но отговорът се крие в невероятното биоразнообразие на региона, където има пълно изобилие от храна под формата на ягуари, тапири, капибари и гигантски речни видри, които често идват на водопой до брега. Дивите племенни хора, обитаващи джунглата, също теоретично могат да бъдат част от менюто на такова чудовище, докато огромни риби като 300 килограмовата арапайма също се срещат в изобилие във водите на голямата река, наред с факта, че тези гигантски змии без проблем могат да се хранят и с опасни черни каймани, което доказва наличието на неограничени хранителни ресурси дори за най-ненаситните хищници. Основният проблем пред съвременната наука остава фактът, че академичната общност все още няма официални и напълно неоспорими физически доказателства за съществуването на живи змии, чиято дължина да надвишава 10 или 12 метра, но въпреки това огромният обем от исторически свидетелства, архивни доклади и разкази на очевидци от различни епохи показва, че възможността за съществуването на истински гиганти в тайните дълбочини на амазонската джунгла никога не трябва да бъде изключвана с лека ръка.