ОТПЕЧАТЪКЪТ НА СЪЗДАТЕЛЯ: ШВЕЙЦАРСКИЯТ АНТРОПОЛОГ ХЕРМАН РАУФ И ТАЙНАТА НА 68-ТЕ ИЗВЪНЗЕМНИ ГЕНА В ДНК-ТО НА КРОМАНЬОНЦИТЕ

Швейцарският антрополог Херман Рауф обединява десетки учени и изследователи, за да оспорят фундаменталната теория за еволюцията, като той твърдо вярва, че интелигентни същества като хората не биха могли да се появят по изцяло естествен път без известни корекции и изкуствена намеса от външен източник, като на въпроса кой точно стои зад това вероятно е невъзможно да се отговори еднозначно, тъй като едни ще кажат, че Бог ни е създал по свой образ, докато други ще твърдят, че интелигентни извънземни са участвали в създаването ни, макар основната цел на екипа да е да се определи дали хората са създадени изкуствено или са еволюирали. За да отговори на този завладяващ въпрос, Рауф сформира специализиран екип от учени, стартирайки най-мащабното проучване в живота си не като изследва съвременния човешки геном, а като подхожда към проблема отдалеч и щателно изследва генома на човешки прародител, живял в Централна Европа преди приблизително 320000 години. Експертите заключават, че този древен геном напълно отговаря на критериите за сухоземен организъм, което означава, че гените, съдържащи се в него, могат да бъдат открити и в други биологични видове на Земята, като е установена логическа верига, позволяваща да се определи как специфичен набор от гени се предава от вид на вид, като някои от тях са мутирали и променяли функциите си, но основата се крие в геномите на по-примитивни форми на живот, разкривайки при анализ гени от свине, маймуни, брези и много други видове. Въз основа на това Херман Рауф и колегите му целенасочено търсят гени, които не се срещат в никой друг организъм на Земята, като такива не са открити в предшественика от Централна Европа преди 320000 години, след което изследват неандерталец, живял в Италия преди 90000 години, който вече имал различен генен набор, но дължащ се на стандартни мутации от поколение на поколение без външна намеса. След това екипът използва като основа генома на човешки прародител, живял във Франция преди 55000 години, където картината била същата с малки несъответствия без нищо необичайно, но накрая получават генома на кроманьонец, живял в Турция преди 37000 години, при който картината била драстично различна от всичко, с което учените се били сблъсквали преди това. Херман Рауф официално обявява откриването на 68 гена, неизвестни досега у човешките предци, като консултациите с глобални генни банки не успяват да идентифицират никакви генетични съвпадения, което предполага, че човешките предци преди появата на кроманьонците са притежавали набор от добре разбрани гени, наследени от по-примитивни форми по време на еволюцията, докато кроманьонският човек е усвоил значителен брой гени от напълно неизвестен източник, които не се притежават от нито известни растения, нито известни животни, нито различни човешки предци. Нещо повече, Херман Рауф категорично изключва възможността те да са били така наречените композитни гени, при които чрез мутация няколко гена се трансформират в мутаген, комбинирайки свойствата си, тъй като такива гени лесно се идентифицират по специалните маркери, които генетиците използват за точно разпознаване. Възниква логичният и сложен въпрос как биха могли да попаднат тези гени в телата им, ако прародителят на кроманьонците не е могъл да взаимодейства с вид, притежаващ ги в естествената среда, като екипът тества различни хипотези и стига до извода, че от генетична гледна точка те не могат да се появят от нищото, а или са въведени чрез създаване на потомство от носител на тези гени, или чрез изкуствена намеса и генно инженерство. Разбира се, съществува теоретична възможност непознат на науката клон от човешкия произход да е предал генетичния си материал, но за това би трябвало да бъдат открити скелетни останки, които засега липсват. Херман Рауф дава на това откритие доста закачливо име, а именно извънземни гени, чието влияние според антрополога е било решаващо и дълбоко, правейки хората по-напреднали и давайки им интелектуално предимство пред всички останали видове с ниво на знания и способности, по-високо от всякога. Изглежда сякаш някакво високоеволюирано същество е посетило планетата преди десетки хиляди години и, подбирайки най-обещаващите индивиди, е вложило в тях своите гени, което е ускорило развитието им и им е позволило да се превърнат в доминираща сила на Земята, обяснявайки напълно появата на тези непознати за науката гени у кроманьонския човек.