СТРАШНИ истории от БЪЛГАРИЯ за ПРОКЪЛНАТИ КЪЩИ и ЗЛИ ДУХОВЕ! НЕ ГЛЕДАЙТЕ НОЩЕМ САМИ! (част 9)

 В поредния зловещ епизод от популярната поредица за страшни истории от България, посветен на прокълнатите къщи, злите духове и необяснимите явления, които се скриват зад обичайната фасада на ежедневието ни, създателите ни потапят в дълбините на мрака, където най-големият ужас не се крие в измислените чудовища от приказките, а в спомените, които реални хора носят в съзнанието си до края на своите дни. Първата стряскаща история в този 9-ти епизод ни връща в детските години на една жена, която тогава била едва във 2-ри или 3-ти клас и както всяко друго безгрижно дете се забавлявала пред блока след завръщането си от училище заедно с 4 свои съученички. В даден момент тя решила, че е време да се прибира у дома, но точно преди да тръгне, една от приятелките я хванала за ръка, стъписана от страх, и ѝ казала да изчака да мине човекът, който изглеждал много странно и зловещо. Когато се обърнала, тя видяла своя съсед – висок, крайно слаб, блед и леко прегърбен мъж, който носел най-обикновена кофа с боклук към контейнера пред входа, изхвърлил го и продължил пътя си, изглеждайки напълно нормално на пръв поглед. Само че след около час, когато момичето най-накрая се решило да влезе във входа на своя блок, кръвта му буквално замръзнала в жилите, защото на стъклената врата висял официален смъртен некролог на същия този съсед, при това с надпис, гласящ 40 дни без него, което означавало, че мъжът е починал месеци преди това. Поразена от ужас и паника, тя изтичала вкъщи с писъци и сълзи, след което се обадила на приятелката си, която първоначално отказвала да повярва на безумната новина, но след настоятелни молби все пак слязла долу, видяла некролога с очите си, разплакала се и оттогава никога повече не пожелала да говори за случилото се. Години по-късно, когато двете случайно се засекли като пораснали жени, разказвачката попитала дали помни онази зловеща случка с некролога, а другата я погледнала с празни, насълзени от ужас очи и отговорила лаконично, че няма спомен за това, доказвайки че най-страшното в паранормалните истории не е самото събитие, а дълбокият човешки инстинкт да изтриеш от паметта си всичко, което надхвърля границите на нормалната реалност и те сблъсква лице в лице с отвъдния свят.