УМИШЛЕНИТЕ ЕПИДЕМИИ, БИОЛОГИЧНАТА ВОЙНА И СКРИТАТА ИСТОРИЯ НА НАСОЧЕНОТО НАМАЛЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

През цялата история цели популации са били погубвани от епидемии, които са помитали държави, унищожавали са общности и са отнемали живота на милиони хора. Тези катастрофи обикновено се помнят като трагични събития от медицинско естество, но съществува и друг аспект от тяхната история, който заслужава внимание – умишленото използване на болести като оръжие срещу човешките популации. Възможността някои епидемии да са били предизвикани нарочно с цел намаляване на населението е тема, която разгледах в първата си книга – Tesla & The Cabbage Patch Kids – и по-конкретно във връзка с унищожаването на древни цивилизации и последващото възстановяване на обществото. Черната смърт опустошава Европа през 14-ти век, отнемайки живота на милиони и оставяйки цели градове и села в борба за оцеляване. В рамките на броени десетилетия изчезва близо половината от населението, а последващи епидемични вълни продължават да вземат жертви в продължение на векове. Огромните човешки загуби преобразяват европейското общество, оказвайки влияние върху поземлената собственост, земеделието, заетостта и баланса на силите между обикновените хора и управляващите ги. В периода между 1347 и 1353 г. Черната смърт помита Европа, убивайки между 25 и 50 милиона души, макар историческите оценки да варират значително. Градове биват изоставени, земеделските земи остават необработени, търговията колабира, а цели фамилни родове изчезват от запазените летописи. Последиците надхвърлят далеч рамките на самата смъртност, променяйки собствеността върху имотите, наличието на работна ръка и отношенията между обикновените хора и властващите над тях. Един особено тревожен епизод се разиграва по време на обсадата на Кафа – търговски град на Кримския полуостров – през 1346 г. Италианският летописец Габриеле де Муси описва как обсаждащите монголски войски умишлено изстрелват с катапулти заразени с чума трупове над градските стени, надявайки се да разпространят смърт сред жителите. Макар този разказ да не дава отговор на въпроса как точно е започнала мащабната пандемия, той представлява ранен исторически пример за умишлено използване на болест като средство за водене на война. Епидемиите продължават дълго след 14-ти век, като опустошителни зарази периодично поразяват европейските градове през следващите 300 години. Лондон преживява своята голяма чума през 1665 г., когато загиват около 100 000 души, преди епидемията най-накрая да отшуми. През 1720 г. Марсилия преживява поредната катастрофа, като броят на жертвите в града и околния регион през следващите години надхвърля 100 000 души. Всяко от тези бедствия съсипва общности, които вече са преживели поколения наред войни, религиозни конфликти, икономически трудности и политически сътресения. Особено интересна за мен е съдбата на оцелялото население след тези огромни човешки загуби. Собствеността върху земята се променя, работната ръка се превръща в ценен ресурс, а властите въвеждат все по-подробни мерки за регулиране на придвижването, заетостта и общественото поведение.Освен това болестите предоставят на властите извънредни правомощия, включително възможността да изолират общности, да затварят предприятия и да ограничават пътуванията в цели региони. Умишленото разпространение на болести не се ограничава само до сведения от Средновековието, тъй като документирани случаи се наблюдават и през по-късни векове. През 1763 г., по време на конфликтите между британските сили и общностите на коренното население на Америка, на представители на местните жители във Форт Пит умишлено са предоставени заразени одеяла и носна кърпа. В кореспонденция между генерал Джефри Амхърст и полковник Хенри Буке също се обсъжда използването на едра шарка срещу коренното население, което показва, че биологичното заразяване се е разглеждало като средство за унищожаване на врага без конвенционални военни действия. 

През 20-ти век се появяват значително по-усъвършенствани програми, включително дейността на печално известния японски отряд 731 по време на 2-рата световна война. Действайки в окупиран Китай, изследователите експериментират с чума, холера, антракс и други биологични агенти, като същевременно извършват ужасяващи опити върху пленници. Японските сили също така умишлено разпръскват заразени бълхи над китайски селища, включително над Нинбо през 1940 г., което предизвиква епидемии сред цивилното население, разполагащо с минимална защита срещу болестта. Тези операции показват, че правителствата не само са обмисляли биологична война, но и реално са използвали инфекциозни агенти срещу цивилното население. Създаването на лаборатории, способни да култивират, концентрират и разпространяват опасни организми, разкрива възможности, които предишните поколения едва ли са могли да си представят. След като подобни способности стават реалност, разграничаването между естествено възникнала епидемия, лабораторен инцидент и умишлена атака се превръща във важен обект на разследване. Друг обезпокоителен случай се разиграва в Свердловск в СССР през април 1979 г., когато епидемия от антракс отнема живота на десетки хора. Първоначално властите отдават смъртните случаи на консумация на заразено месо, но последващи разследвания установяват, че източникът на заразата е случайно изпускане на патогени от военен обект за биологични оръжия. В продължение на години на семействата е отказано пълно обяснение за случилото се, което илюстрира как правителствата могат да укриват критична информация за опасни дейности, свързани с биологични агенти. Конвенцията за биологичните оръжия е открита за подписване през 1972 г., като изрично забранява разработването, производството и складирането на биологични и токсични оръжия. Самото съществуване на такова международно споразумение потвърждава, че биологичната война се е превърнала в достатъчно сериозен проблем, налагащ въвеждането на ограничения между държавите.Въпреки това конвенцията не може да гарантира, че всяка тайна програма ще бъде прекратена или че всяко правителство ще разкрие дейността си. Темата за намаляването на населението също многократно е присъствала в политическите и икономическите дискусии, макар че предложенията, засягащи раждаемостта и демографския прираст, се различават съществено от умишленото изтребление на съществуващи общности. Когато разглеждаме историята на чумните епидемии, по-тревожен е въпросът дали онези, които се стремят към териториално разширение, политическо господство или контрол над ценни ресурси, биха могли да възприемат големите групи от населението като пречка пред целите си. Вече разполагаме с исторически примери, показващи, че някои военни ръководители са били готови да използват болести, за да ликвидират общности, които са смятали за свои врагове. Последиците от масовата смъртност също така са тясно свързани с моите изследвания върху Тартария и огромните промени, настъпили през 18-ти и 20-ти век. В книгата си Tesla & The Cabbage Patch Kids разглеждам разрушаването на Стария свят, изчезването на цели групи от населението, разрастването на институциите и необичайните програми, свързани със сираците, бебетата и повторното заселване на градовете.

 За да разберем тези процеси, трябва да проучим не само как са загивали хората, но и как впоследствие са се реорганизирали обществата и кой е поел контрола върху оцелялата инфраструктура. Биологичната война и умишленото намаляване на населението имат много по-дълга история, отколкото мнозина предполагат – от примитивни методи за разпространение на зарази до сложни военни изследователски програми. Историческите данни потвърждават, че хора умишлено са заразявали други хора, провеждали са тайни експерименти и са крили от обществеността случаи с фатален изход. Това превръща произхода на големите епидемии, дейността на биологичните лаборатории и решенията на властта в основателни теми за по-нататъшно разследване. Население, уплашено от перспективата за смърт, може да бъде убедено да приеме ограничения и да се откаже от свободи, които иначе биха срещнали сериозна съпротива. В хода на историята извънредните ситуации често са променяли отношенията между правителствата и обикновените граждани, като понякога са водили до създаването на трайни институции и правомощия, запазващи се дълго след отминаването на непосредствената опасност. Тази връзка между страха, подчинението и политическия контрол е от съществено значение за разбирането на това как болестите могат да повлияят на една цивилизация отвъд прекия брой на жертвите. За всеки, който се интересува от връзките между историческите катастрофи, Тартария, демографските загуби и възстановяването на Стария свят, тези теми са важна част от настоящата книга. Тя разглежда произхода на Тартария, нейната архитектура и технологии, събитията около нейното унищожаване, както и необичайните методи за повторно заселване, последвали тези събития. Епидемиите несъмнено са отнели живота на милиони, но документираната история на биологичната война доказва, че умишленото заразяване понякога е било използвано за унищожаване на човешки популации. Въпросът дали конкретни исторически пандемии са били умишлено предизвикани остава отделна тема, изискваща доказателства за техния произход и обстоятелствата около разпространението им. Разбирането на това кой е разполагал със средствата за разпространение на болести, какви са били целите им и как са се променили обществата след това, е от ключово значение за проучването на възможността за умишлено намаляване на населението.

 Ако желаете да научите повече за работата ми, да прочетете публикациите в блога ми или да закупите екземпляри от книгите ми с автограф, моля, посетете уебсайта ми. 4-те ми заглавия са налични и в Amazon, включително във форматите Kindle и Audible!

С най-добри пожелания,

Гай

Гай Андерсън – автор