Колкото е по-беден вътрешния свят на човека, толкова по-лесно се контролира

    Робско съзнание
    Колкото е по-беден вътрешния свят на човека, толкова по-лесно се внедряват в него контролирани образи. Затова, манипулаторите са заинтересовани, вътрешния свят на потребителите да бъде колкото се може по-сив и примитивен.
    За пълния контрол е необходимо да бъде унищожена способността на човека да мисли самостоятелно. Ефективен метод за подтискане на мисловните способности е постоянното запълване на съзнанието със силно действащи и ярки образи на насилие, секс, ярки картини, гръмки звуци, мяркащи се изображения.
    Използва се също и метода за създаването на огромен поток от информационен шум, в който човека губи ориентир и се хваща за често повтарящи се образи.
    Излишъкът от информация, основно с незначителна ценност, претоварва съзнанието и подсъзнанието на човека с огромен набор случайни, слабо свързани, често противоречиви факти, митове, представи, образи, създаващи илюзия за разбиране и парализиращи способността за самостоятелно мислене.
    Човек, който не се замисля над въпросите, се намира в купища информационен боклук, който е натъпкан в съзнанието му, готови шаблони от отговори, чужди мисли, които смята за свои. Това създава такава стена от «убедено разбиране», която не може да бъде пробита с никаква логика.
    В такъв вихър на диви потребителски страсти, не може да съществува литература и изкуство, които да имат високи ценности. В оглушаващия рев и грохот на всевъзможна «метална музика», в истеричните вопли на «певците», са заглъхнали, умрели са благородните звуци на истинската музика.
    Насилието, жестокостта и секса, окупирали телевизиите, са убили изкуство на театъра и киното. Американското кино е престанало отдавна да бъде изкуство. Вече е само «кинотехника» и компютърни ефекти. Обществото е слязло до нивото на грубите зрелища на древния Рим.
    На такова общество вече не са интересни духовните и социални ценности. Маса потребители не се интересуват повече от политика, от икономика, от култура, търсят само жадно нови развлечения и удоволствия.
    Стопаните на капитала не се страхуват повече от разпространението на социалистическите идеи. Преобладаващата част от населението се е превърнала в стадо похотливи животни. Сходни процеси, макар и смекчени в остатъци от християнска форма, са в ход и в Западна Европа.
    Призивите на СМИ да се «взема от живота всичко» ориентират твърдо към материалните блага, към нисши животински удоволствия. Ако главното в живота са удоволствията и парите, с които се купуват удоволствия, тогава вярата във високото предназначение на човека е остаряло заблуждение.
    През 60-те – 70-те години, западната младеж от средната и богатата класа, под лозунга «живеем един път, прави, каквото искаш», се понесе във вихъра на «удоволствията». Секса се допълва с масовото разпространение на всевъзможни наркотици. Използването на марихуана е толкова обичайно, че е престанала да се разглежда като наркотик.
    Когато секса, алкохола и наркотиците започнат да омръзват, потребителите искат нови усещания. И телевизията им подхвърля нови «удоволствия» от съзерцаването на грубо физическо насилие.
    Създадените от Швайценегер, Сталон и другим «майстори на телекрана», «киногерои» направиха култа към насилието нова мода. Потоци от кръв, град от куршуми и юмручни крушета са станали любимото зрелище на «цивилизованите» потребители. Такова пристрастие към кървавото насилие е имало в древния Рим, в епохата на упадък…
    Постоянното насилие над съзнанието води до рязко свиване на вътрешния свят, както при отделния човек, така и при цялото общество, което се ограничава с ограничен кръг стоки и телеканалите, които безкрайно рекламират същите тези стоки.
    Потребителското общество носи в себе си «вграден механизъм за деградация», създаваните с векове културни и духовни ценности просто се избутват, като се заменят с управлявани образи на стоки и стереотипно поведение. В съзнанието остават само стоките и заложените от природата инстинкти.
Пълният контрол на системата от образи и удържането на човека в нея, създава робско съзнание. В потребителското общество, насилие над съзнанието се извършва постоянно, корпорациите използват дяволски методи във войната за подчинение на човешкото съзнание, но при това се стараят да изглеждат «ангели». Тази война води до деградация в съзнанието, както при отделните хора, така и на обществото като цяло.
    Съвременната телевизия ускорява процеса на деградация. Всички канали се стремят да повишат рейтинга си (рейтингите се определят от западните агенции изключително за показване на негатив и пошлост), т.е. увеличават числото на хората, които гледат този канал.
    Друг вграден механизъм за деградация е ориентиране към удоволствията. При това всички потребности се свеждат до удовлетворението на биологическите инстинкти – храна, секс, зрелища. Така е било в древен Рим, така е и сега.
    А именно от такова население са заинтересовани най-много собствениците на корпорации, за които е важна само печалбата. Понеже получаването на доходи е несъвместимо с нравствеността, значителна част от «елита» се състои от най-«извънморални» (термин на Сорос) хора. Какво представлява състраданието, съвестта, справедливостта, те не го разбират.
    Такива понятия са им недостъпни, понеже в продължение на векове са култивирали противоположни чувства. Това вече не са хора, а роботи, запрограмирани само за печалба, да печелят пари, да правят пари.
    Всичките тези процеси на деградация са се продавали и се продават в ярките «опаковки» на «постиндустриалното общество», на «информационното общество» и така нататък.
    Способността да се мисли, се развива с възпитанието и образованието на децата. В западната история е имало кратък период, когато «стопаните на света», изплашени от съветските спътници, се хвърлиха да развиват образованието в страните си. Но този период бе много кратък.
    За ефективен контрол над съзнанието, истинското образование трябва да се унищожи. По-способните деца трябва да се вкарат в дълбока и тясна специализация и да са само специалисти в своята област. Под мощното въздействие на телевизия и реклама, мислещото съзнание се трансформира в потребителско. Развитието на ума спира.
    Разрушаването на семейството
    Психологическата атака се провежда със същите връзки и положително оцветени образи, които са заложени на ниво инстинкти и затова поддаващи се най-трудно на манипулация. Като пример, може да се вземе привързаността към семейството, желанието за деца, стремеж за общуване, състраданието.
    За да ги подтиснат, се използва силно непрекъснато въздействие, за да ги изместят — желанието за стоки и пари, човешкото съзнание се подлага постоянно на насилие.
    Задръстването на човешкото съзнание с образи на стоки, с мисли за стоки, измества образите на хората, в това число и на членове от семейството. А хората от разрушени и проблемни семейства се привързват лесно към стоки, пари, престиж.
    Естественото женско желание за деца, корпорациите се опитват да го заменят с желание на контролираните от тях стоки и развлечения. «Независимите» и «самостоятелни» жени се опитват да ги превърнат в неудържими потребители, които трябва да се конкурират с мъжете в борбата за работните места.
    В същото време се появиха и бяха широко рекламирани противозачатъчни таблетки, правещи жената временно безплодна. Разюзданата сексуална пропаганда по телевизията и липсата на притеснение от забременяване, предизвикаха взрив от разврат и падане на раждаемостта.
    Всичко това, разбира се, разрушава семейството, защото семейните ценности са заменени с желание за максимално сексуално удоволствие. Хората не искат повече деца, отказват да продължават живота. Населението на «цивилизованите» страни измира сред материално благоденствие.
    В «процъфтяващите» градове и страни, милиони хора от бялата раса не са имали, нямат и не искат да имат деца. Мнозина са загубили желание за това. Загубена е волята за продължение на рода. В разцвета на технологическото могъщество, в потребителската цивилизация са заложени семената на нейната гибел.
    Виртуалният свят
Анализа на образите, чрез които рекламата вкарва стоките в човешкото съзнание, показва добре, какво е действително ценно за човека – това са хората, децата, природата, растения, животни. Но потребителите се отделят от тези естествени потребности.
    Като замяна на естествените живи образи, контролиращите марки създават напълно управлявам виртуален свят. Потребителя вижда един и същи бренд във всички основни телевизионни канали, в Интернет, на рекламните бордове, в списания и вестници.
    Телевизията се стреми да завладее максимално съзнанието с виртуалния свят, да го изолира от външната реалност. Обема на спортните материали, на развлеченията, на музиката, на киното, забележимо превишават материалите за реалния живот на хората. Голяма помощ в това оказват контролираните «знаменитости».
    Изобретяването на компютърните игри дава възможност на потребителя да «влезе» във виртуалния свят, да се слее с един, предварително програмиран персонаж. Подрастващите прекарват повече време с компютърните игри, отколкото родителите им пред телевизора.
    Общуването с компютъра се свежда до натискането на няколко десетки клавиша. Но в компютърната игра се заличава границата между ставащото в реалния и във виртуалния свят. Сюжетите на повечето игри са изградени върху убийствата и всякакво друго насилие.
    Съвременният наемник, наиграл се на компютърни игри, вече не различава дали взривява бомба в игра-стимулатор или във истински самолет. В истинските прибори, както и във играта, не вижда своите реални жертви.
    Особеност на всички виртуални светове е тяхната безкрайна повтаряемост, празното обикаляне на съзнанието в кръг. Както и безкрайните спортни състезания, продължаващите с години сериали, безкрайни шоу-програми, компютърните игри, в които играещия натиска едни и същи клавиши, опитвайки се да направи нещо, малко по-бързо от предния път.
    За управлението на съзнанието всичко това е много удобно. Във виртуалния свят, този, който контролира съзнанието, има всичко. Може да променя всичко, което поиска, и както поиска.
    С появата и развитието на Интернет, където се създават сайтове от милиони хора, в известна степен се намалява въздействието за разлика от напълно контролираната телевизия и дава възможност за по-пълно и правдиво отразяване на света.
    Но и тук може да бъде намерено нещо полезно само от този, който търси и се стреми към самообразование, а не да се забавлява.