Призраци  в българските болници

Зловещите тайни на болничните привидения Къде има най-много привидения? В старите английски замъци, естествено, - ще кажете и ще бъдете прави, но само отчасти! Защо ли? Ами защото най-много привидения може да се срещнат не в далечна Англия, а в нашите морги, болници и даже родилни домове!

Случаят се разказва от трима студенти, които били на гости на бабата на единия и не повярвали на носещите се из градчето приказки за духове в градината на изоставената сграда на старата болница. Понеже били трима, а и в Студентските общежития в София викали духове и се нагледали на всякакви неща, решили да се направят на смелчаци.

Привидението се появило неочаквано. То се движело към ъгъла на болницата откъм страната на градината. Бяла дреха, като чаршаф, скривала цялото тяло: главата била наклонена напред и не било възможно да се разгледа изпод гънките на чаршафа. Привидението се движело съвсем безшумно и при движение се размърдвало – точно както на човек му се мърдат ръцете когато ходи – нещо подобно се движело и под чаршафа, но тези ръце били много къси и като че ли направо отрязани до лакътя.

Но най-ужасното било нещо друго. Когато студентите погледнали към долната част на тялото, видели, че я няма! Чаршафът се спускал на около 30 см от земята и под него нямало нищо – виждала се само тревата на земята.
Като стигнало на 2-3 метра до болничната стена, привидението бавно се обърнало и се насочило право срещу студентите.

Това било напълно достатъчно за да ги накара с викове да изскочат от беседката, да претичат набързо през градината и да излязат на оживената улица.

Вечерта на същия ден студентите отишли на дискотека в градския клуб и там местните им разказали множество истории за привидението, което живеело в градината. По техните думи, преди около седмица, бил погребан местен пенсионер, чиято смърт свързват с болничния призрак. Като тръгвал рано сутринта за гъби пенсионерът срещнал свой познат, с който си поговорили, бил си жив, здрав и дори весел. За да стигне гората, минал за напряко през болничната градина, където го и намерили – със сгърчено в ужас лице, умрял от разрив на сърцето. Всички твърдят, че е умрял от страх след като срещнал привидението.

В дискотеката било и още едно момче, което също като групата студенти, било виждало привидението. Завел гаджето си в градината и изведнъж се сблъскал лице в лице с привидението. Зарязал и гадже, и всичко, и хукнал да бяга през глава, даже се спънал и си счупил ръката. ...


Проклетото легло


В софийски родилен дом (избягваме името по понятни причини), при раждане, умряла жена. Случаят, сам по себе си е трагичен. Само, че този случай, както и всичко свързано с него и до ден днешен тревожи работещите в родилното отделение.

Всичко започнало с това, че на сестрата, която се доближила до бебето на умрялата, й станало лошо: завило й се свят, направо горяла. И от този момент, всеки един, който се опитвал да се доближи до новороденото, чувствал същото. Сред сестрите настъпила паника. Само една от тях се сетила в какво е работата: духът на умрялата майка не искал да се раздели с детенцето си и не можела да се примири с това, че някой друг ще го храни и повива...

Сестрата запалила свещ в отделението и започнала да чете молитви – нищо не помагало, като приближавала креватчето, все така усещала напрежение, световъртеж. Тогава момичето започнало да преговаря с душата на покойницата: дълго и търпеливо я молела да си тръгне за да могат да се погрижат за детето. Малко по малко духът се поддал на уговорките и след три дни престанал да напомня за себе си.

Подобни случаи съвсем не са рядкост. Работата е там, че след смъртта съзнанието на човека почти не се изменя. Някои от умрелите, които са били доста привързани към земния свят, към своите роднини и близки, понякога не могат и не искат да признаят, че вече нямат тяло и мястото им не е на земята. И се опитват все така да се месят в живота на живите, като им въздействат по всякакъв начин.

Тази история разказа Станислава – доста образован човек, без предразсъдъци и суеверия.

След като през 1998 г. завършила Медицинска Академия, тя и мъжът й, за късмет или не, но си намерили работа в родното място – провинциален град, някога със статут на окръжен. Стани започнала работа като акушер-гинеколог, а Петър – като терапевт в местната болница.

В родилното отделение, където работела Станислава, обикновено лежат не повече от пет жени. И ставали странни неща. Слухове за това имало отдавна. Жени, родили в отделението разказват, че понякога през нощта чували детски плач. Плач на новородено дете, приглушен и жален, който спирал също толкова неочаквано, колкото и започвал. Първоначално мислели, че плаче някое от новородените в отделението. Но когато сестрата отивала да ги нагледа – всички спели. Плачът се чувал даже и тогава, когато в отделението нямало деца.

Лоша слава имало и леглото до прозореца в стаята на родилките. Жените, които лежали на него винаги се застоявали в болницата и все имало някакви усложнения. Някои пациентки разказвали, че през нощта сънуват кошмари, все едно някой ги души. Една даже споделила, че първата нощ след раждането с събудила от хладен допир по босите крака. Жената подвила крака и се покрила по-плътно с одеялото. Изведнъж някой го дръпнал. Жената извикала. На виковете й се отзовала акушерката. Светнала лампата – нямало никой и нищо. Лекарите, естествено, не повярвали.

Когато Станислава започнала работа в отделението, нищо такова не се случвало. Но след известно време тя станала свидетелка на събития, от които се променили всичките й представи за живота.

Вечерта на 15 януари 1999 г. тя застъпила на смяна. Към полунощ полегнала на кушетката в детското. Внезапно я разбудил плач на дете. Станислава погледнала към децата – всички кротко спели в креватчетата. Тя пак си легнала и задрямала, но през сън пак чула плач на дете.

Станислава отворила очи и се вцепенила от ужас. До креватчето на едно от момченцата стояла непозната жена в дълга нощница и с дълги, разпуснати коси. Даже не можело да се каже, че стояла, защото краката й били на няколко сантиметра от пода, а около нея имало нещо като светещ ореол. Жената гледала детето. То изведнъж отново заплакало. Освен това Станислава чула, че някой тихо пее приспивна песничка. Призракът на жената пеел: Нани-на, нани-на.....и, колкото и да е странно, момченцето заспало.

Видението се обърнало с лице към Станислава, погледнало я и изведнъж като че ли се започнало да се разтапя във въздуха. Но през цялото време продължавало да гледа към Станислава, а чертите на лицето му бавно да се изтриват.

Станислава на никого не разказала за нощното преживяване. А и кой ли ще повярва?!.

Но, след около месец я извикали при родилка в едно от околните села. По някаква си причина една от жените – Невена, решила да ражда у дома, но баба й се изплашила и извикала линейка. Раждането преминало благополучно и се родило здраво момиченце. С Невена също всичко било наред.

След известно време Станислава отишла в същото село по друг повод. Там срещнала бабата на Невена и я попитала от любезност как са майката и бебето. От дума на дума бабата на Невена й разказала, че дъщеря й, майката на Невена умряла при раждане в болницата, където работела Станислава. Умряло и бебето –момченце. И именно това била причината Невена да не искала да стъпи в болницата, където са умрели майка й и братчето й. Бабата показала на Станислава снимка на умрялата си дъщеря. Като я погледнала – занемяла. Тя познала призрачната жена, която видяла през онази нощ в отделението. ...


Изгаряне на шията

През пролетта на 1990 г. В болницата на град Хрутфонтейн в Намибия настъпила паника. Появило се привидение. За цялата работа разбрали журналистите и в един от местните вестници се появило следното съобщение:
.
“Паниката в болницата започна когато две от болните, които се разхождали по среднощ, чули стъпки зад себе си. Обърнали се и се вкаменили: зад тях вървяла тяхна «колежка», която била умряла още през октомври. Жените с ужас избягали в приемния кабинет и там, от прозореца, отново видели призрака на покойната. На шията на една от болните се появил белег като от изгаряне, където привидението я било докоснало.

Масло в огъня налял и един от пациентите, който изведнъж изпаднал в истерия. Като дошъл на себе си съобщил, че е видял привидение като даже назовал името на загиналата. В същата болница се случили и други чудеса: неведома ръка отворила всички водопроводни кранове, прибирала хляба от масите и т.н. Наистина, в последните случаи призракът не бил заварен на местопрестъплението.”

А ето какво сензационно събитие се случи съвсем неотдавна в една германска болница. По време на операция умряла Карин Фишер. Болничният фотограф П. Валентин снимал хода на операцията на лента. Спрял камерата едва тогава, когато болничните монитори показали, че сърцето на Карен е спряло.

- Когато проявих лентата - разказва Валентин, - с учудване забелязах на последния негатив някаква размазана фигура, която се издига над масата в операционната. Направена била експертиза на фотографския материал.

Оказало се, че снимката била направена точно в момента на регистриране на смъртта на Карен Фишер. Не били открити следи от допълнителна обработка на фотографския материал.

Болничният фотограф има намерението да продължи своите експерименти по фотографиране на призраци. Той неизменно се появява в операционната когато там докарват пациенти с малки шансове за оцеляване! По този белег (появата на фотографа) болните съдят за това колко тежка операция им предстои.