ЗА  ЕЛФИТЕ  -  СТАНДАРТНИ  И  КЛАСИЧЕСКИ

Това е вероятно най-рано възникналата не-Класическа раса — дефинирана е повече от петдесет години преди Разделението; първите й „лястовички“ датират от още по-рано, от времето на първите аугментации. Създадена от поклонници на Толкиновото художествено наследство, по-късно е привлякла най-различни хора (не всички по елфически чисти). Отначало са се отличавали от Стандартните единствено по елементи на външността. По-продължителен живот, дори до безсмъртие, са били добавени по-късно, други усъвършенствания — още по-късно. Повечето от тези усъвършенствания се дължат на група Безтелесни, получили прякора „Айнури“, работила с и върху елфите. Сегашния си вид елфите са придобили окончателно около двеста години след Разделението.
Елфите се класифицират като специален вид Стандартни, но в някои отношения ги смятат за Аугментирани. Аугментациите им са изцяло биологични, и се предават по наследство. Сетивата, ловкостта и координацията им далеч превъзхождат не само човешките, но и тези на почти всички животни; имат допълнителни мозъчни зони и слоеве мозъчна кора, които им дават способности, еквивалентни в очите на Стандартните на описаното от Толкин (смята се, че елфите всъщност имат мозък на високо Аугментирани, на който само най-горното ниво, на личността, е ограничено до що-годе човешки еквивалент, и взаимодействието с мощните допълнителни по-долни нива е изведено на подсъзнателно ниво). Способността им за концентрация също далеч превишава тази на Класическите.
Безсмъртни, или почти безсмъртни са (продължителността на живота им се оценява на не по-малко от 10 милиона години, ако няма нещастен случай, и нищо чудно наистина да е неограничена във времето); здравето им позволява да преживяват лесно рани и болести, смъртоносни за обикновените хора. Физическите им увреждания не просто заздравяват, а се възстановяват; по-тежките от тях — по-бавно, но за хиляди години вероятно дори отрязан крайник или извадено око биха израсли отново. (Твърди се, че това не е особеност на организма им, а се постига умишлено и с усилие; без съмнение обаче са нужни и биологични заложби.) Външността и физиката им са съвършени до нечовешка степен; нормално един елф изглежда като еталоните на човечеството за красота. Притежават някакво подобие на наследствена памет — личните спомени не се унаследяват, но общи наклонности и умения се предават в по-голяма или по-малка степен. Съчетанията на наследеното от двамата родители могат да породят ефекти, липсващи в родителите.
Доказано е, че организмът на елфите може да преработва не само традиционните храни на Класически, но и почти всякаква органична материя. На практика обаче почти всички елфи са вегетарианци (всъщност, не ядат дори доста храни от растителен произход). Критерият е доколко храната се получава чрез насилие върху нещо живо. Например никой елф не би отказал мляко или млечни продукти, но твърде малко биха яли примерно салата от зелени листа (защото тя е всъщност убито и нарязано растение). Нямат скрупули срещу консумирането на плодове, зеленчуци и зърна, но биха яли яйце само ако е било неоплодено (и са в състояние мигновено да разберат това, независимо как е сготвено яйцето). Идеята да ядат месо изглежда на повечето елфи точно както на стандартния Класически човекоядството; ако обаче месото не е от убито животно — например ако е биотехнологично или химически синтезирано — нямат възражения срещу него. Причината за всичко това е, че те разбират и усещат всичко живо много по-близко и ясно, отколкото Класическите.
Свръхспособностите на елфите биват наричани от Стандартните събирателно „елфически усет“ или „елфическа магия“; повечето от тях изглеждат за елфите така естествени, както на хората им изглежда естествено да могат да говорят или да виждат или чуват. Заради изключителните си сетива и допълнителните мозъчни зони, вършещи автономно сложна обработка на информацията, елфите умеят неща, които изглеждат на Класическите невъзможни — да предвидят бъдещето с прилична точност, да помиришат миризмата в съседен космически кораб, да чуят как в създаден предмет отеква гласът на майстора му, да четат мислите на човек по негови стари вещи… Някои от тези способности не могат да бъдат обяснени като точен механизъм дори от елфите. Много Класически съвсем искрено смятат, че това е някакъв вид магия, нещо свръхестествено, непостижимо в рамките на природните закони.

Почти всички елфи живеят на т.нар. Толкинови светове — светове, моделирани по художественото наследство на Толкин. Малка част живеят по други светове.
Има елфи, които не гледат с добро око на елфи, които не са от Толкинов свят. Някои от елфите не гледат с добро око изобщо на раси, които не са Толкинови (включително на Класическите); има дори расисти, които не желаят да контактуват с никого освен с елфи. Те са известни като „елфи-шовинисти“, и са често подозирани в скрита наклонност към зло, или поне смятани за „пътят на злото към елфите“. Понякога Безтелесни са били запитвани дали тези елфи не подпомагат или участват в зли сили и групи; Безтелесните не са дали еднозначен отговор, но са заявявали, че ако това изобщо е възможно, то е много малко вероятно.
На тези шовинисти дължат появата си т.нар. Върховни елфи. Ядосани от проявите на расизъм сред елфите, около двеста години след Разделението Айнурите се отказали от по-нататъшна работа с тях като цяло. Заели се само с малък брой елфи, подбрани по достойнства на личността, и създали от тях най-доброто, което им било по силите. Тези елфи далеч превъзхождат обикновените във всяко отношение; те са и най-бързо развиващата се част от елфите. Твърди се, че мъдреците сред тях са равностойни на най-напредналите Аугментирани, и превъзхождат дори доста от Безтелесните, и че за обясняване на някои от развитите от тях впоследствие способности се е налагало привличане на интелекти чак от Предния фронт. Върховните елфи обитават две релейни групи в Толкиновия възел. Биват признавани за еталон за достойнства, мъдрост и величие дори от тези, които не ги обичат.
Като цяло елфите твърдят, че са отворени към развитие (отново „фундаменталистите“ сред тях са изключение). Поради дългия им живот обаче това развитие става много бавно, и най-често е в някакви специфично елфически насоки — мъничко повече мъдрост, или проницателност, или интуиция. Броят им се увеличава бавно, предимно за сметка на раждаемост, но има и приемане на нови членове на расата (което не става никак лесно).
Елфите изпитват наследствен стремеж към красотата, и имат феноменален усет за нея. Всеки среден елф би могъл за ден-два да сътвори нещо, равностойно на най-добрите шедьоври, създавани някога от Класически. Почти всеки елф е истински майстор в поне едно умение, било то владеене на словото, или коване на метал, или разбиране на другите; не са малко тези, които са таланти или гении в по нещо дори по елфическите критерии. Освен това, почти всеки елф се справя с на практика всички изкуства на нивото на талантлив Класически. Красотата на елфическите обиталища е нечовешка, и това често ги прави едновременно харесвани и нежелани от хората — няма как да живееш на място, където всичко е шедьовър, и на което не смееш да се отпуснеш и за миг, за да не повредиш по невнимание нещо безценно. Изработените от елфите вещи са пример за горното; на Мидгард живее във временно изгнание един елф (срокът на изгнанието е двеста години, и към 972 ОП вече изтича), наказан, защото е подарил изработен от него нож на свой приятел-човек, и това в крайна сметка е довело до война на един от световете, с повече от хиляда убити. Заради един нож… Музиката на елфите е най-добрата, сътворявана някога от човешкия род; Безтелесните твърдят, че е принципно невъзможно да се създаде по-добра музика. В заседателната зала на Научния съвет на Академия има стенопис, нарисуван от елф-художник; на пръв поглед той е абстрактно изкуство, но след кратко вглеждане човек започва да различава в него образи, да чува звуци и т.н. Твърди се, че в него е възможно да видиш какво бъдеще заслужаваш.

Красотата не е единственият белег на елфическите вещи. Те като правило са премислени до трудно представима степен, и често могат неща, които просто не е ясно как стават. Например повечето пост-Разделенски светове могат да изработят облекло, което да държи топло през зимата и хладно през лятото, да е леко за носене и да се сгъва в шепа, да не пропуска дъжд и вятър, да е с маскировъчен цвят отвън и ярък сигнален отвътре, и т.н. Твърде малко от тези облекла обаче, ако собственикът им изгуби съзнание, докато ги носи, при падането се обръщат с маскировъчната или сигналната повърхност нагоре, според каквото е по-необходимо и подходящо в конкретния случай — и повечето от тях го правят благодарение на вградена супертехника, и само богаташи могат да си ги позволят. Елфическите облекла винаги са такива, и са от най-обикновен плат — също направен от елфи, естествено… С елфически нож е страшно трудно да се порежеш неволно, но срязваш верига не много по-трудно от обикновена връв. Сварен от елфи чай, дори ако е от най-обикновена вода и чаени листа, държи изпилия го бодър и силен много часове. Наместени от елфи-лечители кости заздравяват без абсолютно никаква следа, че са били счупени; лекувани от тях рани никога не гноясват, и дори без лекарства зарастват така бързо, както ако са третирани със специалните мазила на Стражевите светове. Нежните наглед лодчици на елфите остават на вода и спасяват екипажите си в тайфуни, които потопяват атомни самолетоносачи. В елфически съдове водата и храната не се развалят с месеци, и съдовете се чистят просто с едно потупване, въпреки че нямат вид на тефлонирани… Списъкът може да продължава до безкрай.
В добавка към уменията си повечето елфи изпитват непрекъсната необходимост да създават, творят, подобряват и усъвършенстват. Понятието мързел е абсолютно неприложимо за тях (въпреки че често изглеждат, сякаш си почиват или безделничат). Дори когато спят, те също работят — съчиняват нещо ново, или го проектират, премислят или планират. Също, те могат да изтърпят без сън по седмица и повече, без това да се отрази на бодростта им, а обикновено спят по половин-един час дневно. Отделно от това, сънят на елфите напомня повече транса при Класическите — ако е нужно, те могат да се движат, и дори да вършат несложна работа, докато спят.
Като еталонно за елфите се смята умението им да стрелят с лък, вградено на генетично ниво от Айнурите: няма елф, който да не знае по рождение за какво служи и как се използва лъкът, и който да не може да победи с него, дори ако това е първият му опит, кой да е шампион на Стандартни. Елфите-воини довеждат това умение до абсолют: те са способни като на шега да улучат със завързани очи от стотици метри разстояние летящ прилеп или носено от вятъра перце, при по-малко от секунда между стрелите. Пак те са способни да останат незабележими в на практика всякаква среда — повечето Класически просто не могат да разберат как. Елф-воин с лък сред гората е безнадеждно смъртоносен противник — не съществува батальон автоматчици, снайперисти или каквито и да било специални части от Класически, който би имал шанс за оцеляване срещу него, освен ако не се предаде или не избяга много преди началото на боя.
Както и с всичко друго, елфите се справят с всякакви оръжия далеч по-добре от повечето Класически (макар никъде разликата да не е такава, както при лъковете). Ръководствата за действие на повечето Стражеви светове смятат за оправдано за прочистването на гора, град или друг терен с много прикрития от елфи да се използва атомно оръжие, или аналогични средства за масово унищожение. Дори Стражевите светове приемат с огромно облекчение факта, че няма случай елфи да са воювали срещу друго освен орки, и че са пословично миролюбиви — и се изприщват от идеята, че някой ден може свят на елфи да стане Стражев.
Причината за всичко това е в способностите на елфите — благодарение на невероятните им сетива и интуиция, и изключителната им способност за концентрация на тях се удава на практика абсолютно всичко, до трудно представима степен. В механичната изработка те конкурират джуджетата, макар и да е невъзможно да се сбърка какво е изработено от джудже и какво — от елф. Паметта им е предвидена от Айнурите да може безпроблемно да обслужва живот от много милиони години, един елф на практика никога не забравя нещо, на което някога е обърнал внимание, и мигновено прави асоциация с него при нужда. Научаването на кой да е език на Класически за елф е въпрос на няколко дни; елфите като правило говорят чужди езици без нито помен от акцент; някои измежду тях са успявали да овладеят перфектно дори хуздул, езика на джуджетата.
Официалният език, на който елфите разговарят помежду си, е Синдарин — леко модифицирана и силно обогатена версия на Толкиновия оригинал; твърди се, че по богатство превишава всички езици на Класически, и че на негова база много лесно и просто се изразяват дори метаконцепциите от специализираните езици на Аугментираните. Няма случай Класически човек да го е научил истински добре. (Причината не е в елфите — повечето от тях с удоволствие учат всеки пожелал. Класически, изучавали го по няколко месеца при елфи, обикновено могат да изразят с него повече и по-добре, отколкото на родния си език; има случаи, когато групи или дори народности Класически са го приемали за официален, но в среда без елфи той бързо губи много от богатството си.) Всички елфи, израсли на Толкинови светове (и почти всички други) също така владеят и Квенеа — „церемониалният език“, също базиран на Толкиновия оригинал (и също много обогатен), но насочен предимно в сферата на официалното общуване. Навсякъде, където елфите имат контакти с други раси, говорят и техните езици.
Елфите са строго моногамни, и с много редки изключения имат по само един брак през живота си. Сексът се възприема от тях като пълно физическо и душевно сливане, и твърдят, че изисква сериозна личностна подготовка; ако е предназначен да създаде дете — много повече от обикновено. (Това е според тях причината раждаемостта при елфите да е толкова ниска — подготовката за създаване на дете обикновено отнема на двамата партньори поне сто-двеста години, и после им е нужно няколко пъти по толкова време, за да се възстановят в това отношение). Твърдят, че Класическите, а и другите раси, не могат дори да си представят степента на полученото сливане. Това е според тях причината изневери между елфи да са невъзможни.
Бременността сред елфите трае около 2 години, като може да варира като продължителност с по около половин година, а при нужда — и повече (майката може да регулира хода й, и при нужда да спре развитието на детето за неограничено време); физическото израстване на елф трае около сто години, и също варира. Често, но не винаги по-дълго носените и растат по-бавно; често, но не винаги по-дълго носените и по-бавно растящите елфи са по-надарени. Твърди се, че колкото по-старателна е подготовката на родителите преди зачеването на детето, толкова по-даровито е то. Изследвания на екип Аугментирани през периода 820–960 гг. след Разделението са доказали, че подготовката за създаване на дете на елфите увеличава богатството и качеството на наследствения им материал, и че спецификата й се отразява в спецификата му. По тяхна молба Айнурите са предоставили точната схема за реализирането на този ефект; оказало се, че за пълното й разбиране са нужни ресурси, с които обикновено разполагат само Безтелесните.
Известни са случаи на деца на елфи и Класически. Ако майката е Класическа, детето винаги е Класическо, но много често е по-даровито и съвършено физически от повечето хора. Ако майката е елф, детето може да бъде Класическо или елф; повечето Класически смятат, че майката може да определи какво да бъде то. Елфите твърдят, че майката може да го определи, но при това тя винаги прави преценка къде реално ще е мястото му. Дори Класическите деца на майки-елфи са буквално по средата между двете раси; продължителността на живота им обикновено е няколко пъти тази на Класическите, и притежават в някаква степен повечето качества на елфите. Обикновено наричат такива деца полуелфи (на някои светове дори официално ги смятат за отделна подраса). Няма известен случай на деца на елфи и друга раса освен Класическите.
Известни са случаи на осиновяване, или само отглеждане на Класически деца от елфи. Подобни хора обикновено много напомнят полуелфите — отстъпват им в биологично отношение, но като личности понякога дори ги превъзхождат; много рядко проявяват лидерски аспирации, но ако обстоятелствата им наложат такава позиция, стават изключителни водачи. Случаи на успешно отглеждане на деца-елфи от Класически на практика няма — твърде очевадно е, че Класическите не могат да дадат богатството и пълнотата на възпитанието на елфите; в малкото случаи, когато Класически са отглеждали деца-елфи, на определен етап децата усещат, че им е нужно нещо повече като възпитание, и си намират начини да отидат сред елфи, за да го получат — понякога дори след навършване на зрелостта си (поне по човешките критерии — осемнайсетгодишно дете-елф обикновено превъзхожда далеч връстниците си Класически интелектуално и като зрялост, но физически е като петгодишно Класическо, и му остават поне още осемдесет-сто години растеж и възпитание). Отделно пък обучаването на подобно дете е психически тормоз за повечето учители — наглед три-четири годишно дребосъче, което обаче като правило е лидерът на класа, не се интересува от пакости, помни и разбира перфектно всичко (включително комплексите и проблемите на учителя), забелязва всичките му грешки (но се старае да не го показва, и се отнася към учителя си с безупречно възпитание и скрито зад него искрено доброжелателно снизхождение)…!