Дори и много десетилетия след смъртта на Никола Тесла, тайнствените експерименти на този велик физик продължават да преследват умовете на учените и оживенo се дебатират в медиите. В частност се разглежда версия за това, че Тунгуската катастрофа през 1908 г. е била причинена от експериментите на Тесла.
Предполага се, че Teслa чрез електрически тестове може да генерира огромен тласък на енергия.
В подкрепа на тази хипотеза се съобщава, че Тесла видял картата на Сибир по същото време, когато станал взрива, а времето на проведените опити непосредствено предшествали “Тунгуското чудо”.
През пролетта на 1908 година, в писмо до редактора "Ню Йорк Таймс" Teслa написа: "... Дори и сега, моята безжична електроцентрала може да превърне всеки район на света в необитаем ...".
През 2000 г. тази версия била оповестена и в тв предаването на А. Гордън. Тя била подкрепена от факта , че няколко месеца преди експлозията Тесла заявил намерението си да освети пътя до Северния полюс за експедицията на известния пътешественик Р. Пири. Следва да се отбележи, че в нощта на 30 юни, много наблюдатели в Канада и Северна Европа са видяли необичайни сребристи облаци в небето, които сякаш пулсират. Това съвпада с разказ на очевидец, който наблюдава по-рано експериментите на Тесла в неговата лаборатория в Колорадо Спрингс. Освен това, в онези дни в десетки селища в Западна Европа и Русия е имало интензивен блясък на небето, нощни светещи облаци и изключително колоритен здрач. От спектрални наблюдения, направени в Германия и Англия се заключило, че сиянието не се отнася към полярните сияния.
Малко по-късно, през 1914 г., изобретателят предлага проект, в който земното кълбо заедно с атмосферата трябва да стане гигантска лампа. За целта е било нужно през горните атмосферни слоеве да се пропусне високочестотен ток и те щели да светнат. Но как следва да се направи това, Тесла не е обяснил, макар и многократно да твърдял, че не вижда никакви трудности.
Това било най-голямото му изобретение - "Световната безжична система за пренос на енергия и информация". Предавателната станция ще изпрати електрическата енергия до всяка една точка на Земята, с отражението от йоносферата - горните слоеве на атмосферата и самата земя. Може да го използват кораби, самолети, фабрики чрез специфични приемателни устройства. Тази система , по уверението на учения , би могла да транслира по целия свят сигнали за точно време , музика, рисунки, факсимилни текстове.
Всички тези факти, разбира се, увеличават позициите на защитниците на хипотезата, в която се посочва, че на 30 юни 1908 г. в района на река Подкаменна Тунгуска не са падали метеорит или комета, а всичко е следствие от опитите на Тесла с прехвърляне на енергия на дълги разстояния.
Какво се е случило на 30 юни 1908 г.?
Сутринта 7:14 часа местно време, над голяма територия между реките Долна Тунгуска и Лена приблизително на северoзапад прелетяла гигантска топка . Полетът бил съпроводен от звукови и светлинни ефекти и завършва с мощна експлозия, последвана от продължителна сеч в тайгата. Експлозията възникнала на височина около 5-10 км и била последвана от земетресение и мощна въздушна вълна. Тротиловият еквивалент на Тунгуския взрив (10 - 40 мегатона) със сигурност е много висок. Може да се сравни с взрив на водородна бомба или едновременен взрив на хиляди атомни бомби, аналогични на тези , с които САЩ унищожиха Хирошима и Нагасаки.
Какви са основните версии за “Тунгуското чудо” ?
Основната специфична характеристика на събитието е неговата многостранност, което води и до много версии. Съвкупност от явления, които се появяват по време на инцидента преди и след аварията , направили версията за сблъсък с комета най-популярната. Въпреки това, при опита да се въведе хипотезата за комета в съответствие с всички налични факти възникват непреодолими трудности. Сериозни проблеми възникват конкретно при опитите за интерпретация на геомагнитния ефект, причинен от Тунгуския взрив, оценката за приноса на вътрешната енергия на Тунгуския метеорит в общия баланс на взрива, механизма за възникването на горския пожар непосредствено след взрива и ред други фактори. Най-разпространената хипотеза за кометното естество на Тунгуския метеорит не обяснява редица парадоксални обстоятелства, свързани с траекторията на космическото тяло, също с геофизичните последици от катастрофата и породените от нея биологични последствия в района.
Тези несъответствия обясняват появата на нови опити за интерпретация на феноменологията на катастрофата на Тунгуския метеорит с нетрадиционни версии. Например били обсъждани версии за антивеществената природа на Тунгуския метеорит. В реда на алтернативните хипотези е добре да се отделят тези за плазмоид , както и за извънземен характер на техногенната катастрофа.
Трябва да сте наясно, че експлозията на космическото тяло в Подкаменна Тунгуска е най-яркия и кулминационен, но далеч не единствен епизод в сложната верига от аномални явления, разразили се през лятото на 1908 г.
Известно е, че експлозията е предшестванa от летящо над Централен Сибир през светлата част от денонощието огромно огнено кълбо, придружено от изключително мощен звук и светлинни ефекти. Анализът на изказванията на свидетелите на бедствието, чийто общ брой е неколкостотин показва, че не е ясно на какво обстоятелство се дължи факта, че гръмките звуци са наблюдавани не само по време и след преминаването на кълбото, но и преди това.
Тъй като наблюдателите често са били на значително разстояние от зоните, в които се е виждала траекторията на кълбото, то балистичната вълна не може да е причина за тези звуци, тъй като тя е в състояние да изостава от кълбото, но не и да го изпревари. Единственото реално обяснение свързва този факт с мощни електромагнитни явления.
Второто доста странно обстоятелство е свързано с посоката на движение на тялото. Анализ на свидетелски показания, събрани в разгара на събитията и през 20-те - 30-те години, насочил първите изследователи на проблема ( Л.А.Кулик, И.С.Астапович и Е.Л.Кринов ) до единодушното заключение, че огненото кълбо лети от юг на север. Въпреки това, анализът на векторната структура при изсичането на горите, причинено от ударната вълна на Тунгуския метеорит, дава азимут 114 градуса, а областта на изгарянето - дори 95 градуса, т.е. е доказателство за движението на метеорита почти от изток на запад. Следва да се добави, че тази тенденция се потвърждава и от анализа на очевидец, който е живял по време на събитията в горното течение на Долна Тунгуска.
Настоящото различие е очевидно. Опити да го обяснят е имало много пъти и от различни гледни точки. Но сериозно може да се обсъди само версията за техногенната природа на космическото тяло , или предположението, че той е плазмоид.
Ключов елемент в изучаването на характера на Тунгуския метеорит е въпросът какъв е бил неговия материален (елементен и изотопен) състав. Започвайки с експедициите на Л.A. Кулик, търсенето на вещества от Тунгуския метеорит е въпроса, занимавал няколко поколения изследователи. Въпреки това, днес можем да кажем с пълна отговорност, че космическо вещество, което може да бъде гарантирано, за да се отъждествява с веществото от Тунгуския метеорит, не е намерено.
С какво може да се обясни хипотезата за плазмоид ?
1. Енергията, съответстваща на експлозия на 30 мегатона, може да се натрупва в йонизирано плазмено образувание, с диаметър от около 500 метра, което съответства на свидетелствата за огромен обем на кълбото.
2.Траекторията на плазмоидa, подобно на кълбовидна мълния, може да се промени по време на движение, което обяснява противоречивите данни за посоката на кълбото.
3. Звукови и светлинни ефекти, причинени от движението на плазмоида са резултат от електромагнитни явления, които значително се различават от въздействието на балистична вълна
4.Експлозията на плазмоида обяснява възникването на пожар в гората.
5 Електромагнитните явления, придружаващи движението и експлозията на плазмоида, разбира се, може да са причинени от геомагнитни ефекти, които не са адекватно обяснени в рамките на метеоритната версия.
Плазмоидната версия обяснява безсмислието да се намерят следи от метеоритно вещество на мястото на взрива .
В завещанието си Тесла пише, че това е негов експеримент
Планирал да насочи мълнията към Северния полюс, но щял да разтопи леда и да предизвика потоп
Тунгуският метеорит, “паднал” на 30 юни 1908 г., не е никакъв метеорит, а научен експеримент на гениалния изобретател инж. Никола Милутин Тесла. Който през 1891 г. получава американско гражданство, го нарича “Сибирския експеримент”. Това става ясно от едно негово завещание.
Намерена е малка работна тетрадка, запечатана в плик, върху който ученият собственоръчно е написал на английски:
“Да се отвори в навечерието на стогодишнината на Тунгуския феномен” На 5 януари 1943 г. Тесла предал този плик на племенника си Сава Косанович, тогава посланик на Югославия в САЩ. Пет дни по-късно в същата стая намират безжизненото тяло на великия учен. Според съдебния лекар от нюйоркската полиция д-р Уембли обаче той е починал на 7 януари 1943 г. в 22,30 часа от сърдечна недостатъчност.
Години по-късно този плик е откупен от наследниците на големия магнат и банкер Джей Пиемонт Морган и е подарен през 2005 г. на новооткрития музей на Никола Тесла в Белград. По волята на изобретателя завещанието е отворено в края на 2007 г. в навечерието на стогодишнината от Тунгуския феномен.
Според записките подготовката за “Сибирския експеримент” е започнала през 1907 г. от специално построената високотехнологична кула “Уордънклиф” на остров Лонг Айланд на около 60 км северно от Ню Йорк. На първите листове на тетрадката Тесла описва оборудването, доставено от “Уестингхаус”.
“10 април 1908 г. Всичко е готово...”
Великият изобретател патентовал редица измервателни уреди, чрез които е могъл да регистрира и проследява еволюцията магнитните бури по света. Той е обръщал специално внимание на тези, които са се образували в 1000-километровата ивица на 60-ия земен паралел, минаващ на 450 км южно от ловно-рибарското селище Ванавара.
От записките става ясно, че ученият е анализирал параметрите на електромагнитното поле на Земята от кулата “Уордънклиф” до Централен Сибир. “1 май 1908 г.: Пробно задействаме №1 с мощност...
Над Европа и Русия от Лондон и Париж в посока Уралските планини в небето се забелязват огромни проблясъци светлина.”
“27 юни 1908 г.: В Европа и Русия светлината рязко се засилва. Тя се измества от Балтийско море към Урал. В небето се наблюдават светещи нажежени кълба, които се движат към Източен Сибир.”
“29 юни 1908 г.: Задействаме №11 - три импулса с интервал от 60 секунди. Това беше взрив! Вълната стигна до Ню Йорк. В Сибир се случи чудовищен взрив на природно електричество... Гигантска кълбовидна мълния? Кълбовидна мълния!”
Точно под думата “чудовищен”
хартията на работната тетрадка се е скъсала от писеца
на автоматичната писалка на Тесла, което издава емоционалното състояние, свързано с очакваните резултати от дълго подготвяния “Сибирски експеримент”.
За първи път хипотезата за връзката между Тесла и Тунгуския феномен е изказана през 1996 г. от американския ясновидец Манфред Димде. Тогава е възприета като екзотика, защото все още завещанието на изобретателя не е отворено. Лесно е да се пресметне, че задействаното устройство №11, разтоварило три гигантски по своята мощност пръстеновидни електрически импулса, съвпада с тунгуския взрив. Изчислението се получава, като се вземат предвид часовата разлика и разликата в използваните календари в САЩ и Русия през 1907 г. - по стар и нов стил.
Общата дължина на траекторията, която прелита пръстеновидният електрически импулс от кулата “Уордънклиф” до епицентъра край Ванавара, е около 16 500 км. Средната скорост на полета е била 2520 км/ч, а височината - между 15 000 и 20 000 м, т.е. посоченото разстояние е преодоляно за 6 часа и 33 минути.
Преки и косвени доказателства
за експеримента
Феноменалният сърбин е автор на над 500 патента, които са изпреварили с цяло столетие времето си. Един от тях - № 787 412 от 1905 г., е пряко свързан със Сибирския експеримент.
Той е за изобретение за безжично пренасяне на огромни електрически заряди на големи разстояния.
Патентът е пряко потвърждение за съпричастността на Тесла към Тунгуския феномен. Част от научните занимания на изобретателя са и изследванията му по т.нар. лъчи на смъртта, предназначени да унищожават вражески самолети, кораби и ракети на големи разстояния. Става въпрос за един и същ метод като този за безжичното пренасяне на електричество, но значително по-фокусирано и с по-малко загуби при преноса. Диаметрите на тези поразяващи лъчи са от порядъка на 1 ангстрьом (10 м на минус 10-а степен). Те са косвено свързани с Тунгуския феномен.
В броя си от 30 декември 1907 г. - 6 месеца преди тунгуския взрив, в. “Ню Йорк сън” информира своите читатели за предстоящ експеримент в Сибир, подготвян от инж. Никола Тесла, който е свързан с пренос и освобождаване на огромно количество електрическа енергия от пръстеновиден заряд.
Много автори, изследващи живота и творчеството на Тесла,
наричан от медиите “Повелителят
на мълниите”,
отбелязват, че в дните преди 30 юни 1908 г. той е правил множество заявки за географски карти на най-рядко населените области в Централен и Източен Сибир в Конгресната библиотека на САЩ. Предполага се, че е проучвал безопасните места за взрива.
Тесла работел и върху проект за „пращане на енергийни вълни”. Това е процес, при който се създават микроскопични частици от концентрирана енергия. Те могат да бъдат изстреляни на големи разстояния, като се придвижват във формата на огромни електрически огнени топки. Тесла твърдял, че неговият предавател може да произведе 100 млн. волта налягане и вълни от 1000 ампера, а мощта му ще е милиарди ватове.
Тесла дори имал идея да освети океана с високочестотен ток, който да бъде предаван през йоносферата. Твърдял дори, че може да контролира кога да вали дъжд с помощта на електричество. Всъщност взривът в Сибир през 1908 г. остава дълго време достояние само на учени в Русия, а малък кръг физици и астрономи научават за катастрофата едва през 1921 г. За случая започва да се шуми по целия свят едва през 70-те години на 20-и век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар