ЕПИДЕМИЯТА ОТ „ИСПАНСКИ“ ГРИП ПРЕЗ 1918 Г. – ПРЕДИЗВИКАНА ОТ МАСОВО ВАКСИНИРАНЕ

Под формата на ваксина против грип на хората инжектирали „испански“ грип. Така „испанският“ грип се превръща в едно от най-страшните биологически оръжия

По времето семинара „Не на ваксините през 2018 г.!“ д-р Ребека Карли разказа истината за т. нар. испански грип през 1918 г.

Под формата на ваксини против грип на хората инжектирали испански грип, а след това им давали аспирин на „Байер“, за да свалят температурата на пациента до благоприятна за размножаване на патогенните микроорганизми. Защото се знае, че когато организмът на човека се бори с вируса, вдига температурата до 38 градуса – точно при нея загиват всички вируси, включително и вируса на грипа.
Когато по изкуствен начин се свали температурата, в организма се получава истински термостат, благоприятен за размножаване на причинителите на болести. Каквото направили специалистите, които карали пациентите, заразени с испански грип, да пият байеровия аспирин. В резултат на тези действия загинали от 25 милиона до100 милиона невинни деца, жени и мъже.

Ето какво разказа д-р Ребека Кели на присъстващите на семинара:

„Много малко хора знаят, че най-страшната епидемия, някога поразявала Амеика, испанският грип през 1918 г., била следствие от масовата общонационална кампания по ваксиниране. Лекарите казвали на хората, че болестта е предизвикана от микроби. По това време вирусите били неизвестни, иначе биха обвинили тях.

Микробите, бактерии и вируси, наред с бацилите и няколко други невидими организми са дежурните виновници, които лекарите обвиняват за онова, което не разбират. Ако един лекар постави неправилна диагноза и назначи лечение, което убива пациента, той винаги може да обвини за това микробите или да каже, че пациентът сам е виновен, че не получил ранна диагностика и късно е дошъл при него.

Но да се върнем към историята на грипа през 1918 г. Вижда се, че той ударил веднага след края на Първата световна война, когато войниците се връщали вкъщи от чужбина. Това била първата война, в която с известните по това време ваксини ваксинирали военнослужещите. Този коктейл от отровни препарати и трупен белтък, от който били произведени ваксините, предизвикал такова широко разпространение на болестта и толкова много смърт сред войниците, че започна да се говори, че повечето наши хора са убити от медицински кадри, отколкото от изстрели от оръдия.

Хиляди войници гаснели безнадеждно в болниците. Нивото на смъртността и заболеваемостта сред ваксинираните войници бил четири пъти повече отколкото сред неваксинираните цивилни лица. Но това не спряло пропагандаторите на ваксините. Ваксината винаги е била голям бизнес и затова упорито я придвижвали и я придвижват.

Това била по-кратка война, отколкото планирали производителите на ваксини, само около една година, защото пропагандаторите на ваксини имали много неизползвани и просрочени дози, които искали да продадат с печалба. И направили онова, което обикновено правят – организирали среща зад закрити врати и измислили своята страшна програма за ваксиниране, за цялата страна, за целия свят, използвайки своите ваксини, а хората започнали да опипват, казвайки им, че войниците се връщали вкъщи с много смъртоносни заболявания от чужди страни, че патриотичният дълг на всеки мъж, жена и дете, е да се „защити“, да изостави всичко и да бяга в центровете за ваксиниране и да се ваксинира с всички ваксини.

Повечето хора вярват на лекарите си и на правителствените чиновници и вършат онова, което те им кажат. Резултатът бил, че почти цялото население, без да мисли, хукнало да се инжектира и само за няколко часа хората започнали да падат в агония, а други рухнали болни от болест с такава вирулентност, каквато никой никога не е виждал по-рано.

Те имали всички характеристики на болестите, срещу които били ваксинирани: висока температура, треска, болки, спазми, диария и др. - след инжектиране с ваксина против коремен тиф, възпаление на белия дроб и гърлото - след ваксиниране с ваксина против дифтерия, повръщане, главоболие, слабост и страдания – от ваксина срещу хепатит С, кожни язви – след ваксиниране срещу едра шарка, парализи – след всичките ваксини.

Причината за тези страшни явления било ваксинирането, защото същото се случило и с войниците след ваксиниране. Ваксината срещу коремен тиф довела до най-тежката форма на заболяването, която нарекли пара-тифоид. След това се опитали да потиснат симптомите с по-силна ваксина, което предизвикало още по-сериозни заболявания, в резултат на които загинали и станали инвалиди много хора. Съчетанието между всичките отровни ваксини, които бродят едновременно в организма, предизвиквало такива бурни реакции, че не могли да се справят със ситуацията.

В лагерите катастрофата била пълна.
Някои военни болници били пълни само са парализирани войници... Аз разговарях с някои от оцелелите след тази ваксинационна атака, след като се върнаха вкъщи след войната и те повече разказваха за ужасите от болестите в лагерите, отколкото за самата война и сраженията.
Лекарите не искали в тази масова болест след ваксинирането, което уби толкова войници, да ги обвинят, затова се появила идеята грипът да бъде наречен „испански“. Това бил добър метод да се стовари вината върху някой друг. Испанците, разбира се, се възмущавали, че американците кръстили болестта с тяхното име. Но знаели, че тя не идва от тяхната земя.

20 милиона души починали от тази грипна епидемия в целия свят. Гърция и няколко други страни, които не провели ваксиниране, били единствените, които не са пострадали от грипа.

Нима това не доказва нещо?

В САЩ ситуацията била същата; онези, които не се ваксинирали, се спасили.

Моето семейство и още едно семейство бяха едни от малкото, които упорито отказваха да вярват в пропагандата и големия натиск и никой от нас не се разболя от грип, даже не кихна, въпреки че всички около нас бяха болни и беше люта зима.

Целият град беше болен и умираше. Всичките болници бяха затворени, защото лекарите и медицинските сестри бяха болни. Всичко беше затворено, училищата,
предприятията, пощите… всичко. На улиците нямаше никого. Този град приличаше на призрак. Нямаше лекари, които да се грижат за болните, затова моите родители ходеха от къща в къща и правеха всичко възможно, за да помогнат на страдащите. Те прекарваха дни и нощи в продължение на няколко седмици и си идваха вкъщи само да хапнат и да поспят.

Ако причината за това заболяване бяха микроби или вируси, бактерии или други малки организми, те имаха възможност да заразят моите родители с болестта, която унищожаваше света. Но микробите не бяха причината за това или всяко друго заболяване тогава. След това разговарях с други хора, които бяха очевидци на тези събития и бяха избегнали грипа през 1918 г. Питах ги дали тогава са се ваксинирали и те ми отговориха, че никога не са вярвали на ваксинирането и не са си направили нито една ваксина.

Грипът от 1918 г. беше най-разрушителната болест, която някога сме имали и той разкри целия набор от медицински хитрости, когато, за да потиснат болестта, медиците използваха по-силни отрови, които само я засилваха, затова „лечението“ фактически уби повече хора, отколкото самият грип…“

Източник -  Распер