ФЛУОРИРАНЕТО - ПРОГРАМА ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА ХОРА

Флуорът и епифизата

Дали си задаваме въпроса какви вещества съдържа пастата за зъби, която използваме?

По-скоро не. Но след като научихме за вредата от флуора върху епифизата, започнахме да четем надписа на кутията с паста за зъби. Материалите за флуора шокират.

Какво представляват флуорът и флуоридът

Флуоридът е йон на флуора. Всички органични и неорганични съединения, които съдържат флуор, са флуориди. Флуорът е газ, който в природата най-често се намира в съединения с други вещества: калциев флуорид и натриев флуорид.

Флуоридът е природен елемент, който влиза в земната кора, затова една малка доза от него се съдържа и в природната вода. Растенията поглъщат флуоридите от земята и водата, затова най-много флуориди се съдържат в нашите храна и вода, и се натрупват в тъканите на животни и растения.

Въпреки че флуоридът е природно вещество, той е токсичен за човека, дори повече от оловото. Ако се инжектират на човек 2-5 грама натриев флорид, той ще умре. Количеството флуорид в една тубичка паста за зъби среден размер може да убие малко дете, ако цялата се използва наведнъж.

Първоначално започнаха да добавят флуор във водата, тъй като се смяташе, че той е много полезен за здравето на зъбите и предпазва от кариес, след това започнаха да го добавят в пастата за зъби. В САЩ две трети от природната вода се флуорира.

Как действа флуоридът върху зъбите

Смята се, че флуорът е токсичен за бактериите, които се хранят с глюкоза, захароза, фруктоза, лактоза или нишесте и отпадъците от жизнената им дейност могат да разядат емайла на зъба и са киселини, които предизвикват деминерализация на зъба или кариес. Флуорът отравя бактерията и намалява способността й да преработва захарта. За съжаление флуоридът е толкова отровен, че отравя не само бактериите, но и други клетки.

Рискът от употребата на флуора

Дори в малки дози флуоридът е сериозна заплаха за здравето. Флуорозата е хронична интоксикация с флуор. Тя е два вида - зъбна и скелетна.

В изследвания е доказано, че флуоридът е невротоксин, който намалява когнитивните способности - за изучаване на езика, речта, мислителната способност, и паметта. С една дума флуоридът прави хората тъпи.

Добавянето на флуор във водата е свързано с големи пари и политика. Историята със създаването на мита за ползата от флуора е описана в книгата "Флуорът - голямата измама", на известния журналист Кристофър Брайсън, в която са описани 10-годишни изследвания, основани на факти и слухове за флуора.

Защитниците на теорията за флуоризацията твърдят, че по отношение на флуора има два въпроса. Първият е, че флуоридите са промишлен отпадък от производството на метали, а вторият се отнася до полезността на флуора в пастите за зъби. За пръв път заявлението, че флуоридите са полезни за здравето на зъбите и че трябва да се добавят в питейната вода с цел профилактика на зъбни болести, е направено от д-р Джералд Кокс от Мелтън Институт в Питсбърг. Той започнал изследванията си по предложението на Францис Фрери, директор на изследователска лаборатория в Американската алуминиева компания, който бил загрижен от проблема със замърсяването на въздуха и природата в зоните, прилежащи до алуминиевите заводи, и негативно отрязяващи се върху здравето на работниците в тях.

В периода 1956-1968 г. заради вредата, причинена на здравето от флуора, в съда завалели много искове. За защита от тези искове била нужна теория, основана на реални изследвания, които проповядват, че флуоридите с полезни за здравето.

Другият защитник на флуоризацията и Харолд Ходж - един от най-влиятелните и високопоставени медици и изследователи. Той работел като главен токсиколог в проекта "Манхатън", чиято цел е разработването на атомната бомба, хвърлена над Хирошима и Нагасаки. В изследването на токсичността на химическите реактиви, които се използвали в производството на атомната бомба, и флуоридите били главният проблем. Ходж получил поръчение да защити правителството и армията от съдебните искове, свързани с причинената от флуора вреда върху здравето. Ако се признае, че флуоризацията е вредна, всичките организации, които работят с фруора, включително Комисията по ядрена енергетика, правителството и армията на САЩ ще бъдат подложени на безкрайно много съдебни искове.

Известният медик и привърженик на теорията за флуоридизация д-р Кихоу публикувал голяма научна работа за благоприятното влияние на флуоридите. Едвард Бърнейз, племенникът на З. Фройд, бил истински зъл гений в областта на създаването на привлекателен имидж на вредни продукти.

Учени, които заявявали, че флуорът е вреден за здравето, били уволнявани и преследвани, дори били осмивани в пресата. Най-голямо съдържание на флуор имат пастите за зъби "Colgate", "Blend-a-med", "Aquafresh" и др.

Страни, които са спрели, отклонили или забранили флуорирането на водата - Австрия, Белгия, Китай, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Индия, Израел, Япония, Люксембург, Холандия, Северна Ирландия, Норвегия, Шотландия, Швеция, Швейцария.

Флуорът и епифизата

До 1990 г. не са провеждани тестове за влиянието на флуора върху епифизата, малката жлеза, разположена между двете мозъчни полукълба.

Философи от Изтока и светци смятали, че епифизата е мястото, което обитава Душата. Епифизата е централната точка, в която си взаимодействат дясното и лявото полукълбо. Активирането на епифизата позволява на човек да върне здравето си на всичките нива.

Тя регулира отделянето на мелатонин - хормона на младостта, който регулира постигането на половата и духовната зрелост на човека. Мелатонинът се изработва в епифизата от серотонина, веществото, което е свързано с най-висшата мислителна функция на човека. Епифизата отговаря за имунитета и при правилна работа тя защитава тялото от свободните радикали.

Лекарят Дженифър Лук за пръв път доказала, че флуорът вреди на епифизата, че той предизвиква сериозни дисфункции, провокирайки ранно полово съзряване и намалява способността на организма да се бори със свободните радикали. Флуорът може да доведе до генетични промени в плода по времето на бременност, като увеличава риска от рак. Редица изследвания показват, че той може да провокира костен рак.

Съединенията на флуора оказват силно влияние и върху щитовидната жлеза. Флуорът подобно на йода е халоген; всеки халоген с по-малко атомно тегло заменя в съединенията халогените с голямо атомно тегло в своята група. Йодът има по-голямо атомно тегло от флуора и той заменя йода в усвояваните съединения и така предизвиква дефицита му. По някои данни болестите на щитовидната жлеза се увеличили след началото на пропагандата за ползата от флуора.

Флуорът може да разруши костите, зъбите и епифизата. Той все едно че я бетонира. Може да предизвика рак, генетични нарушения на ДНК, затлъстяване, летаргия, Алцхаймер и др.

Флуор се съдържа на практика във всичките пасти за зъби. Някои учени твърдят, че флуорът се използва за контролиране на масовото съзнание в Германия и Съветския съюз в средата на ХХ век.

Флуорът взаимодейства с алуминия, от който са приготвени някои кухненски съдове, образува се алуминиев флуорид, който се отлага в нервните клетки и може да предизвика слабоумие, нервни и психически разстройства. С началото на рекламирането на флуора в САЩ се увеличил броят на болните от Алцхаймер.

Някои изследователи смятат флуоридите за канцерогени. През 1988 г. Националната лаборатория в Агона, САЩ, публикува изследване, в което посочва, че флуоридите превръщат нормалните клетки в ракови.

Изследване на компанията "Проктър и Гембъл" показва, че концентрацията на флуориди в питейната вода предизвиква генетични увреждания.