ЗАЩО ВЪЗНИКВА РЕЗИСТЕНТНОСТ КЪМ ИНСУЛИНА.  ХОРМОНИ, КОИТО ПОТИСКАТ РАБОТАТА МУ

По времето на болест организмът включва режима глюкозата да остане в кръвта, а да не отиде в клетките, защото левкоцитите – клетките защитници и борци срещу чуждородните агенти, се хранят основно с въглехидрати, нужни за да могат те да преборят болестта. Ето защо се повишава кръвната захар при боледуване. Това е нормален естествен процес.

Резистентността е съпротивата на клетките в организма към различни фактори. Организмът не забелязва тези фактори и ги игнорира. В случая с резистентността към инсулина клетките и тъканите „не виждат“ инсулин, който се съдържа в кръвта на пациента. Получава се следната ситуация: в организма има инсулин, но сякаш той е недостатъчно.

Каква е причината за това явление?

Организмът насочва глюкозата в нужното русло.

Организмът е саморегулираща се система. При необходимост той може да управлява едни или други процеси, да ги „включва и изключва“.

Това се случва например при болест. Когато човек боледува, в борбата с вирусите и бактериите влизат клетките – защитници в организма, левкоцити. За да изпълняват своята работа качествено, да убиват вирусите, на тях им трябва хранене. А те се хранят и с въглехидрати. Затова по времето на болест организмът „включва“ режима инсулинорезистентност, за да може захарта да не отиде в клетките, а да остане в кръвта за засилване храненето на имунната система, в частност левкоцитите.

Към тези явления се отнася и бременността – организмът включва режима инсулинорезистентност в периода, когато плодът расте максимално, поради което му е нужна енергия.

Кои хормони пречат на работата на инсулина

Активният растеж и половото съзряване при децата, проблемите с щитовидната жлеза и други нарушения в хормоналния фон се отнасят към тази група.

Повечето хормони са антагонисти на инсулина и пречат на неговата нормална работа.

Към антагонистите на инсулина се отнасят:

Соматотропният хормон – хормонът на растежа;

Глюкагонът;

Кортизолът;

Адреналинът;

Тиреоидните хормони на щитовидната жлеза;

Тестостеронът;

Естрогенът.

Някои от тях стимулират отделянето на глюкоза от черния дроб – глюкагон; други влияят на обмяната на веществата и ускоряват процеса на глюкогенезата – образуването на глюкоза от белтъчини, мазнини и аминокиселини.

Забелязвали ли сте, че след хипогликемия  е трудно да се свали кръвната захар. Това е временна инсулинова резистентност заради синтезирането на кортизол и адреналин.

При продължителна хипергликемия, кетоацидоза, чести хипогликемии  -  инсулиновата резистентност е разпространено явление. Причината за това е, че по това време обмяната на веществата се нарушава,  а в случая с кетоацидоза и продължителна хипергликемия се натрупва факторът, наречен „глюкотоксичност“, както народът казва, организмът се е „озахарил“. За да излезе от тези състояния на организма му трябва време, за да започне да чувства инсулина.

ИНСУЛИНОВАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ – ПРЕДВЕСТНИК НА ДИАБЕТ

Инсулиновата резистентност е състояние в организма, когато тялото започва да се съпротивява на действието на инсулина. Клетките не реагират на хормона и следователно не поглъщат глюкозата.

Основната задача на хормона инсулин е да осигури постъпване на глюкоза от периферната кръв в клетките, преди всичко в мускулната и мастната тъкан, и да потисне излишното производство на глюкоза в клетките на черния дроб. Той изпълнява тази задача, стимулирайки специални белтъчини-транспортьори, които придвижват глюкозата от периферната  кръв през клетъчната мембрана в клетките. В резултат от действието на инсулина количеството на белтъците-транспортьори на мембраните се увеличава 5-10 пъти, а тяхното съдържание в клетката се намалява с 50-60%.

В мускулните и мастните тъкани инсулинът работи като ключ, който отваря достъпа на глюкоза до клетката, където се използва за получаване на енергия. Когато този механизъм престане да работи, клетките стават нечувствителни към инсулина и се развива инсулинова резистентност.

Чувствителността на клетките към инсулина зависи преди всичко от количеството инсулинови рецептори и тяхната активност. В мастните клетки и хепатоцитите (клетките на черния дроб) се съдържат 200-300 хиляди  рецептори, а моноцити и еретроцити – по-малко. Количеството рецептори и тяхното родство с инсулина са непостоянни – при здрави хора те са по-високи вечер и през нощта, а сутринта са по-ниски; увеличават се при физически натоварвания и намаляват при възрастните хора. 

При норма инсулинът предизвиква релаксация на гладкомускулната стена на съдовете за сметка на освобождаването на азотен оксид, но и тази способност е нарушена при хора с инсулинова резистентност.

Ако по някаква причина възприемчивостта на периферните тъкани към действието на инсулина е намалена, човекът развива компенсаторна хиперинсулемия – задстомашната жлеза произвежда повишено количество инсулин. Засега бета-клетките работят прилично, но постепенно се изтощават.

При инсулинова резистентност черният дроб работи неправилно. Обикновено той поддържа необходимата концентрация на захар, разпадайки гликогена или синтезирайки глюкоза от вещества, които имат невъглехидратна природа. Когато нивото на инсулин расте, здравият черен дроб намалява производството на глюкоза. При инсулинова резистентност черният дроб продължава да доставя глюкозата в кръвта, което предизвиква хипергликемия.

Когато бета-клетките загубят способността си да увеличават производството на инсулин, инсулиновата резистентност преминава в диабет 2, за който е характерен хроничен недостиг на инсулин и висока кръвна захар. Същността на проблема е в това, че глюкозата не попада в клетките, те гладуват и зле изпълняват функциите си.

Въпросът, защо възниква инсулинова резистентност е открит. Известно е, че тя се развива при хора с наднормено тегло и затлъстяване, при недостиг на  физическо натоварване, стрес и високо кръвно налягане.

В зависимост от нивото на нарушенията съществуват три типа инсулинова резистентност.

1. Нарушено изработване на инсулин от бета-клетките в панкреаса.

2. Намаляване количеството рецептори на клетъчните мембрани и нарушаване на работата им.

3. Нарушено предаване на сигнала от рецепторите.

Кои фактори провокират възникването на инсулинова резистентност

Наднормено тегло

Възрастови промени

Стрес 

Инфекции

Бременност

Хиподинамия

Гладуване

При затлъстяване се нарушава взаимодействието на хормона с рецепторите и вътрешноклетъчния транспорт на глюкозата.

Когато човек употребява много захар, панкреасът започва да произвежда по-голямо количество инсулин. Чувствителността на клетката към него намалява, а кръвната захар остава повишена.

Инсулиновата резистентност не се проявява клинично, но се съпровожда с някои симптоми:

- Натрупване на мазнини в областта на талията;

- Усещане за умора, слабост, депресия, раздразнителност, жажда и глад;

- Високо кръвно налягане, световъртеж, болки в тилната част на главата, сърцебиене, потене, почервеняване на лицето;

- Кожата в някои части на тялото – на шията, хълбоците, подмишниците, под гърдите, може да потъмнее, да се сбръчка и понякога се лющи;

- При жените се появяват поликистозни яйчници, мастна себорея, нарушен менструален цикъл, прекалено окосмяване на ръцете, краката и лицето.

Възпалението е нормална реакция на организма най-често на бактериална инфекция. Целта му е да унищожи бактериите с помощта на клетките фагоцити, които залавят бактериите или продуктите от разпада им. За да се случи това, е нужна бърза доставка на глюкоза към активираните фагоцити. Така потокът на глюкозата се обезпечава с помощта на инсулиновата резистентност, която временно ограничава притока на глюкоза в мускулите и мастните тъкани, насочвайки ги основно към имунните клетки.

Глюкозата е основен източник на енергия и за майката, и за плода. С растежа на плода се увеличава необходимостта от глюкоза, особено през втората половина на бременността. След раждането концентрацията на глюкозата спада.

Раковите клетки усвояват 10-30 пъти по-активно глюкозата от нормалните клетки.

Резистентността към инсулина може да доведе до поликистоза на яйчниците.

Инсулиновата резистентност е многолик фактор. Природата икономично използва един и същ механизъм за постигането на различни цели – той осигурява и антибактериалната защитна реакция и нормалното развитие на плода. Но неправилният начин на живот провокира патологично течение на процеса и тогава инсулиновата резистентност предизвиква затлъстяване, диабет и др.

Може ли да се лекува инсулиновата резистентност

Спазване на диета за намаляване на теглото, което води до намаляване нивото на произведен от панкреаса инсулин.

Двигателната активност засилва процеса на сваляне на килограми.

Лечение на наличните болести и отклонения, тъй като коригирането на инсулиновата резистентност и метаболитния синдром са невъзможни без лечение на заболяванията.

Нормализиране дейността на нервната система, поддържане на емоционалното здраве.

Важно е да се знае, че при бременност и в периода на пубертета инсулиновата резистентност е нормално явление, което не изисква лечение.

Има препарати, които подобряват чувствителността на клетките към инсулина.