Мартениците и Защо Ние и Други Народи Ги Носим

Мартениците са дълбоко вкоренена традиция в българската култура и история, символизираща настъпването на пролетта, здравето и късмета. Но зад тази традиция може би се крие нещо много по-дълбоко, свързано с нашия произход и духовна идентичност. Този обичай не е само български, но се празнува и в други региони на Балканите и Източна Европа.

Произход на Българите и Мартениците

Според някои легенди, ние българите сме преки потомци на Ной, който след потопа акостирал на Рупите със своите седем сина и три дъщери. Този митичен разказ ни свързва с една дълбока история, започнала от потъналия континент Атлантида. Траките, една от най-древните цивилизации на Балканите, са потомци на най-малкия син на Ной - Есгет, който се родил в България след потопа, както и на най-големия син - Аарон. Прабългарите пък са потомци на седмия син на Ной.

Тази легенда свързва и идването на хан Аспарух с мартеницата. Той неслучайно се завръща в България, за да основе държавата тук, и това е свързано с легендата за мартеницата, която ни обединява и идентифицира като народ.

Символиката на Червеното и Бялото в Мартениците

Мартеницата е преплетен червен и бял конец, който носи дълбока символика. Според религиозни и духовни вярвания, Бог казва, че нашата ДНК спирала е в два цвята - бяло и червено. Този характерен цвят на ДНК спиралата ни отличава и ни прави уникални. Всеки атом и всяка клетка имат цвят и звук, а българската ДНК спирала има именно този червено-бял цвят. Чрез този цвят българите могат да бъдат разпознати като наследници на Ной, на Адам и Ева и като преки наследници на слънчевото ДНК.

Другите ДНК спирали имат едноцветно излъчване в различни нюанси, но само в един цвят. Българите обаче са носители на светлинния ген, който може да промива и прочиства другите генове. Може би затова толкова много народи са минавали през нашата родина - за да бъдат прочистени от лошите си гени.

Мартениците Извън България

Мартеницата не е обичай, ограничен само до България. Тя се празнува и в съседни страни като Румъния, където е известна като "Mărțișor", в Северна Македония, Молдова и в общностите на българските диаспори по света. В Румъния Mărțișor е също свързан с настъпването на пролетта и носи пожелания за здраве и благополучие. В Молдова този обичай има подобни значения и се празнува по сходен начин.

Древността и България

България е за българите още от древността и тя се пази с девет ключа и девет заклинания на царе български. Никой не ще прокопса, ако я предаде или продаде. Тази духовна и културна защита на нашата родина е част от нашето наследство и идентичност.

В крайна сметка, мартениците не са просто символи на здраве и късмет, те носят в себе си дълбока духовна и генетична символика. Те ни свързват с нашия произход, нашата история и нашата вяра. Вярвайки в Бог и спазвайки нашите традиции, ние пазим своето наследство и идентичност.

Разгадяване на Мартеницата – Поредно Но Окончателно

Правени са и още се правят опити за обяснение на народните обичаи, свързани с окичването на мартеници и носенето им от хората за здраве. Всеки досегашен опит за обяснение си има плюсове и минуси, но тук няма да се спирам на тях, а ще поднеса моето обяснение, което ги свързва с религията на древните българи.

Истинската Българска Мартеница

Истинската българска мартеница не е онова, което се продава по магазините и щандовете днес. Тя е добре описана в книгата "Български светци и празници" на Лилия Старева (изд. Труд, 2005 г.), на стр. 56:

> "Мартеничките, които трябва да отблъснат всяко зло и да донесат здраве, се правят от усукан наляво бял и червен вълнен конец."

Това е потвърдено на стр. 133:

> "Конецът на мартеницата се усуква задължително наляво."

Свързването на Мартеницата с Религията на Древните Българи

Мартениците носят в себе си дълбока символика, която се свързва с религиозните вярвания на древните българи. Червеният и белият конец символизират единството между тялото и духа, между земното и небесното. Усуканите наляво конци подсказват за връзката с природата и цикличността на живота.

Според древните вярвания, мартениците не само отблъсват злото, но и привличат благоденствие и здраве. Тази традиция може би има корени в култовете към природните сили и почитта към божествата на плодородието и обновлението.

Правени са и още се правят опити за обяснение на народните обичаи, свързани с окичването на мартеници и носенето им от хората за здраве. Всеки досегашен опит за обяснение си има плюсове и минуси, но тук няма да се спирам на тях, а ще поднеса моето обяснение, което ги свързва с религията на древните българи.

Истинската Българска Мартеница

Истинската българска мартеница не е онова, което се продава по магазините и щандовете днес. Тя е добре описана в книгата "Български светци и празници" на Лилия Старева (изд. Труд, 2005 г.), на стр. 56:

> "Мартеничките, които трябва да отблъснат всяко зло и да донесат здраве, се правят от усукан наляво бял и червен вълнен конец."

Това е потвърдено на стр. 133:

> "Конецът на мартеницата се усуква задължително наляво."

На стр. 132-133 в същата книга пише и други любопитни неща:

> "В Родопите мартениците се правят от много цветове (вкл. черен), в Софийско и Мелнишко основните цветове са син и червен. Традиционната българска мартеница включва и различни елементи символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие)."

Мартениците като Чисто Българско Изобретение

Многобройните вариации на мартениците в България и ползването им във всички наши фолклорни области говорят, че те са чисто българско изобретение - не са влашко, тюркско, "славянско" или гръцко. Мартеници се ползват в източна Сърбия, но не и в западна, има ги в северна Гърция, но не в Крит и Пелопонес, има ги в южно Влашко, но не в Трансилвания, има ги в Европейска Турция, но не в Анадола и в Китайски Туркестан.

Валидна е и обратната логика - ако ние бяхме взели мартениците от Македония или Сърбия, те щяха да се използват само в Западна България, а не в източна; ако ги бяхме взели от власите - само в северна, а не в южна и т.н. Всичко това говори красноречиво, че околните народи са взели мартеницата от нас - не сме я ние взимали от тях. Говори и друго - че истинска мартеница е само онази, която е изработена от вълна (древните българи не са имали памук и синтетика), а конците й са усукани наляво. Значи китайските ментета, които се продават днес не струват дори една стотинка, щом не спазват точната българска технология и съответно на това нямат същите предпазни функции, които има истинската мартеница.

Мартеницата и Българският Календар

За естеството на мартениците е разисквано много, но аз имам особено обяснение, което е качествено ново и се базира на задълбочените ми познания върху българския календар. Както писах и другаде, българите са имали няколко календара – годишен, месечен, седмичен, военен, земеделски и пр. Така, както днес има религиозен календар, ловен, риболовен и пр. Месеците на българите са споменати от Раковски и по-рано и са записани във "Велесовата книга", намерена в Русия и изчезнала от там през ХХ век, вероятно изнесена в чужбина.

Българите се окичват с мартеници на 1-ви март, когато свършва Месеца на Марс (28-29 февруари) и започва Месецът на Луната (Богинята Майка). Свещеният цвят на Марс (Арей) е червеният, а основният свещен цвят на Богинята Майка (Луна, Месец) е белият, с някои вариации в миналото. Затова мартеницата се прави с два основни цвята - бяло и червено, като червеното символизира Месеца на Марс (Бога на войната), а бялото и неговите вариации - Месеца на Луната (Земята, Богинята Майка).

През Месеца на Марс древните българи набирали младежи за армията и ги обучавали във военно дело, а през Месеца на Земята започвали земеделските работи. Мартеницата в такъв случай бележи края на единия месец и началото на другия, когато младежите се завръщали у дома, за да помагат на своите родители в обработката на земята. Всеки се молел за тяхното здраве, а те, добили самочувствие от овладените бойни умения, помагали на хората да съхранят свещената българска земя за поколенията, като я предпазят от разграбване и вражеска окупация.

Съчетанието на Божества и Символика

Съчетанието на двете божества било особено важно за българите и по други причини - Марс е родоначалник на всички богове, а Богинята Майка е родила от "Зевс" Слънцето и създателя на човешкия род. По тази причина основните й функции са да донася здраве и плодородие.

Великият художник Васил Горанов се е много правилно ориентирал, изобразявайки жреца с мартениците при Кубрат - те са изключително древен символ и принадлежат единствено на българите, понеже идват от техния древен календар.

Днешната индустрия, увлечена от модните течения, често прави "момчето" ("Пижо") в мартеницата с бял конец, а "момичето" ("Пенда") с червен. Това обаче не винаги е било така, както виждаме в други изображения на мартеници, и бих казал, че в техните най-стари варианти е било точно обратното.

Връзката Мартеница-Езичество

Връзката между мартеницата и езичеството е добре доловена от ортодоксалното православие, което неслучайно учи, че мартеницата е езически амулет. Затова всяка хипотеза за нея, която изключва влиянието на старата българска религия, е съвършено безпредметна и ненаучна.

Месецът на Богинята Майка и Деня на Жената

Месецът на Богинята Майка, който е март в днешния календар, се отбелязва от цялото човечество чрез Деня на жената – 8 март. Как българският празник се е превърнал в Ден на жената за цялото човечество? Не е трудно да се сетим как, ако проследим пътя, по който този празник е стигнал до Америка. В България той бил изкоренен от византийците след 1018 г. и особено след 1073 г. чрез активно преследване на хората, които го практикували. В САЩ е донесен от евреите-ешкенази, много от които са потомци на юдаизирани след VIII в. българи. Те не пожелали да скъсат с някои езически традиции от миналото, и така почитта към Богинята Майка, която й се отдава точно през месец март, се върнала отново при нас, но хората вече го мислят за "чужд" празник.

На Коя Ръка са Носени Мартениците?

На коя ръка са носени мартениците за ръце? Това не е известно с положителност, но мога да предположа, че е на лявата, понеже тя е ръката на Марс – дясната е на Зевс (Юпитер). Думите "десно" (десино = зевсово) и "лево" (ливо, т.е. водно/ведно) показват връзката със съответните божества. Затова запазените от античността до днес бронзови и сребърни ръце на Юпитер Долихен са винаги десни.

Конците на мартениците се завиват винаги наляво, което също подкрепя становището, че няма логика те да са били носени на дясната ръка. Този обичай след XI-XII в. вероятно е изгубил своето сакрално значение и е възможно в по-късно време да е имало моменти, когато този предпазен амулет е слаган на най-близката до приносителя на мартеницата ръка.

Откритите в Тарим мумии на бели европейци, някои от които носят на десните си ръце мартеници, не се подчиняват на това правило, което означава, че логиката в случая е друга. Ако е спазвано стриктно правило, което е изисквало мартеници да се слагат само на дясната ръка, те са били посвещавани на онези човешки начала, които ни отправят към Юпитер (Зевс) и свързаната с Бога Баща идея за плодородие. Това би могло да значи, че в старо време мартеници са били носени само от семейни мъже и (евентуално) от семейни жени.

Амулетите и Мартениците

В очите на древните българи мартеницата е била амулет за здраве, късмет и плодородие. Евентуалната й връзка с Юпитер (Зевс) навежда на мисълта, че малките конни амулетчета, които се намират често по нашите земи и бяха изяснени като фигурки на Конния бог Мадара (Юпитер), може да са били пришивани именно към мартеници, понеже са прекалено малки, за да служат за нещо друго.

Баба Марта и Древната Българска Религия

Името "Баба Марта", с което народът често нарича новонастъпващия месец, показва две важни неща:

Че този месец е посветен на езическо божество от женски пол (Богинята Майка).

Че този месец има допирни точки с месеца на Марс (Март), който в древния Рим настъпвал на 1-ви март, а в древна България тогава си отивал. Това е така, понеже римският месечен календар е правен по българския цикъл на "Розетата", а нашият – по антехармоничния.

Така празникът, бележещ края на военния и началото на земеделския месец, станал всенароден, а нашият обичай, отбелязващ важна особеност в българския календар, бил приет от околните народи при асимилирането на големи маси българско население.